Властта да помисли за компаниите, които плащат данъци и са отговорни за работните места
Искаме пътна карта за краткосрочни и дългосрочни реформи в енергетиката, казва Константин Стаменов
Бизнесът се готви за нови протести срещу скока на цената на тока. На 29 юли индустрията ще излезе на шествия във всички големи градове. защо работодателите не са доволни от промените в Закона за енергетиката и какви са предложенията им към управляващите, попитахме Константин Стаменов, председател на българската федерация на индустриалните енергийни консуматори /БФИЕК/.
- Депутатите одобриха промените в Закона за енергетика. Твърди се, че това е "специален закон", чиято цел е да се намали дефицитът в НЕК. Какво е становището на БФИЕК по промените?
- Както знаете, след протестите, организирани от най-големите работодателски организации срещу шоковото увеличение на тока, имаше няколко срещи на работодатели и синдикати с премиера Бойко Борисов, вицепремиера Томислав Дончев, финансовия министър, енергийния министър, икономическия министър, председателя на енергийната комисия. На тези срещи бяха поети ангажименти да се дадат аргументи на КЕВР, за да се избегне увеличението на тока. Бяха инициирани бързи промени в Закона за енергетика. Въпреки това резултатите не оправдаха очакванията и таксата "задължения към обществото" ще остане непосилно висока. Знаете, че от 6 години икономиката едва крета и сега ще бъде лекомислено да се "уреди" с покриване на дефицитите в енергетиката без никакъв ангажимент за реформи.
- Беше създаден фонд за енергийна сигурност, в който ще влизат 5% от приходите на производителите и вносителите на ток. От фотоволтаичната асоциация реагираха, че тези 5% ще натоварят единствено цената на тока от фотоволтаици, защото тяхната цена е фиксирана. Този фонд ли е решението на проблема с дефицита?
- Този фонд е едно от мероприятията за стабилизиране на енергетиката, споделяне на дефицитите от всички участници.
- Вероятно най-дискутираната тема беше дали да продължи преференциално да се изкупува токът, част от който е производен от оборска тор или т.нар. животински отпадъци. Не се стигна до забрана на подобен тип инсталации. Чуха се и доводи, че страната ни ще бъде санкционирана заради т.нар. азотна конвенция на ЕК, т.е. ангажиментът ни да преработваме тези отпадъци.
- Няма да бъдем санкционирани за азотната конвенция, тъй като и към момента в процес на присъединяване са инсталации за 60 Мвт само на територията на ЕВН. Тази седмица станахме свидетели на срамни сцени в българския парламент как определени депутати защитават интереси за нови инвестиции във ВЕИ от биомаса, въпреки милиардни дефицити в сметката за преференциални производители и изпълнени ангажименти за ВЕИ производство до 2020 г. Нещо повече, протестите на бизнеса бяха използвани за запазване и увеличаване на дефицитите. В насоките на ЕК от юни 2014 г. относно държавната помощ за опазване на околната среда и за енергетика за периода 2014-2020 г. са посочени помощите за енергия от възобновяеми енергийни източници. За стимулиране на пазарното интегриране на електроенергията от възобновяеми източници е важно получателите да продават своята електроенергия директно на пазара и да подлежат на пазарни задължения. Следните кумулативни условия се прилагат от 1 януари 2016 г. за всички нови схеми и мерки за помощ:
а) помощта се предоставя като премия в допълнение към пазарната цена (премия), чрез която производителите продават своята електроенергия директно на пазара;
б) получателите подлежат на стандартни задължения за балансиране, освен ако не съществуват ликвидни пазари в рамките на деня;
в) въведени са мерки, за да се гарантира, че производителите нямат стимул да произвеждат електроенергия при отрицателни цени.
За съжаление не видях такива промени в Закона за енергетика. Напротив, ВЕИ-тата на биомаса ще се изграждат до 1 юли 2016 г.
- Доколко са основателни съмненията, че у нас всяка преференция се използва, за да мами държавата? Шефът на КРИБ Кирил Домусчиев казва - "няма да се учудя, ако утре Аталай предложи производство на ток от шишарки", в контекста на това, че определени депутати лобират много силно за интереси в енергийния сектор?
- От видяното в парламента се страхувам, че г-н Домусчиев е напълно прав. Фокусът на дискусиите не беше как да се намалят дефицитите и какво да се реформира в енергетиката.
- Председателят на КРИБ изрази становището си, че на практика таксата обществена отговорност за индустрията ще скочи двойно, което ще затрие цели индустрии. Споделяте ли подобно виждане?
- Никой не разбира, че икономиката в България работи в жестока конкуренция. В същото време вече почти половината от електроенергията в България се продава по преференциални цени. Това не е нормално. Как да се съгласим да покрием целия дефицит в един нереформиран сектор. Догодина ще поискат още един милиард. Трябва пътна карта с ясни ангажименти за реформи и отговорности.
- Изоставиха ли кабинетът и парламентът бизнеса в опитите да спасят НЕК с цената на нелогични, неикономически, а повече политически мерки?
- Досега винаги в енергетиката са надделявали политически аргументи. Затова искаме пътна карта с краткосрочни и дългосрочни мерки в следващите години:
- прекратяване на преференциите още днес и преминаване към пазарни цени плюс премия;
- ако има незаконни ВЕИ-та и злоупотреби в проектите им, тогава да си понесат отговорността и държавата да си свърши домашното и да ги намери;
- мерки в следващите години за прекратяване на кръстосаното субсидиране на евтиния ток за населението;
- мерки по енергийна ефективност в домовете, така че енергийните сметки да останат поносими;
- мерки за енергийно бедните;
- либерализиране на пазара;
- спот пазар и борса;
- повече експертиза в регулатора и по-висок бюджет, за да привлекат качествени експерти;
- прекратяване на практиката енергийните дружества да защитават цени на разходопокриващ принцип.
- Какво практически би могло да се направи, за да бъдат убедени кабинет и парламент, че цените за индустрията не трябва да се вдигат?
- Ако искат да имат икономика и да надграждат, да не търсят нови инвеститори, а да мислят и за тези, които са тук и работят, плащат данъци, осигуровки, отговорни са за работните места. Когато изнасяш продукция за милиарди левове, коректен си към държавата, трябва и тя да се старае да е коректна към белия сектор в икономиката.
- Какви са очакванията ви за старта на либерализирания пазар в началото на 2016 г.? Как това ще повлияе на индустрията?
- Ние продаваме нашата продукция у нас и на международните пазари. Същото трябва да се случи и с енергетиката.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
