У нас първо се гледа кой ще плати, а после се оказва помощ, казва проф. Ивайло Търнев
"Има 2 нови случая на нападение и побой над лекари. Дотук с приказките за това кой какви права имал. Ако някой е избрал да живее като скот - получава и правото да бъде третиран като такъв. От утре екипи на Спешна помощ ще влизат само след постигнато споразумение с местните "лидери на мнение" на общността за персонализирана отговорност за поведението на въпросната популация или с екипи на полицията." Тези думи на д-р Петър Москов взривиха обществото. Те накараха ДПС да поиска оставката му, а лекарите да го аплодират. Това ли е начинът за решаване на проблемите между ромите и спешна помощ, попитахме проф. Ивайло Търнев. Той е сред водещите изследователи на генетичните заболявания у нас и един от хората, които работят на терен сред ромите от над 20 години.
- Проф. Търнев, изказването на министър Москов отрази ли се върху хората в ромските общности?
- Тези хора имат много сериозни социални проблеми, до много от тях изявленията му дори не са достигнали. Но повечето ромски неправителствени организации реагираха категорично срещу това изявление.
- Помагат ли подобни опити да се решават проблемите?
- По този начин не само че не се решават проблемите, но се създава и допълнително напрежение. Етническата риторика е вредна и трябва да се въздържаме от нея. Не може да има нито колективна отговорност, нито колективна вина, нито колективно наказание. Тези, които са извършили някакви престъпления, трябва да си понесат персоналната отговорност. Държавата трябва да изпълни задълженията си в това отношение, но то не е работа нито на министерство на здравеопазването, нито на неправителствените организации.
- Всички разбрахме, че след насилие на медици законът не е спазен и наказани няма, защо?
- Не знам каква е съдбата на тези хора, не знам дали са наказани, но понякога реакциите им са много емоционални. При всички положения наказания трябва да има и такава практика не трябва да се толерира. Знаете, че проблеми възникват във всички общности, аз съм гледал много новини с бурни реакции към Спешна помощ и от българи. Съвсем скоро имаше един случай с починала фотографка. Причините за това са комплексни - не достигат коли, кадри, условията на работа са тежки, въпросът е нерешен от години. За съжаление често гневът на хората, които са потърпевши, се излива върху лекарите, а те носят най-малко вина затова, че са закъснели или не достигат линейките. Смятам, че това отношение е недопустимо и несправедливо, но вината в повечето случаи е на самата здравна система, а не на лекарите или общностите.
- Имате ли сигнали, че след изказванията на министър Москов линейки са отказали да отидат някъде на адреси?
- Не, засега нямаме такава информация. Но имахме опасения, че това може да се случи и дори да се стигне до смъртни случаи заради неоказана спешна помощ.
- Смятате ли, че полицията до линейките е добър модел?
- Не, чух, че е заимстван от Харлем, но ние не сме Харлем. Мисля, че това ще създава социално напрежение отново и трябва да бъде временна мярка - само за райони, където има големи проблеми. Истинското решение е в осигуряването на достъп до образование на ромите и възможности за развитие.
- Какво е различното между ромската и българската общност?
- Всеки етнос си има спецификите, ромската общност е преминала през много преследвания през вековете. През Средновековието те са били изгаряни на клада, по-късно са били роби във Влашкото княжество, рязали са им езиците, за да не говорят на ромски, в нацистките лагери, освен евреи, загиват и много роми. Всички тези политики на преследване са довели до една стигматизация и затваряне на тази общност. Това недоверие не е преодоляно и до днес. Но смятам, че ромската общност има респект към лекарите. Аз пътувам 25 години във всички ромски квартали и гета, правил съм изследвания, провеждал съм профилактични програми и никога нищо лошо не ми се е случвало. Когато за първи път трябваше да отида в един от най-страшните квартали - "Надежда", вечерта в хотела ме предупредиха, че ще ме набият и аз не спах от вълнение. Когато отидохме с двама-трима мои колеги, веднага се организираха в квартала - един ни носеше чантите, друг ни водеше на адресите, трети ни пазеше колата. Разбрах, че няма нищо общо с разказите, които чувам. Когато се докоснах до болката и страданията на тези хора, самият аз станах медиатор. Постепенно решихме да развием тази мрежа, защото във всички развити европейски страни като Холандия, Белгия, Франция, Испания, Ирландия, Великобритания има подобна професия. В Белгия във всяка една болница има медиатори - за турски, марокански, ромски, руски малцинства и т.н. Щастлив съм, че у нас от 2006 г. тази програма се подкрепя и от държавата, защото даде добри резултати.
- Колко медиатори имаме и къде са те?
- Тази година работят 150 медиатори в 80 общини. Но проблемите в спешната помощ изискват специално обучение на нови медиатори в спешните центрове.
- Колко са местата, в които има нужда от медиатори?
- Мисля, че разумната бройка от медиатори е между 250-300 души. Има области без компактно ромско население като Смолян, Габрово, но има области, където има много проблеми, а няма нито един медиатор - Силистра, Видин. Отделно общини като Перник и Ботевград. Чувам, че общини назначават медиатори, без да са преминали обучение. Има и места, където не се използват по предназначение, а се пращат да охраняват обекти, както в Пещера.
- Каква част от ромите не са здравно осигурени?
- Много е различно в отделните места - от 8-10% те могат да стигнат до 40-50% и повече. Това зависи най-вече от това дали в региона могат да си намерят работа. В райони като Благоевград има много цехове, земеделие, фабрики, където ромите работят и там процентът на хората без здравни вноски е нисък, а в други райони има малцинства, които са 100% безработни, например във Видинско. Голяма част от ромите, които идват при мен на прегледи, са здравно неосигурени, но, когато се нуждаят от лечение, са готови да плащат медицинските услуги. Аз винаги ги карам да си платят здравните осигуровки, за да си възстановят правата, и в много случаи това става. Но понякога хора с редовни права имат проблеми - например с невъзможността да покрият медицинските изделия, които НЗОК не плаща. В тези случаи може да се разчита само на благотворителност. Вчера събирахме пари за жената на един здравен медиатор, която е блъсната от кола и има нужда от операция.
- Колко често ромите търсят Спешна помощ?
- Много често и може би оттам идват някои от проблемите. Голяма част от тях са неосигурени и разчитат само на Спешна помощ. Самите те не могат да преценят дали едно състояние е спешно или не. В много случаи едно състояние не е спешно, но те така го приемат и това поражда проблеми с лекарите заради напразното викане на линейка.
- Какво е решението?
- Смятам, че не може да има хора без здравна помощ в XXI век. В Белгия, Холандия и много други стани, когато възникне здравен проблем, той се решава, без да се пита дали си осигурен и кой ще плаща. Във всяка болница обаче има омбудсман и след това той решава кой ще плати - пациентът, здравните служби или социалните. Тук е точно обратното - първо се гледа кой ще плати, а след това се оказва помощ и това създава конфликти.
- Нали социалното министерство трябва да плати за социално слабите?
- Социалният фонд, който се създаде, на практика не функционира. Процедурата е много тромава и дълга, а пациентът няма време да чака. Може би трябва да има социални пакети за здравни услуги с рентгенови и лабораторни изследвания. В някои общини това е така, например Каварна. Аз ходя в ромския квартал в нея от 1997 г. Когато отидох за първи път, обувките ми бяха покрити с толкова много кал, че не можех да ги повдигам. Сега всички улици са асфалтирани, виждаш нормални къщи с градинки. В квартала има медиатор, ромска неправителствена организация, има и социално слаби хора. Но за тях общината заделяше бюджет на болницата - за изследвания. Много хора искат да си платят и здравните вноски, но сумата сега е около 1000 лева за три години назад и те нямат толкова пари. Може да се помисли за намаляване на този срок.
- Кои са най-големите здравни бичове за ромите?
- Познавам цели семейства, които са починали от туберкулоза - майка, баща, и оставят невръстни деца да просят на улицата. Инфекциозните заболявания са страшни за ромите - знаете, че имаше епидемия от морбили в ромските квартали, при която 24 хил. деца се разболяха. Хепатит Б, С, А също са много чести.
- Какви са възможностите за интеграция на ромите?
- Инвестиция в човешкия ресурс - да се образоват и развиват младите хора. Ние имахме един тригодишен проект за подготовка на студенти по медицина. Успяхме да подготвим 22 души, някои от които сега са отличници, освен това подготвихме още около 80 студенти в други специалности. Искаме тези хора да не са изключение, а правило. Но това изисква ангажимент на държавата, защото родителите им са много бедни и не могат да плащат за подготовката на децата си - за уроци по биология, химия и т.н.
- А каква беше стартовата подготовка на децата?
- Вземахме ги от 11-12 клас, но в повечето случаи изходната база беше трагична, особено по химия. Не знаеха елементарни неща, започвахме от нулата, но някои от тях бяха много мотивирани. Спомням си за едно момиче - Диана, която дойде няколко месеца след началото на курса, но желанието й беше толкова силно, че влезе още от първия път. Някои от децата бяха приети едновременно в три университета. Този проект трябваше да се продължи от държавата, но здравно министерство две години не обяви обществена поръчка и спря обучението. Около 40% от здравните медиатори в течение на работата си също завършиха висше образование и то в различни специалности.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
