- Господин посланик, ромската тема като че ли стана сред предпочитаните на френските политици, които като че ли започнаха да смесват понятията Шенген, пазар на труда и ромското нашествие?
- За съжаление има тенденциозно инструментализиране на проблема с ромското население в контекста на предстоящите местни избори през март. Това "смесване", за което говорим, се използва манипулативно, основно от крайната десница. Ромската тема, от една страна, отварянето на пазара на труда, нашето присъединяване към шенгенското пространство и отпадането на механизма за сътрудничество и оценка са четири въпроса, които се смесват и понякога се използват доста безразборно и популистки, бих казал почти манипулативно от определени френски политически кръгове. Големият проблем във Франция в момента е икономически и социален. Безработицата е много висока и, включвайки извънморските департаменти, се доближава до 11 процента. В такава ситуация на криза и обща загриженост и усещане за несигурност от страна на всички слоеве на населението се консолидира и печели дивиденти популисткият дискурс .
- Това означава, че нашите роми влязоха в предизборната кампания?
- Както вече отбелязах, до известна степен темата се инструментализира, като в някои случаи се прави доста примитивно, но въпреки това мога да кажа, че ромският проблем няма решаващо значение за имиджа на България във Франция, който като цяло е положителен. Не можем да говорим за някакви антибългарски настроения, нито пък за някакви тежки рецидиви от миналото. Факт е, че България като цяло не се познава добре и малкото, което се прокрадва в медиите напоследък в контекста на приближаващите избори, е ромската тема. Във в. "Фигаро" например имаше една поредица с ежедневни статии по ромския въпрос. Като цяло обаче общественото мнение свързва този въпрос предимно с ромите от Румъния, които са преобладаващо мнозинство.
- Какъв е броят на българските роми във Франция?
- 80 на сто от пребиваващите на територията на Франция роми са румънци. Българските са малцинство. Те са 3-4 хиляди. Френският гражданин знае това. Френският политик също, "объркването" понякога улеснява недобронамереното инструментализиране на темата.
- Какво ще се промени за българите от 1 януари?
- Фундаменталната промяна е, че отпада необходимостта от разрешително за работа, което се изисква към настоящия момент. От 1 януари нашите граждани получават същия статут по отношение на свободното движение и пребиваване като останалите граждани на ЕС. Това право на свободно движение и пребиваване обаче не е безусловно. То е субект на определен брой ограничения и предпоставки, които са дефинирани в учредителните договори и в специфичните регламенти на съюза. Съответното лице, независимо от националността му, не трябва да представлява непоносима тежест за социалната система на съответната страна, в конкретния случай Франция. Казано по друг начин, то трябва или да работи, или да има някакви други доходи и достатъчно средства, които да му позволят да не бъде в тежест на социалната система.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
