Последният писък на модата при местните референдуми бе наложен от селските попове. През изминалите седмици бяха проведени две допитвания до народа със силно религиозен подтекст.
Първият референдум бе проведен заедно с евроизборите в Стрелча, където хората трябваше да решат какво да краси централния площад - партизански паметник или църква. Инструментът на пряката демокрация бе призван да поправи една историческа несправедливост в пазарджишката община. Тамошната църква "Св. Неделя Огнена" /строена през 1660 г./ е била срината през 1969 г. и на мястото й е вдигнат паметник на загинали антифашисти, дело на сръбския скулптор Джоки Сава Радивоевич.
На 25 май гласуваха 35 на сто от жителите на Стрелча, като 78% се обявиха за възстановяването на храма. По ирония на съдбата днешният градоначалник Иван Евстатиев е син на някогашния комунистически кмет, разрушил храма. Кампанията пък нажежи страстите до крайност и днес местните водят люти спорове за паметника и църквата. В подготовката и агитацията за референдума водеща роля изиграха стрелчанските попове. "Още като станах кмет, се срещнах с двамата свещеници в Стрелча. Те ми казаха, че много млади хора умират, че хората искат да се възстанови срутената църква, за да се спрат тези нещастия. Казаха ми: "Внеси помирение", разкри Евстатиев пред столичен вестник.
Дали допитването до народа ще върне благодатта над Пазарджишката община и ще спре нещастията, предстои да видим.
Миналата седмица обаче на изток се състоя втори референдум с подобно съдържание. Жителите на Черноморец бяха призвани пред урните да решат дали да се върне старото име на морския курорт - Свети Никола. Допитването не успя, тъй като гласуваха 788 души или 44% от жителите. От тях 516 души са против смяна на името на града, а 254 души поискали да се прекръсти на Свети Никола. И тук кампанията се водеше от селски свещеници и най-вече от прочутия с райската си градина отец Стилиян. В деня на референдума той отслужи тържествен молебен и поздрави съселяните си с камбанен звън, но изглежда остана неразбран.
Пряката демокрация по принцип овластява гражданите, но дава и нови полета за изява на духовниците. У нас подобни казуси със сменени имена и затворени църкви изобщо не липсват и в бъдеще навсякъде прогресивната местна общественост ще има възможност да ги решава демократично.
Българската православна църква може полезно да усвои този инструмент и да го ползва за благородни цели там, където партиите и гражданските движения се ослушват.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
