Гиньо Ганев е Човека парламент (депутат в 8 народни събрания), зам.-председател на 8-мото Велико НС. Той е първи омбудсман на Република България, почетен председател на движението "Конституционализъм и демокрация" и баща на действащата конституция.
Демокрация не се прави с омраза и освиркване, а с разговор, казва Гиньо Ганев
- Г-н Ганев, Вие сте автор на четири книги, посветени на публичната реч, парламентарната дискусия, културата на политическото общуване: "Гиньо Ганев Style" (1991), "Викове и шепот" (1998) и "Парламентарен говор и безмълвие" (2000), "Измислени цитати" (2003). Не е тайна за никого, че те служат като учебници по парламентаризъм и реторика. Бихте ли синтезирали (във Ваш афористичен стил) основните изисквания на съвременния парламентарен оратор и политик изобщо?
- Днес е важно да се възстанови равнопоставеността на всички, които участват в едно общо коалиционно действие. Вдъхновяващата и обединяваща идея е патриотизмът и благоденствието на българските граждани. Управляващите партии трябва да мислят не в една, а в близки посоки, да не робуват на теснопартийни интереси. Аз и средата, на която принадлежа, сме убедени, че само коалиционният манталитет на хора и партии, които изповядват идеите на единението в името на равнопоставеното коалиционно действие, в името на държавността, имат значение днес. При наличие на най-толерантната държавна система на управление - парламентарната демокрация, партийните лидери абдикират от парламентарната трибуна. И говорят във "Фейсбук". Някои от тях дори смениха политическия речник с булевардния, направо уличен език.
- Какво разбирате под толерантност в днешната политическа ситуация у нас?
- Това е на първо място търпение. Търпение да чуеш, помислиш, прецениш. Да се поставиш на мястото на другия. След това търпимост. И накрая - разбиране. Крайно време е да се научим да проявяваме разбиране към другия, към другите. Към малцинството - било то парламентарно, обществено, религиозно, към всяка група, която е в неравностойно положение. Крайното противопоставяне не е пътят на демокрацията, а нейната безпътица.
- Вашите думи напомнят Манифеста на политическия кръг "Звено" към българския народ (1931 г.) когато кризата - икономическа, социална, политическа и културна - е обхванала страната. Съзирате ли аналогия в двете риторически ситуации и в необходимостта от адекватни политически действия?
- Историческите аналогии са сложно нещо. Всеки исторически период е нов и стар по своему. Деветнайсетомайците имат други действени прояви. Те не идват, за да установят военно положение, не са против парламента, а само против "онзи парламент". Под "Онзи парламент" имам предвид парламентарната развала. Има текст на Кимон Георгиев - "Необходимо обяснение". 19-майският преврат е направен от двореца. При откриването на паметника на Шипка цар Борис III иска разрешение от Кимон Георгиев да вземе думата и всъщност там обявява преврата. От Манифеста става ясно, че всички министри в новото правителство са от различни партии. Но аксиоматична истина е, че демократичната форма на управление предполага коалиционно съзнание и манталитет. Искам да вярвам, че занапред ще се търси по-голяма и истинска солидарност на сили и среди, готови да потискат теснопартийните си интереси. Трябва да се служи не на думите, а на идеите. Те трябва да ни водят по пътя. Стремежът към една по-консенсусна демокрация трябва да ни обединява. Вече лансирах моята формула за успешното развитие на държавата и по-добрия живот на хората.
- Може би става дума за създаването на политическия кръг "Отечество"?
- Това е въплъщение на необходимостта от гражданско възпитание. Да бъде гражданин е най-високото качество на човека. То не се учи в училище, но е сбор от права, задължения и добродетели, които се възпитават от цялата атмосфера на демократични правила и нрави. За да се създаде политическия кръг "Отечество" трябва да е осъществено единството от "трите Р-та": - разум, реализъм и разбирателство. Разум - за да не допуснем нов тоталитаризъм. Реализъм - за да направим верните реформи. Разбирателство - за да спрем омразата и разрухата. Спокойствието е истинското име на свободата.
Разбирателството трябва да отрече на висок глас безумието на ненавистта и нетърпимостта. Защото те не наторяват нивата на демокрацията, а първо я засипват, после я унищожават. Само че това после се оказва днес. Добавям и едно "Т" - толерантност. Разбирателството събира хора - дейци на духа, науката, културата, бизнеса, граждани с различни възгледи, но всички - убедени привърженици на толерантността. Аз съм апологет на съгласието, което се постига с три главни букви "П": предложения, препоръки и посредничество.
- Вие сте първият омбудсман в България и при срещите си гражданите често ги призовавахте да са по-активни, защото от това зависи състоянието на обществото. Как оценявате сега от дистанцията на времето вашия принос в ролята на омбудсман към държавността?
- Омбудсманът въобще, а за българския - свидетелствам лично, участва в борбата между доброто и злото, събрани в кълбото на живота. Както това е било и вероятно ще бъде през всичките времена на вечността. Той не е въвлечен, а е увлечен в тази борба. С осъзнат служебен дълг, с гражданска съвест и кураж и с нравствената си привързаност към добродетелността, справедливостта и човешката доброта. За съжаление администрацията не е нито достатъчно компетентна, нито чувствителна към правата на гражданите. Нейната инерцията може да бъде преодоляна само с по-активната роля на държавата да осигурява права на гражданите си. Българите обаче трябва да забравят рефрена: "Държавата да ни даде работа".
- Каква е взаимовръзката между политическия кръг "Отечество" и Отечествения съюз, на който сте почетен председател? Имат ли тези организации с все по-ясно формиращите се в общественото съзнание искания за нова конституция и естествено за Велико НС?
- Някои политически кръгове смятат идеята за Отечествения съюз, унаследил Отечествения фронт, за отживелица. Това е толкова вярно, колкото би било вярно твърдението, че религията (във всичките й разновидности) би отпаднала от човешките ценности. Само сплотената нация може да пожъне успехи и да постигне национален идеал. Колкото до нашата конституция - тя не е свещена крава, на която някой може да посяга, но не е и крава от някакъв селски обор, при която всеки и по всяко време може да влезе и да я дои. Промените в конституцията не могат да се родят в кулоарите на парламента или в тесните помещения на партийните централи, даже когато са широки. За този тип действия са валидни две понятия: открит обществен дебат и още по-открит и публичен безусловен консенсус.
- Вие сте неоспорим майстор на публичната реч. И винаги сте се противопоставяли на безсмислената логорея в парламентарната дискусия. Като стария Катон, който непрестанно предупреждавал, че Картаген трябва да бъде разрушен, напътствате депутатите: "Много е важно кой говори, какво говори и как го говори!". Понякога как се говори е най-важно, за да внушиш идеите, които искаш. Кои са според Вас най-ефективните ораторски методи?
- Служа си най-често с кратки анекдотични и афористични фрази. Не ги намислям предварително и след това да тичам и да търся някой, за да му ги разкажа. Без да бъда скромен, ще напомня, че афоризмът е способност на личността да предава мислите си с обобщени, къси, но във всички случаи Ч интелигентни изречения. Стига да има мисли... Всяко публично общуване трябва да бъде урок то разбирателство, толерантност и култура това са уроци как да бъдеш лорд, а не коняр
От древността битува мисълта, че ако не са изказани две противоположни съждения, не може да се стигне до истината. Затова антитезите са емоционални и се запомнят най-силно. Например: "Предпочитам стръмната страна на живота пред тъмната, макар че втората може да се окаже по-гладка".
- Не противоречите ли на собствената си практика, когато в края на една от книгите си твърдите: "Рефери, и то добри, са нужни, господа, но парламентът все пак не е игра!" Изящната словесна игра само формалистични измерения ли има?
- Игрословът невинаги е плод на безсмислен брътвеж, тъй като би било добре винаги да разграничаваме бързината от прибързаността. Например фразата: "Данъчните задължения не са търпими, а носими. Те според юридическата терминология са наистина носими, но въпросът е да не са непоносими" - за едни ще е игра на думи, а за други остроумно и точно съответствие на реалността. По подобен начин може да се отнесем към чувството за хумор. То може да бъде безобидна шега, но и зле прикрито унижение. При това с всичката своя словоохотливост ти няма да можеш да оправдаеш това, което не може да бъде оправдано. А нищо не може да бъде оправдано, ако става дума за нарушаване на едно човешко право и това нарушаване е свързано с твоето участие. Остроумието се различава от остроумниченето, както геният от имитатора.
- Какво бихте пожелали на младите оратори, които сега изучават основите на реториката?
- Трябва да осъзнаят, че демокрация не се прави с омраза и освиркване, а с разговор. И никой по никакви съображения не трябва да бъде предварително изключван от този разговор. Трябва да се стремим да допринасяме за разпространението на толерантността като духовния климат на нацията, като въздуха, който дишаме. Да се научат не само да говорят, но и да слушат, защото мнозина казват, че обичат да слушат, но когато чуят себе си, излизат от залата. И да придобият самочувствието на гражданите, които участват във властта, за да я правят.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
