Музиката отстъпи с крачка назад и даде един дъх повече пространство на любовта в живота на Миро. Няма как: любовта е по-голяма от всичко. Затова поп звездата се впусна в приключението "Наистина любов" по bTV, за да разказва интересни истории, да събира и помага на хора в сърдечните дела, макар самият той да се е влюбвал само веднъж. "Стандарт" го разпита как му влияе новата роля, за кого би се оженил и как разбира дали го обичат заради самия него, а не заради славата му.
- Миро, откакто стана водещ на "Наистина любов", се заговори, че си предлагал брак цели четири пъти и са ти отказвали. Черпиш ли, че си се измъкнал от брачните окови?
- Сигурно са в пъти повече. Оцелях! Наистина трябва да почерпя.
- Защо се получава така?
- Знам как да постъпя, така че да ми откажат. Това не всеки го може.
- Как така си предлагал, пък пред Меги и Нели от "Търси се" каза, че не си се влюбвал?
- Все нещо трябваше да кажа. "Търси се" е прекрасно предаване, но ако искам да споделя нещо за чувствата си, то ще бъде в "Наистина любов".
- Колко пъти си се влюбвал тогава?
- Един път за целия ми живот, хайде, един път и половина.
- Кога - като по-малък ли, като по-голям ли, щастливо или нещастно?
- Нещастно влюбване няма. Самият факт, че си влюбен, е щастлив. Любовта, която изпитваш, си е за теб. Когато обичаш, ти обичаш. Наслаждавай се на чувството.
- Какъв си в подобни моменти?
- Замаян. Като пчела край жасминово дърво. Тогава всичко е по-ярко. Чувстваш се толкова жив!
- Но си и уязвим...
- Имаше една приказка за негърчето Кокори. То се питаше защо неговата роза, която е толкова красива, е живяла толкова кратко. В търсенето на отговор обиколи цялата джунгла и питаше всички животни страшилища, които бяха и доста древни. Отиде при боата, при каймана и разбра - въпреки че са живели хиляди години, не са успели да направят нито едно добро. Докато розата му, която живя само няколко дни, прецъфтя и умря, беше успяла да го направи щастлив за това време. Така че уязвим ли си - има ли значение? Уязвими сме колкото розата на Малкия принц. Струва си всяка секунда.
- Ти как разбираш, че някой е с теб заради душата и ума ти, а не заради славата ти?
- Не ми пука. Битието определя съзнанието.
Не страдам от комплекси, че ме дават по телевизора
Имам приятели с големи банкови сметки, които имат самочувствие, но си задават този въпрос. От началото са с вас заради вас, но колкото повече издребнявате, са повече с вас заради портфейла. Но дори той в крайна сметка не е достатъчен, за да останат.
- Блясъкът е ясен, но каква е цената?
- Няма кой знае каква разлика в това известен ли си или не. Когато подходя с усмивка, още като малък, хората ми отговаряха със същото. Когато съм в друга страна, пак е същото -усмивката отваря врати. И създава приятелства. Хората имат добро отношение към мен, защото ме познават. Когато съм извън България, осъзнавам, че скоростта, с която си намирам добри приятели, ми дава реална представа за това, че обичливите хора се намират лесно. На усмивката отвръщат с усмивка.
- Как би направил истинското предложение един ден? Въобще как си представяш сватбата си?
- Жените мечтаят за това едва ли не от първия си съзнателен миг, а за мъжа не е от голямо значение. Със сигурност - когато и ако дойде този ден - ще се съобразя изцяло с решението на половинката.
- Какъв трябва да е човекът до теб?
- Любовта категорично е сляпа - т.е. ще видим.
- Сега имаш ли връзка?
- Да и не. Сложно е да се отговори. По-скоро съм отворен за възможности, но не търся. И все пак, ако има развитие, ще го кажа в моето предаване.
- Защо прие да си водещ на "Наистина любов", все пак ти се занимаваш с музика?
- Защото преди всичко това е шанс да погледна света с нови очи. Да срещна различни хора. Да изляза от зоната на комфорт, ако щеш.
- Кой ти даде най-правилния съвет?
- Попитах много приятели и хора, които почитам. Всеки ми даде отговор според характера си. Пастор Иводор Ковачев каза, че това е голяма отговорност, защото той е отговорен. Евгени Димитров-Маестрото, който има бащино сърце, ме посъветва да потърся "ключа от бараката" - да съм наясно дали интересът ми е дългосрочен. Най-добрият съветник обаче е Бог. И сърцето. Също и фактът, че "Наистина любов" дойде при мен като отговор на въпроса "А сега накъде?".
- Защо?
- На първи януари спонтанно взех решение, че до излизането на албума ми искам да огранича изявите си като изпълнител до минимум. Дадох си 5 дни, в които да не мисля за това. И на 6-и след молитва да взема решение. И така в първия работен ден, на 6 януари, след като изпратих семейството ми, подготвяйки се за молитва, получих предложението от Наталия Симеонова.
- Как избирате историите, които да разкажете?
- Имаме малък екип от сърцати редактори, които всекидневно, да не кажа ежеминутно, приемат писмата на хората, които ни се доверяват. Търсим истории, в които можем да сме най-полезни - като раздяла, предложение за брак. И след това бусът потегля, за да приемем посланията. Над всичко това стои феята на любовта и добротата Наталия Симеонова и нашият режисьор Иван Шадов.
- Повече жени или мъже ви търсят?
- Голяма част от хората са ми симпатични и ми остават приятели. За тях е ново да са пред камерите, за мен е ново да разказвам тяхната история. Заедно минаваме през "това". Харесвам всичките ни "герои".
- Коя история най-силно те трогна до момента?
- До една. Няма малки и големи персонажи в любовта. Всички сме главни герои в очите на някой, който ни обича.
- Разказвате за любовта, а много хора страдат от безлюбовие, от самота - затова всичко се случва в социалните мрежи.
- Любовта е ястие, което се консумира горещо. Когато се влюбите, хванете здраво чувството и човека. Ако и той изпитва същото, не се пускайте. Може да се намерите и в социалната мрежа - много щастливи връзки са започнали от там. Така че дерзайте.
- Трудно ли ти беше в новото превъплъщение?
- Интересно ми е. И това компенсира неопитността ми.
- Чуваш ли гласове в слушалките си?
- Аха. Мъжки и женски. Постоянно ми говорят. Понякога едновременно - Иван Шадов и Мария Касимова, главният редактор. За щастие, това е само в студиото.
- Отказваш ли участия?
- Събарям много от тях. Които мога. Е, на някои приятели не мога да откажа.
- Ангажиментите в телевизията пречат ли на подготовката за албума "Месия"?
- Не. Напротив. Помагат. Покрай предаването срещам хора, с които иначе бих се разминал. И съдби, които иначе няма как да узная. А това знание трябва да избие някъде. При мен щастието и тъгата винаги избиват в музика. Често съм питал Наталия Симеонова и Иван Шадов как издържат да правят "Предавай нататък". Правят го, защото се чувстват полезни. Аз също се чувствам полезен. Понякога съм и много тъжен. И когато съм най-тъжен, музиката ми помага да се спася. Тя ме разтоварва.
- Какво правиш, когато си отчаян?
- Първоначално дезертирам от всичко, затварям се.
Гледам тъпи сериали, ям вредна храна
Понякога се напивам, а когато се мобилизирам, споделям проблема си на Бог. И сядам да се моля.
- Къде искаш да живееш?
- Където живея сега.
- Ако трябва да събереш отбора на мечтите, кои ще поканиш?
- Как да мечтая локално или глобално? Добре - тенорът Калуди Калудов, Нели Андреева, солистката на ансамбъл "Филип Кутев", Руслан Мъйнов, Мелинда от "Гласът на България", двамата Орлиновци - малкият и големият, Маргарита Хранова, Наско от Б.Т.Р., Звезди от "Ахат"... Има и още.
- Идва Великден, кой ти е любимият стих от Библията?
- "Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот" - Йоан 3:16.
- Разкажи за напечена ситуация, от която Бог те е измъквал?
- Много са. Преди 7-8 години колата, с която пътувах за неделна служба в Пловдив, се блъсна челно в автобус. Нямаше превишена скорост, но водачът беше млад и без опит, а аз бях без колан. Въздушната възглавница се отвори. Нямаше пострадали, освен малки нарязвания по мен. Чудо е, защото автомобилът отиде за скрап.
- Бъркаме Рождество с Коледа, еуфорията на трапезата заглушава същината - сега този празник бъркаме ли го с нещо?
- Ето ти истински случай. Наскоро на въпроса "Чела ли си Библията?", една "вярваща" госпожа отговори, че сектантски книги не чете. Какво повече да обяснявам?
- Ще боядисваш ли яйца, има ли смисъл в това?
- Ще боядисвам, защото е забавно. И има творчество. И определено не по религиозни причини или от суеверие.
- Много хора живеят в самозаблуда, че не заслужават да бъдат спасени...
- Ако бяхме безгрешни и добри, нямаше да се нуждаем от Спасител.
- Ако правиш филм, кой би избрал за ролята на Юда и Исус?
- Хипотетично, ако изобщо някога евентуално бих направил подобен филм, той ще бъде абстрактен. Така че в ролята на Юда бих сложил болшинството политици на прехода, а Исус щеше да е народът. Е, народът ще възкръсне след пустинята на бездуховността.
- Би ли станал политик?
- Не съм за тази работа.
- Вярваш ли в извънземни?
- Лейди Гага определено ме съмнява.
- Какво готвиш най-добре?
- Всичко, стига да има кой да измие съдовете след мен.
- Колко са обитателите на дома ти? Разкажи за тях.
- Мирко е кастриран котарак на 6 години. Той е сбъркано животно - мисли, че е човек, невротизиран е като човек и когато му говоря, той мяука с различна интонация. Според мен си мисли, че говори. Злояд. По-верен е и от куче. 3-годишният черен кастриран котарак Грибо като всички красиви същества смята, че светът се върти около него. Той е котка злодей, но много прикрито и определено е втори в йерархията след Мирко. Лаком. Петте кучета в двора са на татко (демек аз) гвардията. Доста разпусната пасмина впрочем, която ме отразява само когато ги гушкам. Когато им наредя нещо, сядат и ме гледат като селския идиот. За тях съм нещо като комедийно шоу. Те са гастрономи с добродетелите на Макс и Мориц, Том Сойер, Хъкълбери Фин и Емил от Льонеберя. Големи прасета са. Няма такива образи. Най-грамадният от тях се казва Роки и прилича на ротвайлер. Когато му изнася, Роки оставя впечатление за интелигентност колкото на спортист от помощно училище. Иначе, ако е да ми открадне маратонка, прави невероятни комбинации. Роден за бияч. Бечи е уж послушният, умният и красивият, но е мозъкът зад всеки набег и пропищял съсед или куче. Беглец. Наскоро половин София ми помагаше да го издирим. Чорапка, Малка Роза и майката на всички, Мама Роза, по женски хитро успяват да останат в сянката на момчетата. Изглеждат невинни, но са с характер и осанка на оси и обичат само мен. И те са кастрирани.
- Изправят ли те на нокти?
- Свикнах да съм им иконом. Но има моменти, в които и аз оставам без дъх и думи от вероломствата им. Наскоро изядоха дървен шезлонг, част от рояла ми, документи на хората, които го поправяха, а за десерт и телефона на единия от тях. Но когато изядоха седалката на мотора на асистента ми, просто седнах на стълбите и се смях със сълзи, защото се правеха на добри кучета в другия край на двора, но устите им бяха пълни с вата.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
