Варене на ракия от юли до декември и затягане на режима са стъпки срещу сивия сектор
Темата за контрол над казаните винаги се задушава от популизъм, казва Радослав Радев
Радослав Радев е председател на Националната лозаро-винарска камара. Попитахме го какъв е делът на сивия сектор в бранша и какви са целите на промените в Закона за акцизите и данъчните складове.
- Г-н Радев, разполагате ли с данни каква част от алкохола на пазара е нелегален?
- Нямаме точни данни, но правим сметка през гроздовата реколта. В зависимост от съответната година и климатични особености като цяло гроздовата реколта в България е от порядъка на 400 - 450 млн. кг грозде. Лицензираните предприятия преработват около 250 млн. кг, което е около половината реколта от грозде. А останалото количество грозде се преработва извън лицензираните предприятия. Една част от него се прaви на домашно вино, а по-голямата част е за производство на ракия. Лицензираните предприятия годишно плащат между 180-185 млн. лв. акциз. Всички останали - специализираните малки обекти за дестилация или т.нар. "казани", плащат между 650 - 800 хил. лв. годишно. Преработвайки половината реколта, те плащат със 110 млн. лв. по-малко спрямо лицензираните предприятия.
- Можем ли да успокоим българина, че с промените в Закона за акцизите и данъчните складове не се посяга на домашната ракия?
- Домашната ракия е тази, която хората правят вкъщи в собствени казани, останали от дядовците им. Те събират плодове от собствения си стопански двор и
правят ракия, която е наистина за семейна консумация и за подарък на близки и приятели
Много е важно да успокоим българина, че не се посяга на домашната ракия. По никакъв начин измененията в Закона за акцизите и данъчните складове не се отнасят до тези хора и не нарушават тази хубава българска традиция. Тази традиция я е имало и ще я има. Въпросът е, че зад нея често се крие един огромен нелегален бизнес.
Около 2000 са регистрираните специализирани малки обекти за дестилация. Това всъщност са старите селски казани, които навремето са били собственост на общините и после са приватизирани. Това са казаните, в които във всяко едно населено място са изварявали грозде и плодове за ракия. В момента те се ползват с един доста по-облекчен чисто регистрационен режим. Те се вписват в регистър на Агенция "Митници" и като се направи сметка, че 2000 такива легални казана плащат 800 хил. лв. акциз, което означава 400 лв. на пункт, при намалената наполовина от нормалния акциз ставка, това означава, че те изваряват по 200 литра на година. Което очевидно не е така. Дори погледнато като бизнес модел, да поддържаш пункт за дестилация, който изварява 200 литра годишно, от които да спечелиш 200 лв., е нелогично и смешно. Очевидно е, че тези казани изваряват доста повече, което се вижда и от суровината и се продава по незаконни и нелегални казани, без да се плаща акциз и ДДС. Това, за което говоря, е само през грозде. Има около 100 млн. кг плодове, които също се преработват по този начин. Като се направи общата сметка, се получава едно доста солидно число, което държавата не успява да събере. Става дума за опит да бъде изкаран на светло един огромен сив сектор и той да бъде обложен. Защото всеки един нормален производител в този бранш плаща акцизи и данъци. Не трябва при обсъждането на въпроса да се излиза с популистки изявления като "посегнаха на ракийката на българина".
- Колко годишно губи хазната от алкохола в сивия сектор?
- Поне 100 млн. лв., като това е доста консервативна прогноза.
- Кого всъщност засягат законовите промени?
- Те засягат именно тези специализирани малки обекти за дестилация. Като предложенията на народните представители са в две посоки. Едната е към намаляване на капацитета. До момента, ако такъв обект произвежда до 1000 л, той не подлежи на лицензиране, а на облекчен регистрационен режим. Предложението е за до 500 л, за да може произвеждащите над това количество да минават през лицензионната процедура като всеки друг производител на ракия и други спиртни напитки. Другото предложение е да се въведе времеви диапазон, в който може да се извършва тази дейност и той е от 1 юли до 31 декември. Логиката е, че всъщност от облекченията при облагане с акциз се ползват само тези, които изваряват ракия за семейна консумация и то от плодове собствено производство. Предвид географското положение на България и нейния климат, плодове собствено производство с подходящо захарно съдържание има само тогава, а не целогодишно. През останалото време няма какво да се изварява и ако някой го прави, то е в нарушение на закона. Всъщност може да се вари ракия по всяко време, но вече ще трябва да се уведомява Агенция "Митници". Така ще се помогне на контролните органи по-лесно да осъществяват контрол.
Агенция "Митници" също подкрепя промените
защото реално няма капацитета да следи всички тези обекти. 2000 са само легалните специализирани малки обекти за дестилиране. Счита се, че има поне още 4000 нелегални.
- Ако бъдат приети промените в Закона за акцизите и данъчните складове, какъв ще е ефектът според вас?
- Силно се надявам да се засили контролът върху тези малки обекти, което ще доведе до положителен резултат за фиска на държавата от тази дейност. Контролът ще бъде значително улеснен заради времевия период и намаления капацитет.
- Какви още мерки са нужни в борбата с нелегалния алкохол?
- Все от някъде трябва да се почне. Не можем да сме максималисти. Винаги, когато се повдигне тази тема, добрата идея потъва в популизъм и отклоняване на вниманието в посока: "Ето, вижте ги големите производители, които посегнаха на домашната ракия на хората!". Затова трябва да се работи стъпка по стъпка. А тези промени ще бъдат една малка стъпка в посока изсветляване на сектора. Ако бъдат приети тези предложения, не мисля, че Агенция "Митници" ще е в състояние тотално да контролира това производство, но все пак ще бъде доста облекчена и поне частично ще има гаранция, че част от липсващата сума ще постъпи в бюджета.
- Ще бъдат ли приети промените?
- Надявам се, че ще има воля. Темата се обсъжда и анализира от години. Но когато държавата приема закон, тя трябва да осигури неговото спазване. Ангажимент на държавата е да осигури нормална бизнес среда. Иначе се получава на практика, че конкуренцията на сивия сектор тотално доминира. Лицензираните производители са подложени на наистина постоянен контрол - перманентен и денонощен. Агенция "Митници" вижда по всяко време какво се случва във всеки един лицензиран обект. Същевременно обаче половината реколта се преработва в други обекти, в които този контрол липсва. Държавата просто трябва да си събере парите.
- Защо нелегалният алкохол е опасен?
- В обектите, които са абсолютно нелегални, изобщо не знаем какво се случва - каква е техническата им обезпеченост, какви са професионалните умения на хората. Дестилацията не е прост процес. Наивно е да си мислим, че всеки може да се занимава с нея. Аз например
може много да искам да съм хирург, но това не ми дава основание да направя операционна в гаража
си и да започна да оперирам хора. При дестилацията е много важно съоръжението да е технически изрядно, както и човекът, опериращ с него, да има нужните умения. Иначе може да се получат продукти, които са опасни за човешкото здраве. Не се знае и с каква суровина се работи. Има много казани, които ползват стари, мухлясали плодове, които изкупуват на безценица от борси. Суровината не е добра, а и няма гаранция, че производственият процес ще бъде проследен както трябва. Така че купуването и консумацията на нелегален алкохол е сериозен риск. Опасно е да се продават такива неща на пазара, с които се застрашава здравето на хората.
- Какво е по количество и по качество тазгодишната реколта от грозде?
- Тя не е чак толкова добра, колкото се очакваше, заради многото дъждове накрая, но като цяло е добра, а в сравнение с миналогодишната е направо прекрасна. Очакваме да бъдат преработени около 250 млн. кг грозде от лицензираните предприятия, което се равнява на 180 - 190 млн. литра вино. Така че и като количество, и като качество реколта 2015 г. е добра.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
