Днес, когато международните организации се борят за намирането на ефективни решения на съвременните проблеми, Турция се стреми да изгради един по-справедлив свят чрез своя предприемчив и хуманитарен външнополитически подход. Това заяви посланикът на Република Турция у нас Н. Пр. Мехмет Саит Уянък по време на форума STRATCOM "По-справедливият свят е възможен", организиран от мисията на Анкара в София и Департамента за комуникации на Република Турция.
Събитието се провежда всяка година от 2021 г. насам, като има за цел да предлага нова визия в обществената комуникация и да се бори с дезинформацията.
Тази година участници във форума бяха представители на водещи медии у нас и на неправителствени организации.
С различни хуманитарни мисии Турция оказва помощ на държави, засегнати от войни, работи за прозрачно и отговорно международно сътрудничество, каза още посланик Уянък.
Нашата цел е осигуряването на мир и благосъстояние, както на Балканите, така и в различни региони по света, заяви Негово превъзходителство и припомни, че в последните години всички ние се сблъскваме със серия кризи - от една страна военни и бежански, от друга - с пандемия и климатични промени.
Нужен ни е нов световен ред, в който да се осигури повече справедливост, категоричен бе посланик Уянък, който подчерта, че Турция има силно присъствие на световната дипломатическа маса за преговори.
Днес преминаваме през период на тектонична трансформация, заяви Таня Михайлова, председател на Българския дипломатически институт - институцията, отговорна за формирането на българските дипломати.
Военните и силовите икономически подходи трайно се завръщат и вземат превес над принципи и ценности, допълни Михайлова. Тя бе категорична, че времето изисква да се върнем трайно към диалога и сътрудничеството. Нужна е споделена отговорност между всички нации, подчерта Таня Михайлова, като обърна внимание на регионалното сътрудничество, особено в Черноморския регион.
Сред компетенциите, в които се обучават младите ни дипломати, освен анализ и стратегическо управление, приоритет днес е и културната компетентност, познаването и уважението към традициите, вярата и обичаите на другите, посочи експертът. И обобщи: "Изграждането на по-справедлив световен ред е не само необходим и възможен, но и неизбежен".
Искаме или не, отива си една епоха на мултилатерализъм, започнала преди 80 години. По времето, когато светът излезе от Втората световна война с амбицията да създаде нов световен ред, който ще се контролира от международни организации. И те ще гарантират, че нито една държава няма да злоупотреби с останалите, заяви пред форума издателят и главен редактор на "Стандарт" Славка Бозукова. Тя посочи, че при втория мандат на американския президент Доналд Тръмп този процес е вече необратим. Затова и въпросът – какво следва след либералната демокрация, търси всеки ден актуален отговор.
Този отговор започва и с тъжната равносметка, че международните организации, създадени да поддържат мира, сигурността, призвани да се грижат за справедливостта и просперитета на нациите, не са достатъчно ефективни и оттам – не могат да решават нито регионалните, нито глобалните кризи, каза г-жа Бозукова.
Затова президентът Ердоган от години вкарва темата за справедливостта в центъра на изграждането на новия световен ред. Също така от години медийната общност в света, в частност и „Стандарт“, отразяваме апела му на всяка сесия на Общото събрание на ООН за необходимостта от реформи, от иновативни решения и подходи спрямо новите потребности на хората, каза още издателят на "Стандарт". Славка Бозукова открои елементите на новия, по-справедлив свят - приобщаване, промяна в глобалното управление, реформи, които да върнат нормалността, сътрудничество и активен диалог.
Като председател на Общество "Културно наследство" - българския представител на най-голямата европейска организация за опазване на културното наследство Европа Ностра, Славка Бозукова даде за пример как благодарение на активния двустранен диалог Турция и България успяха да се преборят и да вкарат в ЮНЕСКО своите обичаи и традиции: турците - пехливанските борби, а ние, българите - кукерите.
През последните години играта се промени с навлизането на изкуствен интелект и все по-масовото използване на социалните мрежи, посочи Асен Иванов, главен редактор на бТВ Новините. Това изостри някои от съществуващите проблеми в медиите като дезинформацията, допълни той. И предупреди, че с навлизането на изкуствения интелект манипулациите в онлайн пространството ще станат по-големи.
Основният фокус пада върху една дума - доверието, заяви Александър Куманов от БНТ. И подчерта, че навсякъде по света обществените медии имат високата отговорност да поддържат чиста, достоверна и наситена с факти информационна среда.
Освен достоверността, днес е изключително важно информацията да има още две качества - бързина и точност, каза Милена Богданова от Факти.бг.
Ето цялото изказване на г-жа СЛАВКА БОЗУКОВА,
издател и главен редактор на медия "Стандарт", председател на Общество "Културно наследство" - българският представител на най-голямата европейска организация за опазване на културното наследство Европа Ностра
Уважаема г-жо Дилек Кютюк,
Уважаеми дами и господа,
Позволете ми преди всичко да поздравя турското посолство и Директората по комуникации към президентството на Република Турция за изключително важната тема на дискусията: „По-справедливият свят е възможен“.
Тя е не само важна, но и изключително актуална заради променения свят, в който вече живеем. И в който ние, медиите, усещаме като че ли най-бързо промяната, бидейки на пулса на събитията всеки ден. Това смятам, че е и причината да бъда поканена да се присъединя към уважаемия форум.
Искаме или не, отива си една епоха на мултилатерализъм, започнала преди 80 години. По времето, когато светът излезе от Втората световна война с амбицията да създаде нов световен ред, който ще се контролира от международни организации. И те ще гарантират, че нито една държава няма да злоупотреби с останалите.
И ако при първия мандат на Тръмп започнаха първите симптоми на нейното разграждане, но бяха пресечени, то днес, при втория му мандат– като че ли процесът вече е необратим. Затова и въпросът – какво следва след либералната демокрация, търси всеки ден актуален отговор.
Този отговор започва с тъжната констатация, че най-големият страх за хората си остава войната, а най-големият им дефицит – чувството за справедливост.
Започва и с тъжната равносметка, че международните организации, създадени да поддържат мира, сигурността, призвани да се грижат за справедливостта и просперитета на нациите, не са достатъчно ефективни и оттам – не могат да решават нито регионалните, нито глобалните кризи.
Един от тези региони на кризи остава безспорно нашият - Балканите. И с бушуващите в близост войни – в Украйна и в Близкия изток, и с тлеещите конфликти в това „европейско буре с барут“. А продължаващата заплаха от нестабилност и несигурност в региона прави ролята на Турция все по-важна.
Затова президентът Ердоган от години вкарва темата за справедливостта в центъра на изграждането на новия световен ред. Също така от години медийната общност в света, в частност и „Стандарт“, отразяваме апела му на всяка сесия на Общото събрание на ООН за необходимостта от реформи, от иновативни решения и подходи спрямо новите потребности на хората.
Говорейки за международните институции, не е моя работа да коментирам върховните органи на ООН. Тук думата е на дипломатите, на политиците, на международните експерти. Но от медийна гледна точна, ще си позволя няколко думи в контекста на последните решения. Приемането на един текст в резолюцията за Украйна от Общото събрание, а веднага след това приемането на друг текст в резолюцията на Съвета за сигурност, беше новина с геополитически нюанси, но не и водеща. Защото за допирната точка в двете резолюции – а именно постигането на траен мир, разговорите се водят не от трибуната й, а в Белия дом – между Тръмп и Зеленски, в Лондон – между част от Европа и Зеленски. Но преговорите са още и в Саудитска арабия, и в Турция.
Това всъщност е поредно потвърждение, че ключът към решението на кризите не е само в усилията „на пет“, а на голяма поредица от държави. Затова и пътят към „по-справедливия свят“ минава през приобщаването.
Големият проблем в света е, че кризите са едновременно и политически, и климатични, и пандемични, и екологични, и бежански. И развързването на този сложен възел, стегнал за гушата планетата, вече няма как да стане безболезнено. Излизането на САЩ от СЗО не е проблем само на загуба на основен донор, а на преосмисляне на гаранциите за сигурност, за справедлива и обективна оценка на пандемията. Рязкото навлизане в периода на търговски войни поставя под съмнение съществуващите защитни механизми и на Световната търговка организация, и на Съда за правата на човека. Така че, вторият ключов елемент от „по-справедливия свят“, ако искаме такава да е промяната в световния ред, е именно промяна в глобалното управление.
Още един пример. Свързан е с една от комисиите в ООН, която в момента е на фокус в България - ЮНЕСКО. Тази година сме домакини на 47-мата сесия на Комисията за културното наследство. Извън споровете защо се провежда в Париж, а не в София, въпросът тук е друг: Защо България, третата по големина културна съкровищница в Европа, има в ЮНЕСКО само 7 обекта от материалното наследство (общо са близо 500), последният от които е приет в далечната 1985 година. Преди 40 години когато, между другото, Турция вкарва първия си обект. Изключение сме от всички държави в Европа, независимо от индикативната листа, която всяка година допълваме. Очевидно това е също проблем, свързан със справедливостта.
С какво можем да противодействаме? Отговорът се съдържа в следващия елемент по пътя към „по-справедливия живот“ - по-тясното сътрудничество, по-активният диалог. Особено на регионално ниво.
Благодарение на активния двустранен диалог заедно успяхме да се преборим и да вкараме в ЮНЕСКО наши обичаи и традиции – вие, пехливанските борби, ние, кукерите. Когато нямахме диалог – гайдата влезе в ЮНЕСКО, но като защитен обект за Турция и Северна Македония, а после тръгнахме сами да се борим да вкараме и уникалните ни каба гайди. Когато пак заедно заработихме, успяхме да вкараме преписа на персийския философ Руми, който се пази в Националната библиотека в София, в духовното наследство на ЮНЕСКО.
И последно - като медия, няма как да не отбележа и огромния скандал в Америка, свързан с финансирането на USAID и битката срещу огромните токсични мрежи на влияние, прокарващи частни интереси. През годините тези мрежи създадоха перфектната идеологическа матрица за сриване на репутациите на журналисти, партии, политици и публични личности, които не са част от пропагандния им кръг. И когато говорим за пътя към по-справедливия свят - той задължително стъпва на истинската свобода на медиите, премахва и манипулациите, и зависимостите.
И така. Възможен ли е „по-справедливият свят“? Отговорът се крие едни мъдри думи именно на Руми, за когото преди малко стана дума.
Не се страхувайте от дъжда, казва той. Погледнете го не от гледна точка на това, че носи гръмотевици, а от това – че ражда цветя! Нещо повече – тази огромна цветна градина на света няма граници, освен в нашите умове.
Благодаря за вниманието, както и за дългогодишното отлично сътрудничество с посолството на Турция!
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
