Най-точното обяснение за времето след избори в неговите пропагандни измерения може да се намери в онзи пасаж от "Алиса в страната на чудесата", в който котаракът изчезва, но остава усмивката му. Или да прибавим - гримасата му. Колкото до интерпретацията - доколкото сме на литературна вълна - то тя от години следва великолепно описаната от Илф и Петров схема за скалъпване на репортажи, есета и подобни, която Остап Бендер пробутва на журналисти срещу прилично заплащане. "Опорни точки" с многоточия в изреченията, където се помества "правилната" дума или тезис, взети от приготвен списък. Като ей така, за колорит, се допуска и известно творчество, но единствено в порядъка на освежаване под формата на актуални пикантерии. И нищо повече.
Та така. Изборите минали-заминали. Усмивките - за нас. Гримасите - за тях. Победилият е ясен. Победеният "да не губи кураж - идва нов тираж". И тогава, като вземе и се промени ситуацията - стой, та гледай! И така нататък, и така нататък И все пак. Имаше при тези избори мисли и идеи, както при самите тях, тъй и в отзвука им. Само дето в български условия нещо все не става както си му е редът.
Казус първи. В БСП поставиха акцента върху битката им с ГЕРБ, като се довериха не на кого да е, а на президента Линкълн, който навремето бе посочил дефинитивно, че "свободата за вълка е смърт за овцете". Тезата, макар и поизносена, креташе си някак в новите условия. И изведнъж акцентът се смени: "Вълците са в АБВ". В резултат машината заскърца, захвърчаха болтчета и колелца и иди, че обяснявай на кого е приятел "тамбовският вълк". Както и това, "що за хора са овцете" в избирателния профил, дето нещо се объркали при преференцията.
Поуката: Не сменяй акцентите в предизборната кампания - пише го в помагалата. Дръж близо до себе си враговете или тези, които си нарочил за неудобни. И накрая: колкото повече се заплиташ в обяснения, толкова по-зле. Или както са казали древните: "който доказва много, не доказва нищо".
Казус втори: Реформаторският блок събра под знамената партии и личности, като обяви, че "това не е механичен сбор, а ново качество". Или, както би го обяснил на своите студенти недотам точно, но ефектно един начинаещ преподавател: "Минаваш покрай строеж. Ще слагат прозорци. Всеки от тях е прозрачен, ама като ги поставиш един до друг, придобиват зеленикав цвят, т.е. друго качество."
Приносът на Реформаторския блок е, че след като постигна "новото качество", чрез подсказана преференция го ликвидира. Ами следващите избори? Никаква гаранция, че номерът ще мине. Но спокойно - има други схеми.
Само че поука няма.
Казус трети: Телевизията решава изхода от изборите. Има ли те повече от всички "в телевизора" - свиркай си. Ей го на - Бареков! Вярно - имаше при него много друго, но за времето му "в синия екран" другите участници му дишаха праха. И сега навярно с право негодуват. Да де, ама ГЕРБ пък никакви ги нямаше. Даже клипове не пуснаха. То ли се възползваха от хватките на джудо да превърнеш силата на другия в собствено предимство. Или просто се опряха на американския опит, който още през далечната 1947 г. в Синсинати, Охайо, показа, че при специфичен тип кампания влиянието на телевизията може да бъде сведено до мизерните 2 на сто. Абе друго е да имаш батко там зад океана!
И накрая нещо за правителството - темата, върху която предизборно, следизборно и по всяко друго време се упражнява да говори всеки, който пожелае. И където пожелае. Нека да направим същото с идеята да откроим политическите му рефлексии, сведени поне до две. Най-напред за водената социална политика от типа "на час по лъжичка". Ха за майките, ха за първолаците, коледни добавки, нещо по Великден, помощи за отопление и т.н. Само че след всеки отделен акт всички викат: "Долу! С тези никакви пари само ни се подиграват!" И това ще бъде дотогава, докато правителството не предложи обобщения пропаганден смисъл на сентенцията, че "голямата кесия се пълни с дребни монети". Манипулативно, но някаква работа върши. И втората рефлексия - ремонт на кабинета, която, макар и с краткотраен ефект, е в състояние, умело приложена, да прекрати неизбежно пораждащата се в общественото мнение "хоризонтална генерализация". Този министър не става, и този не става... следователно - всички не стават (по логиката на броене при бушмените: едно, две и много).
Та такива работи. Преди избори: "хващайте се рибки, малки и големи". А след изборите - няма никой. Че луд ли е някой да храни с червеи уловената риба? И то - при условие, че отдавна е хвърлил око на хайвера?
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
