Кой има най-голям принос за овладяване на банковата криза? След като дадохме думата на Румен Гечев от "Коалиция за България", сега попитахме Менда Стоянова, депутат от ГЕРБ.
Не знам да е обсъждана банкова ваканция, но такава и не е нужна
- Госпожо Стоянова, имаше ли сблъсък на мнения на срещата в БНБ на 28 юни /събота/ и чия е заслугата за овладяване на банковата криза? Бойко Борисов твърди, че той я е спрял, от БСП казват обратното - че с непремерено говорене я е предизвикал, а заслугите са техни.
- Изявлението на Борисов вероятно е извадено от контекста. Нашите експерти участваха в две срещи, но това беше, преди да започне кризата с Първа инвестиционна банка (ПИБ). Беше в периода, когато Корпоративна търговска банка (КТБ) мина под специалния режим на БНБ. И тогава БНБ запозна народните представители от всички политически сили, които бяхме на тази среща, със състоянието на банката и какви последици може да има при различните сценарии, както и евентуално за други банки. Говореше се и за елемент на начало на криза, както и за възможностите на Централната банка, позволени от закона, да се намесва в тези случаи. Както и за начина, по който да бъде осигурено финансирането, за да има достатъчен ресурс за осигуряване на всички вложители в банката, не само на тези с гарантираните влогове. Това беше темата на срещата. Бяха обсъждани и текстовете от закона, които трябваше да се приложат. Към онзи етап БНБ вече беше взела решението за специалния надзор и квесторите бяха влезли в банката. Посочено беше, че държавата трябва да осигури необходимия ликвиден ресурс, с който трябва да се подкрепи ликвидността на една банка с проблеми. Което и се случи следващата седмица с ПИБ.
- Ясно ли е вече какви държавни средства ще бъдат разпределени за стабилизация на банковия сектор, откъде колко ще се вземе?
- Правителството бързичко емитира допълнителен дълг от 1,5 млрд. лв. на извънреден аукцион, ще се използва свободният ресурс от европейската облигационна емисия от миналата седмица, която беше доста успешна. Но такъв ресурс трябва да бъде осигурен и за 21 юли, когато ще отвори КТБ. Това бяха нещата, които се коментираха на техническо ниво на срещата в БНБ в петък (20 юни - б.а.). Може би ще се наложи по-нататък да се променят някои банкови закони, например Законът за БНБ, и ние като народни представители трябваше да се запознаем как точно стоят нещата.
- Всички присъстващи на срещата ли бяха съгласни със затварянето на КТБ?
- Затварянето на КТБ вече беше факт, не сме обсъждали дали да влязат квестори, или не - те вече бяха вътре. Въпросът, който се дискутира, беше как по-нататък да се процедира с банката. Според мен обаче този въпрос ще зависи от резултатите от одита, който в момента се прави - декапитализирана ли е банката или не, в какъв размер е недостигът на капитал (ако се установи, че има недостиг). Законът дава правомощия на БНБ, която с цел да защити вложителите, може да елиминира акционерите, като анулира акциите им. След това има право да увеличи капитала на банката и вече други акционери да влязат в рамките на този капитал. По закон тези акционери могат да бъдат Фондът за гарантиране на влоговете в банките и банка, посочена от БНБ.
Искам обаче да подчертая, че всичко, говорено на срещата в БНБ, са само консултации. Отговорността за вземането на едно или друго решение е на Централната банка. Не случайно тя е независима институция и трябва да докаже своята независимост чрез решителните си действия, които извърши сега и които предстои за извърши, съобразно закона.
- На тази среща ставало ли е дума за обявяване на банкова ваканция?
- Не.
- Според академик Владимир Топенчаров, на срещата при президента на 29 юни е коментиран такъв вариант. Според вас актуален ли е?
- Пак искам да повторя, че срещата беше по-миналата седмица, преди да се случат катаклизмите с Първа инвестиционна. Така че няма причина тогава да е говорено за банкова ваканция.
- Питам ви като експерт и политик - смятате ли, че въвеждането на банкова ваканция е актуално в момента?
- Не, не е актуално. Банкова ваканция може да се въведе с извънредни законодателни мерки, ако наистина имаме неконтролируем процес на изтегляне на средства от повече от една банка. Такава ситуация в момента няма, поне аз нямам такава информация. Такава информация има единствено БНБ.
- Имате ли опасения, че някой се опитва да приложи сценария от 1996 г.?
- Трудно ми е да кажа да или не. Първо, защото ситуацията е коренно различна. България днес е финансово стабилна, от много време има валутен борд. Тогава го нямаше и именно сценарият от 96-та доведе валутния борд у нас. Това е една много съществена разлика. Освен това България е член на ЕС и не е оставена на произвола. Ако сценаристите на сегашните събития са имали за цел сваляне на борда, просто няма как да го постигнат. Ако ли пък са целели да не си връщат кредитите - също няма как да се случи, повечето банки имат в договорите си клауза - заемите да са и валутно изискуеми. Второ, всички кредити са обезпечени добре и се надявам, че надзорът на БНБ си е свършил работата и тези активи са добри и могат да бъдат успешно реализирани. "Сценаристите" вероятно са разчитали на правилото "неизрядният кредитополучател фалира кредитора си". Но това не работи, защото законът гарантира, че има кой да влезе на мястото на кредитора.
- Депутатът от БСП Румен Гечев твърди, че банковата суматоха е политически инженеринг, вие какво мислите?
- По принцип не коментирам Румен Гечев, защото неговите тези са много странни, но на управляващата коалиция така е угодно да говорят. Но ако говорим за политически сценарий, може би първо трябва да си припомним кои политици са замесени в този сценарий още при случая КТБ.
- Имало ли е противоречия между управителя на БНБ Иван Искров и премиера Пламен Орешарски, както твърди г-н Борисов?
- Ако е имало такива противоречия, те са били на консултативния съвет при президента, на който аз не съм присъствала.
- Казахте, че може би ще се наложат някои промени в Закона за БНБ, какво имате предвид?
- Централната банка, анализирайки сегашната ситуация и възможностите, които са разписани в сегашния закон, би трябвало да предложи поправката на някои несъвършенства в определени текстове. Този закон действа вече 17 г. - от началото на валутния борд, и не е коригиран. И сега беше подложен на тест, при който излязоха наяве някои негови несъвършенства, които по една или друга причина не е имало как да бъдат отстранени досега. БНБ трябва да има възможност да реагира много бързо в кризисни ситуации, защото, ако по начина, по който се реагира за ПИБ, беше реагирано две седмици по-рано за КТБ, сега нямаше да водим този разговор.
- Смятате ли, че този текст, който предложи сега БНБ за търсене на наказателна отговорност за слухове срещу банките, ще реши проблема?
- Проблеми не се решават с Наказателния кодекс. В него и в момента има текстове, които дават възможност да се иска затвор за подобни разпространители на слухове, довеждащи до паника. Фактът, че те не се използват, не ни дава основание да вкарваме нови. Аз съм склонна от психологическа гледна точка да подкрепим един нов текст, който се отнася директно до финансовата система. Но ми се струва, че той няма да доведе до желания резултат. Справка - текстът в НК, който гласувахме преди година за посегателствата срещу лекарите - спряха ли? Освен това предложените текстове са твърде общи и в тях присъстват думички, за които не е дадено определение. При свободното им тълкуване би могло да се стигне до затварянето на устите на всички, включително и на журналистите. Мисля, че те трябва да се прецизират и юристите да дадат точни определения.
- Има спор между политическите лидери кой е уговорил ЕК да разреши държавна помощ от 3,3 млрд. лв. за банките, знаете ли как точно е станало?
- Брюксел много добре знае, че в такива ситуации трябва да се реагира незабавно. Преди да бъде отправено официалното искане от страна на България да получи разрешение за държавна помощ за банките, беше проведена консултация с комисията и тя даде карт бланш за операцията. Европа изживя драмата с банкови фалити още в 2008 г. и знае, че забавянето може да е пагубно.
- С кого е била консултацията, която е убедила Брюксел?
- С БНБ. Тя бе подкрепена от ЕЦБ и партньорите от Брюксел.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
