Весела Чернева, Директор програми, Европейски съвет за външна политика, Лондон/София
Резултатите от изборите за Европарламент бяха до голяма степен очаквани. Особено в страните, в които настъпи възход на крайните радикални партии, наблюдатели доста отдавна прогнозираха такъв изход. Появи се идеята, че новият ЕП ще мрази сам себе си - заради струпването на евроскептични партии, за които ЕС не е цел, а враг. С това Европарламентът като институция ще придобие много по-популистки характер и доста по-малко ще работи за интеграцията в Съюза. Причината за тези резултати от евровота, от една страна, е кризата. Освен това много от националните политици, особено в южноевропейските страни, бяха свикнали да прехвърлят вината за техните беди върху ЕС, но и да капитализират победите и печалбите си. Този тип антибрюкселско говорене се превърна в добре позната мантра и неминуемо доведе до ръст на евроскептицизма и на евроскептичните партии. От друга страна, ЕС е доста абстрактно обединение и често не съумява да заеме категорична позиция по важни за гражданите въпроси, изглежда чужд на техните проблеми и вълнения. Превръщането на ЕС в серия от кухи фрази, директиви, както и бюрократизирането, създадоха опасност за самия него. Но и хората в страните, в които се говори за излизане от ЕС, като че ли не си дават ясна сметка какво ще им струва това и възприемат много неща като даденост. Въпреки че експерти твърдят, че икономическата криза в ЕС е към края си, то това не се отнася за политическата и институционалната криза в него. Тя трябва да бъде преодоляна със смяната на парламента и предстоящия до края на годината избор на комисия, което да доведе до преформулиране на техните задачи. Към момента изглежда, че националните държави трябва да внесат отново политическия момент в европейските институции. На този евровот имаше загуба за традиционните партии за сметка на новите формации, но тя не бе толкова фрапираща. Все пак ЕНП си остава най-голямата фракция в ЕП въпреки кризата. Това показа, че европейските граждани наистина са скептични към ЕС, но също така знаят, че решението не е в старата лява политика. Друг е въпросът дали традиционните партии ще решат да интегрират част от евроскептичните лозунги в програмите си или ще им се противопоставят. Големите партии са тези, които трябва да направят стъпка към гражданите, за да не оставят вакуум за популистките партии.
Европа след изборите ще продължи да търси източници на растеж и място на глобалната сцена, като се опита да предефинира отношенията си с Русия. Ще трябва да се справи с влошаващата си демография и да се пребори със страховете си от емигранти. Но първият и най-важен въпрос, с който ще се занимава и Европейският съвет през юни, е този за енергийната сигурност. Що се отнася до резултатите от евроизборите у нас, от гледна точка на легитимността, те абсолютно сочат, че трябва да има предсрочни избори. По време на протестите социалистите твърдяха, че те и ДПС са избрани от мнозинството от народа да ръководят държавата, но това вече не е вярно и е проблем. Очевидно ключът за предсрочни национални избори обаче е в ДПС. Оттук нататък трябва да се види колко още БСП иска да стои опряна до стената или да тръгне към предсрочен вот. От европейска гледна точна загубата на БСП е много впечатляваща по две причини. Първо, защото никъде в Европа няма такава разлика между опозиция и управляваща соцпартия. Второ, поради факта, че Станишев е председател на ПЕС и очевидно в средите на европейските социалисти няма радост от загубата му. А това, че той ще бъде изтласкан от първото място в листата, е иронично. Последното изказване на Бареков за евентуална коалиция с БСП решава въпроса към кое политическо семейство той се насочва и къде влиза в европейския контекст.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
