- Проф. Миланова, има ли психически проблем Петко Савов?
- Най-вероятно да, защото е писал е жалби, ограничавал е контактите си, бил е подозрителен, карал се е със съседите, не е ясно дори дали е имал приятели. Той е имал някакъв професионален маршрут и от един момент нататък той прекъсва, значи нещо е станало и проблемът се е проявил.
- Досега ясна ли е диагнозата му?
- Не чух да е ходил на психиатър, мисля, че не е бил консултиран. Доколкото знам, не е бил сред контингента на психиатрите във великотърновския диспансер. Сега трябва да го видят и да кажат дали е болен.
- От какво би могъл да страда?
- Не бих могла да кажа на този етап, не е професионално да слагаш етикет по този начин.
- Когато човек има подобно агресивно поведение, какъв е пътят, за да получи помощ?
- Ако един човек има рисково поведение и е опасен за хората, се подава сигнал до прокурора и се прави проучване. Ако се докаже, че е така, се назначава психична експертиза. Тя се представя на съдебно заседание и магистратите отсъждат дали той да се лекува, къде и за какъв период от време. Ако този човек отказва доброволно да се яви на заседание и да се направи експертиза, се намесва полицията.
- Да, но в този случай всички са знаели и никой не е подал сигнал, защо? Подценяваме ли тези случаи?
- Психично болните не извършват повече престъпления, отколкото здравите хора. От тези с психични отклонения най-много престъпления извършват хората с личностни разстройства. Явно и съгражданите му не са се тревожили толкова, щом е нямало реакция или обратното. А може да не са се сетили да го направят.
- Защо се стига до стрелбата, какво отпушва подобна реакция?
- Той е бил много подозрителен, страхувал се е и в момента, когато се е почувствал застрашен, е започнал да стреля. Явно полицията, за да предприеме подобна акция, е имала повече информация, че това е опасен човек.
- Това първият подобен инцидент ли е у нас?
- Миналата година имаше няколко случая. При единия човек уби семейството си в Пловдив, при друг - в София. Там извършителите посягаха на близки хора, но пак използваха оръжие.
- Този случай не прилича ли повече на американските, при които се стреля масово по непознати?
- Вероятно има прилика. Още повече, че е отправял заплахи и на деца продължително време.
- Къде е причината за появата на такива случаи?
- Причините са комплексни. Освен неудачници има хора, които не са успели поради лични причини или, защото системата не ги е подпомогнала. Всеки е индивидуален случай, но си носи разочарованието. А този човек явно е бил доста изолиран, дори не се е оженил.
- Може ли да се опасяваме от повторение на действията му, както в САЩ?
- Надявам се, че няма да има такава тенденция, макар че има една вълна, която отива в другата крайност. А не трябва, нека тези хора да дойдат в болницата, да потърсят помощ. Ако близките забележат, че един човек трудно се справя със задълженията си, има проблеми с общуването, да потърсят помощ. И нека не сатанизираме хората с психични заболявания. Има една такава тенденция, в която хората казват: "Ама те по улицата ли ще ходят?". А къде да са!? Обществото също трябва да бъде включено в адаптацията им, трябва да бъдем по-толерантни, с повече разбиране.
- Кои са дефектите в сегашната здравна система, когато говорим за психични заболявания?
- Най-сложно е да се продължи лечението и грижата на хората след болница. Лекарите ги "оправят", но, ако след това те нямат съзнание и желание да се лекуват, отново изпадат в нужда. Нямаме система за проследяване и ресоциализация на тези хора. Трябва да има и повече социални програми, които изпълняват такава роля. Когато излязат от болница, хората имат достъп до психиатър и лекарства, но имат нужда и от много други неща.
- В здравната стратегия залага ли се на ресоциализацията?
- Да, но тези мерки са и грижа на социалните служби. Агенция "Социално подпомагане", Министерството на труда са изградили много малко центрове за ресоциализация. В Русе и в по-малките градове има по-голяма грижа за тези хора. Вероятно сега ще се направят нови междуведомствени комисии, за да се изработят правила за това.
- Заговори се отново, че нямаме регистър на психично болните хора, това щеше ли да помогне в конкретния случай с Петко?
- Регистърът не е панацея, но е добре да го има. Друг е въпросът кой ще влезе в него - по-скоро трябва да са хора, които са опасни за себе си и околните, които са били принудително задържани. Не е добре да се слагат всички. Регистърът има роля и при даването на разрешителни за оръжия. Когато видиш един човек, ти не можеш да прецениш дали той е имал проблеми преди това.
- Освен подобряване на ресоциализацията и положението в болниците, как може тези хора да стигнат до лекар, защото очевидно невинаги това става?
- Трябва да се засили ролята на т.нар. вторична профилактика или ранното откриване. Примерно - социалните служби, личните лекари, полицията дори да насочват тези хора за лечение. Няма как психиатрите да ходят от къща на къща.
- Какви други промени трябват според вас?
- Преди време внесохме доклад с анализ на болничната психиатрична помощ и предложения да се създаде регистър, да се обърне внимание на ресоциализацията, както и да се облекчи процедурата за принудително лечение - сега се забавя с молба в прокуратурата и т.н. Всички те са в сила.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
