Валентин Йосифов десетилетия бе представител за България на един от най-големите туроператори в Европа - ТУИ. В момента управлява туристическа агенция и хотел. Провал ли е летният сезон, или има надежда за излизане от кризата? Как можем да се превърнем в позната и предпочитана дестинация и чия е вината за отлива на туристи ? "Стандарт" потърси отговорите от Валентин Йосифов.
Държавата да дава на търг местата на плажа, за да спре драмата със скъпите шезлонги
Сезонът да се удължи от 1 май до 10 октомври, предлага Валентин Йосифов
- Турците ни бият с големина и разнообразие на комплексите, у нас всичко е натъпкано в 4 дка
- За какво ни е министър, ако не отиде да преговаря с най-големите туроператори в Европа
- В северната част и доста от островите на Гърция не е по-добре, отколкото по родното море
- Г-н Йосифов, как оценявате сегашния летен сезон ?
- Не бих казал, че този летен сезон се различава съществено от другите. Оттук нататък ще става още по-сложно, защото предлагането на световните туристически пазари доста надхвърля търсенето. С други думи, туризмът вече е индустрия на клиента, а не на продукта.
- Все пак спадът от 40% на руските летовници ли обърка най-много сметките на нашите хотелиери?
- Руснаците ни станаха основен пазар, но имаше времена, когато не беше така, и въпреки всичко сме имали такива колебания на немския, на британския, скандинавските пазар. Не бива да се драматизира спадът, макар че руският пазар е структуроопределящ в световната туристическа индустрия. В Турция в момента имат сериозни проблеми в приходите и това идва от тяхната голяма зависимост от руския пазар. Заради това всяка една дестинация се стреми да избяга да бъде зависима само от един пазар. В това отношение България е доста добре. У нас се появяват летовници от Средна Европа, от други европейски страни, което е доста добър показател.
- Какво трябва да направи министерството на туризма, за да помогне на бранша?
- Според мен създаването на министерство поне до този момент в нито един аспект не оправдава наличието му. Защо?
Първо, защото това министерство се занимава главно със себе си. Получих потресаващи данни за това как е структурирано министерството, как е разпределено, какви разходи се правят и т.н Получих някои пикантни информации, без да ги търся. Например, че г-жа министърът има седем пиара. За това мога да кажа само както в оная стара приказка, че май цялата пара отива в свирката.
Все пак браншът се бори десетилетия за това министерство и е логично структуроопределяща власт да има такова ведомство.
Проблемът е, че браншът не си избра министър, а му беше наложен министър.
Вие да сте чули госпожа министърката да е отишла на един от елитните пазари, важни за нас, и да се срещне от позицията на министър с големите туроператори в Германия, във Великобритания, в скандинавските страни и да им каже "Господа, кажете какво искате вие от нас, за да можем ние да тръгнем напред?". Няма такова нещо.
Българският летен туризъм е гръбнак на българския туризъм изобщо. Всички други, които говорят за исторически и т.н. опознавателен туризъм, са черешката върху тортата.
Този вид туризъм не е онзи, който ще ни донесе стотиците, хилядите и милионите, които ще идват всяка година отново, за да лежат на плажа и ние да прибираме парите.
- Цялата вина в министерството ли е обаче? Браншът е разпокъсан, няма единна структура. Всеки говори различни неща и праща разнопосочни сигнали в публичното пространство?
- Да, обаче тези сигнали няма да определят решението на един турист да дойде в България , да отиде в Турция или в Гърция. Това ще зависи от сигналите, които министерството, респективно браншът подават навън. Но браншът не може да подава други сигнали, освен ценови.
И в това отношение се държи доста адекватно. В лицето на хотелиерите, туристическите агенции, туроператорите браншът се държи изключително адекватно. Мога да кажа с гордост, че нашият туристически бранш е по-образован от този на някои съседни страни.
- Морският ни туризъм обаче е все по-трудно конкуриращ се с други дестинации, които имат същите предимства?
- Той е структуроопределящ, защото е най-голям и най-обемен. Ако вземем обема на рекреативния туризъм на морето и го сравним с всички други видове туризъм, ще видим, че става въпрос за съотношение 1 към 20-30.
- Но как да увеличим приходите от този туризъм, с който сме известни като евтина дестинация всъщност?
- Първо трябва реклама. След това трябва диверсификация на туристически продукти. Министерството също може да помогне. Трябва специализация на туристическите места. Добре, имаме места за парти - Слънчев бряг, примирихме се. Това е един конгломерат, който е огромен и той така или иначе отива в една посока, която, ако не се справим с нея, тя сама ще се ликвидира. Давам простия пример с Майорка, която преди 10-15 години беше същото нещо с тези свинщини и дивотии, с които сега е прочут Слънчев бряг. Но в Испания хората не забравиха нито един момент за семействата с деца.
У нас като че ли браншът се подведе по линията на най-малкото съпротивление - "виж тоя като си докара младежите, как му тръгна работата".
Има няколко фирми на Златни пясъци, които отказват да вървят с крачките на всичките тези простотии и техните резултати не са много по-добри, но пътят им е много по-правилен и стабилен. Има хотели, които с риска да не са всеки ден в най-добрата позиция, запазват устойчивото си развитие. Даже и за това нещо министерството може да предприеме определени стъпки. Например на всички хотели с алкохолен туризъм да им се налагат допълнителни данъци, такси или обратното, на хотелите, които развиват устойчив туризъм, да им се дадат облекчения.
Но пак се връщам - министерството нищо не направи за тези, които успяват да докарат туристи, дори от Русия, да кажат "Да, господа, ние ще направим това, това и това." Има винаги един извинения, които казват "Европейската общност ни забранява еди-какво си". Как така на нас ни ги забраняват, а на Гърция, Португалия, Испания ги разрешават. Просто трябва гъвкавост.
- Българите масово отказват да летуват по родните курорти и предпочитат чужбина. Може ли тази тенденция да се промени?
- Да, според мен това нещо може да се промени. Гърция и Турция са изключително силни туристически дестинации. Това, което са постигнали в Турция, ние никога няма да успеем да го направим, защото от самото начало държавата финансира инвеститорите, като им дава терените за 99 години. Не е като да си купиш 4 дка на Златни пясъци за 4 милиона и да наблъскаш всичките туристи вътре.
И при едно много голямо застрояване да кажеш "аз съм ол инклузив". Ти не си ол инклузив, ти си един лоби бар, един блу ар и един ресторант. И хората се въртят по тези 4-8 дка и се чудят какво да правят. Скука. Турците развиха една друга политика. Дават по 20-30, до 100 дка на един инвеститор. Те създават един туристически продукт, който е уникален. Разликата в цената между българския и турския продукт е 1 към 1,5 -1,7, приблизително. Но там получаваш едно голямо разнообразие върху огромно пространство.
- А с какво Гърция привлича толкова много българи през лятото?
- Българите ходят да почиват в Гърция тогава, когато другите пазари като немския, скандинавския, британския имаха един огромен отлив. Втората много силна причина е, че близките до България дестинации в Северна Гърция бяха безвъзвратно западнали. Третата причина е, че там го няма проблема със скъпите шезлонги. Не може за шезлонга да платиш колкото за хотела за една седмица.
Но този абсурд го е заложила държавата. Тя дава плажовете на някакви хорица, които обещават страшно много пари на хазната и плащат концесии. Тези пари държавата ги прибира, но хората трябва да си ги избият.
Иначе Гърция е дестинация, която прави най-големи скокове в цените. Гърците нямат никакъв свян да вдигнат цените с 20% и нямат никакъв проблем, когато нещата не вървят, да ги намалят с 10-15% . Иначе по същество предлаганото в северната част на Гърция, а и по доста от островите, вече е доста по-слабо от това у нас.
- В крайна сметка обаче човек не отива да седи в хотела, отива на море. Плажът всъщност е най-важен за почивката, дори не леглото, дори не ол инклузивът, храната и пиенето.
- Точно така, според мен има едно много просто решение на този проблем. Трябва всеки хотел да получи възможност от държавата срещу търг да получава определен брой места на плажа и да си ги плаща. Няма никаква нужда от посредник, който да прибира пари. Просто държавата или общината да се заемат с плажа. Например ти имаш 100 стаи, предлагаме ти 60 чадъра, на тебе 50, на тебе 40. Почваме от една цена. Ако ти не ги вземеш, друг ще ги вземе.
Да, но при нас проблемът е, че сме с 18 задни линии в курортите.
Местата при нас са успоредни на плажа, а не перпендикулярни, както трябваше да бъде. Така стигаме до великата приватизация, когато ние, като дружеството, което аз управлявам, начело с концерна, от който бяхме част, кандидатствахме да купим Златни пясъци, но тогава българското правителство избра един друг човек. Този човек докара нещата на Златни пясъци до това положение. Същата глупост стана и със Слънчев бряг. В Албена има много добри неща. Например хотелите от втора линия имат шатъли, които водят хората до плажа и там те си получават ол инклузива. Но Албена не инвестира в преустройство на плажната си ивица и за съжаление хотелите им изглеждат изключително ретро.
- Има ли някаква надежда за българския туризъм все пак?
- Да, разбира се, че има надежда. Но не увеличим ли сезона от 1 май до 10 октомври, надеждата ще става все по-малка. Годината има дванадесет месеца и всички, които работят в туризма, трябва да живеят, да се хранят. Не го ли направим това нещо и министерството на туризма не работи по тази линия, язък ни за природата !
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
