- Ваше превъзходителство, в Гръцкия бизнес съвет в България смятат, че възстановяването на Гърция "виси на косъм" заради кризата в Кипър. Има ли основание това мнение?
- И в предишно интервю казах, че никой не може да остане безразличен, когато една страна членка на ЕС и особено на еврозоната има проблеми. Това е така, защото икономиките ни под общия европейски покрив са станали в голяма степен взаимозависими. Налице е движение на капитали, на бизнеси, на работници, на стоки и др. между страните в ЕС и следователно кризата, проявяваща се в една държава - членка каквато е Кипър, в по-голяма или в по-малка степен влияе на всички. Естествено, възстановяването на гръцката икономика не се улеснява от това негативно развитие, още повече че повече от сто гръцки предприятия развиват дейност в Кипър, доста физически и юридически лица от Гърция имат влогове в кипърски банки, а също така двустранната търговия и сътрудничеството между двете страни се намира на много високо ниво.
- По какво се отличава кипърската драма от кризата в Гърция и как тя се отразява на страната Ви?
- Кризата в Кипър засяга основно банковата система на страната и нейното функциониране, докато в Гърция беше концентрирана в публичните финанси. Това са два отделни случая, към които подходът трябва да е различен при разрешаването на проблемите. Двустранните икономически отношения се намират на много високо ниво и затова несъмнено както в Кипър се отрази гръцката криза, така и в моята страна сега стават осезаеми отрицателните последици от развитието на събитията в Кипър. Въпреки това бих искал да подчертая, че Гърция се намира на различен етап в сравнение с Кипър по отношение развитието на кризата, която в моята страна започна през 2009 г. и вече е в по-спокойна фаза.
- Ще продава ли Кипър банките си в Гърция, както в Русия и Украйна?
- За да се избегнат създаването на силно безпокойство и верижни отрицателни последици за влоговете, гръцкото правителство незабавно одобри изкупуването на клоновете на кипърските банки в Гърция от гръцка банка. Посланието, което искахме да отправим, бе че няма опасност за вложителите в Гърция. Вярвам, че това беше разбрано правилно.
- Гръцкият премиер Андонис Самарас казва, че Гърция вече не е в реанимация, но все още е в болница. Какво означава тази метафора? Германският финансов министър Шойбле също се изказа положително за ситуацията.
- Гръцката икономика, след много големите усилия и жертви на гръцкия народ, показва вече признаци на възстановяване. А и доверието на инвеститорите започва да се връща в сравнение с 2012 г. Защото от началото на 2013 г. имаме вече заявен сериозен инвеститорски интерес от големи фирми в моята страна. Ще посоча като пример пристанището на Пирея. Банковият сектор се стабилизира чрез програмата за рекапитализация и консолидация, която е в ход, броят на влоговете се увеличава (регистрирано е увеличение с 1,9% през м. февруари 2013г., което продължава и през м. март, като размерът на влоговете е достигнал вече 165,5 млрд приблизително, съгласно данните на Гръцката централна банка) и това е индикация за възстановяващото се доверие на вложителите. Освен това публичните разходи и дефицитът бележат спад. Паралелно с това, очакваме един добър за гръцката икономика туристически сезон, който ще донесе приходи над 11 млрд. евро, съгласно предварителните разчети на компетентните органи и това ние очакваме да бъде началото на изхода от рецесията, обхванала икономиката на Гърция. Всичко това стана възможно след жестоки усилия и орязване на доходите на гръцкия народ, на фона на съмненията и полемиките спрямо родината ми за това дали ще може да се справи, въпреки сценариите за извънреден фалит и напускане на еврозоната. Нищо от това не се случи. Стабилизирането на политическата ситуация в Гърция след изборите през 2012 г. и съставянето на днешното трипартийно правителство функционира в положителна посока, но много голяма роля изигра желанието на гръцкия народ да отговори достойно на предизвикателствата.
- Какво още трябва да се прави?
- Разбира се, усилията продължават. Остава необходимостта от структурни реформи. Предизвикателствата са големи и ежедневни: приватизация, борба с голямата безработица, мерки в подкрепа на пазара и на социално слабите. Това са само част от горещите проблеми, с които трябва да се справи днешното гръцко правителство. Но вярвам, че въпреки сериозните трудности, се движим в положителна посока, ангажиментът на народа за изход от кризата все още е валиден, а изглежда че и нашите партньори започват да разбират това и да го признават.
- Какво можем да очакваме от българо-гръцките отношения тази година, в която България е в политическа криза?
- Гръцко-българските отношения са на много високо ниво и ще продължат да се развиват. Особено след присъединяването на България към НАТО и ЕС те станаха още по-добри, тъй като освен друго вече сме съюзници и партньори. Отношенията ни не се влияят от каквато и да било временна криза. Защото те имат дълбоки корени и се основават на искреното желание на политическите ни ръководства да работят заедно за разрешаването на всички въпроси в полза на двата народа, водени от дългосрочните ни общи интереси. Заедно, като добри съседи и партньори каквито сме, ще работим заедно, за да преодолеем днешните, а и утрешните проблеми, които може да възникнат. Защото и двата народа сме разбрали отдавна и сме утвърдили ценностите на взаимната подкрепа, на сътрудничеството, на добросъседството, оставяйки окончателно в миналото стари непродуктивни антагонизми. Мисля, че сме образец за сътрудничество за останалата част на нашия регион.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
