София. Един отива с измачкан светъл костюм при президента на САЩ, друг влиза във Външно с маратонки, разказва Любен Гоцев
- Г-н Гоцев, как се създаде екипът, написал "Дипломатическа енциклопедия"?
- Четирима от авторите са завършили Московския държавен институт по международни отношения (МГИМО). Освен това бе необходимо да се привлекат най-добрите специалисти у нас. Проф. Александър Янков и проф. Андрей Пантев приеха с удоволствие да сътрудничат. Същото стори и дългогодишният служител и директор на Държавния архив д-р Кръстю Гергинов, който е един от съавторите на публикуваната преди години Национална доктрина.
Моторът на работата бе Димитър Романов, който координираше и съгласуваше всичко.
Великият приор на Великия приорат България на Ордена на рицарите тамплиери от Ерусалим - докторът на философските науки Румен Ралчев, има публикация по темата - монографията "Протокол". Той вече работеше над капиталния си труд "Тамплиерство и масонство", първите 2 тома на който излязоха миналата година.
С любезното съдействие на г-жа Валя Александрова използвахме трудовете на покойния й съпруг проф. Евгени Александров, като някои материали трябваше само да се осъвременят.
Г-н Валентин Златев не е само шеф на гиганта "Лукойл". Той е и сериозен учен, доктор на науките, от него по-добър специалист по енергийна сигурност у нас трудно би могло да се намери.
Виктор Вълков - дългогодишен дипломат, посланик, министър на външните работи също изигра активна роля в създаването на енциклопедията.
- Какво ви накара да я напишете?
- Истината. Истината, която трябва да се знае и да се използва.
- Младите твърдят, че тя е в интернет...
- Причините са много. В интернет не всичко има въпреки създаденото илюзорно впечатление, че всичко, което ни е необходимо да знаем, може да се намери в различните сайтове на мрежата. Но "всичко, което ни е необходимо да знаем" не означава "всичко", а "най-необходимото". Във века на информационните технологоии този, който владее и контролира информацията, има по-големи шансове да спечели.
Вземете например "клаузула ребус сик стантибус" - формула, отразяваща международния обичай, според който коренното изменение на обстоятелствата, при които е сключен даден международен договор, може да бъде основание за прекратяване на действието му. При определени условия и с определени изключения. Нещо за тази клаузула може да намерите в Гугъл, но ще ви убеждават, че тя се отнася само до междудържавни договори. Всъщност тя се отнася и до договори между държавни и частни компании (термините "клаузула", "международен обичай", "международен договор", "прекратяване действието" също са обяснени).
А може ли, допустимо ли е наши президенти, министър-председатели, министри включително и на външните работи, посланици да говорят невъобразими щуротии или да се обличат неподходящо.
- Какво имате предвид?
- Един министър иска да осъди велика държава за пропуснати ползи, друг - да подпише пакт за ненападение между Турция, Гърция и България, трети заявява "Майната му на правителството"... Един се разхожда във Външно министерство с маратонки с американското знаме на тях... Друг тръгнал с измачкан светъл костюм на среща с президента на САЩ, втори размахва националното знаме обърнато наопаки ...
Примерите нямат край. Само през миналата 2013 г. в Нов български университет двама студенти защитиха с отличие дипломни работи за вербалната и за невербалната комуникация на българските официални лица.
В енциклопедията са събрани всички правила и за поведение в обществото, и за спазване на протокола - държавен и дипломатически.
- Споменахте Московския държавен институт за международни отношения (МГИМО). Какво представлява той?
- Сега в края на наименованието му е добавена думата "университет". Признат в САЩ за висше учебно заведение през далечната 1962 г., когато дипломите на завършилите висше образование в бившите социалистически страни не се признаваха. МГИМО е ковачница на високо професионални кадри с всеобщо признаниие. Само у нас имаме един президент, двама премиери, няколко министри на външните работи, десетина други министри, над 20 заместник-министри, главни секретари и около стотина посланици. Все пак не трябва да се забравя, че дипломатите не са политици, а изпълнители на задачи, които произтичат от указанията на политиците.
За да станеш министър на външните работи, означава да си един от най-добрите, най-кадърните в кариерата. Затова е необяснимо, че сега България не усвоява редовно и тези две бройки годишно, които Руската федерация ни отпуска за следване в едно от най-уважаваните и престижни висши учебни заведения в света.
- Защо написахте енциклопедията?
- За да съберем на едно място целия обем от знания, които смятаме, че са необходими на един български дипломат в наши дни, за да си върши работата както трябва. Дипломатическото назначение не е дългосрочна екскурзия. То включва огромно количество задачи - от защитата на националните интереси и интересите на отделните физически и юридически лица до постигането на социален просперитет в страната ни. На второ място - често обвиняват българската дипломация, че е слаба, неефективна и е водела до национални катастрофи. Това не трябва да се случва повече.
На трето място - даже самите създатели на Уикипедия признават, че тя не е източник на научна информация, нито на пълна информация.
Открит остава само въпросът с актуалността: всяка енциклопедия застива на място във времето, когато е написана. Следователно тя трябва периодично да се актуализира. Но в същото време информацията, необходима за вземане на външнополитическо решение (въпросът също е обяснен в енциклопедията), се изготвя от Министерството на външните работи - това е една от основните му функции.
- В два тома на "Дипломатическа Енциклопедия", които излизат от печат, сте включили термини от областта на правото, от теорията на международните отношения, влияещите върху тях фактори и на протокола. Историята на международните отношения не е застъпена.
- Това е отделен, цял комплекс от въпроси. В момента се работи върху трети том, който включва основните понятия, най-важните събития и данни за народите в света, свързани с историята на международните отношения. От епохата на Ману, Гилгамеш и Хеопс до наши дни.
Четвърти том трябва да включи кратки биографични и исторически справки за тези хора, които са играли важна роля в международните отношения включително Обама, Путин, Меркел, Саркози, Мандела, Дилма Русеф - над хиляда личности.
- А България и българите?
- Българските дипломати, а и политиците, трябва да знаят своята история, да се гордеят с нея или да се срамуват, но така, че да не допускат повече провали. Има статии за Бактрия (Балхара), Стара Велика България, Дунавска и Волжско-Камска България, за трите български държави на Балканите, за тракийските царе Рес, Севт, Терес, за всички български владетели и за нашите съвременници - президенти, министър-председатели и министри на външните работи.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
