До края на януари 8000 стажанти ще бъдат наети в предприятия
Пускаме ваучери за почасов труд в земеделието, казва Ивайло Калфин
На 15 януари вицепремиерът и социален министър Ивайло Калфин обявява старта на първата оперативна програма от новия програмен период - "Развитие на човешките ресурси". По нея България може да усвои 2.136 млрд. лв. в следващите 7 години. Средствата са насочени за намаляване на безработицата, за повишаване на квалификацията, както и за намаляване на бедността сред най-уязвимите групи от населението.
- Обучението само заради самото обучение не е ефикасна мярка
- Очаквам националната програма за саниране да даде хляб на много хора
- Готвим дебати в интернет за пенсионната реформа
- Г-н Калфин, кои са първите схеми, с които започва новата оперативна програма?
- Първата схема е свързана с младежката заетост. 8000 млади българи ще стажуват и чиракуват в предприятия. Наемането им ще започне до края на януари. Програмата осигурява за 6 месеца заплата и осигуровки, а ако стажантите бъдат наети на работа, се покриват осигуровките за още 6 месеца. Надявам се това да доведе до трайна заетост. Интересът от страна на бизнеса е много голям - 13 000 са заявените работни места. Ако схемата има успех и хората биват трайно наемани, ще я разширим. Анализът в цяла Европа показва, че най-ефективните мерки са именно стаж на работното място и стимули за работодателя да запази младия работник.
- Тези 13 000 заявки обаче бяха подадени още през септември. Ще могат ли нови фирми да се включат?
- Започваме с 8000 работни места, не са малко. За тази и следващата година има 35 млн. лв., така че, ако трябва, ще осигурим и допълнително средства. При това тези пари са само за стажове. Тепърва ще разработим програмата за младежка заетост. Освен за стажове, ще има мерки и за трайно безработните млади хора от малките населени места, където няма работодатели. За тях ще се наложи поемане и на транспортните разходи. Не само за младежката заетост, а и за всички схеми на ОП "Развитие на човешките ресурси" ефектът, който ще търсим, е максимално висока трайна заетост. Затова ще се опитаме да създадем по-голям ангажимент от страна на работодателя, той да не разчита на изцяло субсидирани програми, а също да има някакво финансово участие, макар и не голямо.
- Има ли вече анализ за ефективността на старата ОП "Развитие на човешките ресурси"?
- Има един анализ от 2013 г., но той е за първите години на действие на програмата. Открити са проблеми, които сега ще се опитаме да избегнем. Много схеми за заетост са били забавени и след това са правени набързо с цел да се усвоят средствата. Това ускоряване е довело до сключване на договори с работодатели, в които абсолютно отсъства критерий за трайно наемане на работа. Сега това ще бъде основен елемент, когато мерим ефективността на тези програми. Ще смятаме, че парите са похарчени активно тогава, когато са намерили трайна работа на хората.
Ангажиментът за задържане на работа след субсидирания период ще бъде и основен критерий при кандидатстване. Това не се е случвало при предишния период, затова някои от схемите ще бъдат преразгледани. Защото има такива, които са били свързани с обучения на стотици хиляди души, от които нищо не е последвало. Обучението е хубаво нещо, но обучение заради самото обучение, за което се харчат средства само за да се получи някакъв сертификат, не е най-доброто.
- Ще преразгледате ли и мерките за насърчаване на заетостта, които се финансират от държавата?
- В националния план за заетост за следващата година средствата са същите - 73 млн. лв. Заради увеличаването на минималната заплата обаче плащанията се завишават, затова за да не се намали обхватът на хората, ще търсим по-голяма ангажираност от страна на бизнеса. Т.е. ще искаме работодателите да финансират частично наемането на хора. В момента има много програми, по които разходите за разкриване на работно място е 100% субсидирано. Смятаме да разделим тази заетост на два периода - в първия, примерно 6 месеца, се поемат всички разходи за труд, във втория - само осигуровките или част от заплатата. Фокусът е държавата да подпомогне малки и средни предприятия да наемат хора и да ги обучат, но в момента, в който тези хора вече са обучени и започнат да създават някаква стойност, няма нужда тяхната заетост да е субсидирана.
- Досега много фирми от сезонната заетост, примерно в туризма, разчитаха на тези програми да им осигурят безплатна работна ръка.
- Това е един вид злоупотреба със системата. Въпреки, че надали имат друг избор хората. Но искаме да променим това, което се случва в момента - много хора да преминават от програма в програма понякога при един и същ работодател. На практика дали тези хора са на работа или в бюрото по труда, те са все на публична издръжка. В крайна сметка целта на тези програми е да се даде възможност на хората да започнат трайно работа. Самите работодатели в туристическия бизнес съзнават, че трябва да запазят квалифицираните си кадри.
- Имате ли вече данни за безработицата през 2014 г.?
- Официално все още не са излезли, но тя при всички случаи ще бъде по-ниска от тази през 2013 г.
- А какви са прогнозите ви за 2015 г.?
- Трябва разберем, че и богатството, и работните места, се създават от икономиката, а не от социалната система и публичните средства. Те помагат на хората с временни или трайни затруднения да бъдат на пазара на труда. Според мен заложеното бюджета намаление на безработицата - с 0.1% от 11.8 на 11.7% средно за 2015 г., е много консервативно. Има основание да разчитаме, че икономиката ще поеме повече хора и ще има по-голямо намаление на безработицата. Отделно ще насочим усилията си за създаване на заетост в малките общини, защото е лесно да създаваш и търсиш работа в големите градове. Агресивно ще търсим начини да мотивираме хората, които нито учат, нито работят, нито търсят работа, да се обучат и да влязат на пазара на труда. За мен по-важният показател не е безработицата, а заетостта, която се надявам т.г. да се увеличи. Защото безработицата не отчита демотивираните хора, а само регистрираните в бюрата по труда.
- За увеличение на заетостта обаче няма достатъчно чужди инвестиции, а останалите европрограми, които ще финансират различни инфраструктурни проекти, закъсняват.
- Очаква се с програмата за енергийна ефективност да създадат много нови работни места и то от местни фирми. За мен е важно да потърсим по-нови инструменти, докато чакаме икономиката да проработи и да даде решенията. Примерно, работим с министъра на земеделието да направим ваучерна система за почасово наемане на хора без работа в селското стопанство. Става дума за извършване на различни селскостопански дейности, но могат и да не са селскостопански. Има много общини, в които почти няма частен работодател, особено индустриален, и общо взето хората, които работят, са само в общината или училището. Останалите са на социално подпомагане или на субсидирана заетост към общината, при която трябва да работят 14 дни в месеца по 4 часа на ден. Тази система на практика не създава никаква мотивация за човек в трудоспособна възраст да се образова и да си потърси добра работа. Защото няма работодател на това място. В такива общини единствената дейност, която може да се развива е свързана със селско стопанство, земеделие, някакви малки ремонти по училища, община, почистване на речни корита. Идеята е, работодатели, на които им потрябва такъв работник, но нямат възможност да го наемат за постоянно на трудов договор, да закупят ваучери за определен брой работни часове и чрез бюрото по труда да намерят нужната работна ръка. Такива работодатели може да бъдат примерно земеделски производители, различни фирми, които изкупуват билки, кметът за поддръжката на училището. Те ще поемат част от заплащането за този труд, а останалата част се поема от тази социална система.
- Ще успеете ли да разработите тази ваучерна система до началото на пролетта? И откъде ще дойде финансирането за нея?
- Работим с Министерството на земеделието. Същата система за ваучерно заплащане за почасова работа имаме идея да приложим и в градовете за различни видове социални услуги - гледане на деца, на възрастни, помощ в дома. Финансирането ще бъде част от ОП "Развитие на човешките ресурси". Тази ваучерна система я има в доста страни. На търгове се определят фирми, които управляват трудовите ваучери подобно на ваучерите за храна. В Белгия например е една единствена фирмата, която издава трудови ваучери. Оттам нататък или бюрото по труда, или частни фирми осигуряват персонала за съответната работа. Тази система създава смислена заетост, а не просто някой да държи по една метла в центъра на селото. Разбира се, за сложни производства тя не би могла да се прилага.
- Подготвяте ли промени в трудовото законодателство, така че пазарът на труда да стане по-гъвкав, както настоява бизнеса? Почасовото заплащане ли е една от тези промени?
- В момента законодателство позволява да се наема почасово. Но първо, има непознаване на този механизъм и второ, в него има много въпросителни - как се правят осигуровки, как се отчита стаж, как се осъществява заплащането и отчитането на тази заетост. Това създава доста трудности и страх в работодателите за наемане на почасови работници. Това, което се прави стандартно, е назначаване на половин работен ден, къде действително, къде за да се спести от фонд "Работна заплата". Въпросът е да направим законодателството такова, че да работи. Иначе не смятам, че в трудовото законодателство трябва да се правят капитални промени. Според мен въвеждането на ваучерната система е добър инструмент, който дава и гъвкавост за работодателите, и сигурност на хората да не ги наемат на черно. По този начин те ще имат осигуровки.
- Започнахте ли вече разговорите по пенсионната реформа?
- Започваме от тази седмица, изчаквахме парламентът да започна работа след празниците. Много е важно в преговорите да се ангажират и парламентарните групи. Преди обаче конкретни решения да влязат институциите като съвета за тристранно сътрудничество, надзора на НОИ, Министерски съвет и Народно събрание искаме да има максимално широк публичен диалог. Включително мислим да активизираме в интернет обсъждането с различни мнения, така че този път да няма изненади.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
