Георги Кадурин е от най-изкусните жреци на Мелпомена. Той обаче натрупа внушителен джакпот сред феновете с ролята си в "Стъклен дом", а сега и в "Революция Z", където играе много смешния директор Цеков. За тийновете, театъра, Моцарт и политиката го разпита "Стандарт".
- Г-н Кадурин, кого харесвате повече - Христо в "Стъклен дом" или Цеков от "Революция Z"?
- Сега снимам директора, затова го харесвам повече. Този Цеков все повече ми се нрави. Има чувство за хумор, поне така го пишат сценаристите. Много е различен от Христо. Има виталност при него, деформация, мистерия - това е интересно за играене.
- Да не би да си падате по него, защото е по-комедиен?
- Да, но не е изсмукан от пръстите. Любопитен е. Имаме уговорка със сценаристите, че може леко да променяме нещата. Не съм от хората, които много искат да дават акъл. Импровизациите са само на тема действие. Цеков би трябвало да е дългогодишен учител, малко идиот. Децата много наблюдават преподавателите си и откриват всичките им деформации. Важното е да е забавно.
- Как подготвихте прословутия "Харлем шейк"?
- С много труд! Бяхме го направили доста преди случката с учителя, който го уволниха. Може би месец по-рано, но сериите се излъчват по-късно. Не ме е учил никой - направих това, което сме виждали в нета.
- Вие репчехте ли се на вашите даскали?
- Аз?! Не! Бях добър ученик, кротък, не съм се правил на лидер. Завърших гимназия с пълно отличие. Бях направо скучен.
- Не са ли викали вашите при директорката?
- Не, аз се разхайтих след гимназията. В казармата, там ги викаха нашите. Оказа се, че не подлежа на подчинение. Бягах постоянно, не стоях вътре, излизах, хващаха ме, 62 дни арест. Служих в Смолян. Бяхме по-различно поколение и учителят като понятие беше на друго място в нашето съзнание. Тези, които позволяваха, естествено, им се качвахме на главата, но повечето ни държаха изкъсо. Сега децата се държат по-свободно. Не знам дали е по-добре, получава се чувство за излишна свобода.
- Какво им липсва на тийновете, от какво страдат?
- От това, от което са страдали и връстниците им през всички векове. Това е възраст, в която човек не е уравновесен. Обяснява се физиологически, психологически, хормонно. Смяна на настроенията, лутания, търсене на себе си. Към това търпимост освен родителят, трябва да проявява и учителят. И като има толкова лутащи се накуп, даскалите не издържат. Така си обяснявам тяхната деформация. Това е тежък труд - непрекъснат шум, концентрация, напрежение.
- Има ли общо между "Революцията" и "Фаталната запетая", в която сте играли и сте спечелили куп момичешки сърца?
- Не, само дето са на ученическа тематика. На мен "Революцията" ми звучи много съвременно. Децата говорят така, както и в живота. Хубавото в този сериал е, че е светъл. В топли тонове. И мирише на пролет. От останалите единият ми мирише на яхния, другият на барут. В нашия се занимаваме с младите хора. С мечтите, надеждите, различието им. За тях рядко се прави нещо. "Фаталната запетая" не беше един от великите филми, имаше по-популярни от него. Докато при сериалите е друго - хората много ги гледат.
- Ще стане ли директорът любимец на учениците?
- По улицата ме спират млади хора и са много положително настроени към Цеков. Значи нещо е уцелено.
- Цеков се развесели със специални кексчета, какво ви е отношението към марихуаната?
- Все едно да ме питате какво ми е отношението към кацането на луната! Не знам как въздейства, не съм пробвал. Но ако знаех, че ще ме питате, щях да изпуша една цигара.
- Разкажете за вашите деца - синът ви Иван е почти професор.
- Той беше в Германия, сега е в Лондон, занимава се с биология. Иван е доктор на науките. Работи в университет, не преподава, има си проект. Даже сега ще ходим при него със сестра му Лора и жена ми Мариана Миланова за Великден. Дъщеря ми известно време посещаваше курсове по биология и химия, искаше да става лекарка. После каза, че ще се пробва и за актриса, но тя си е свободен човек, ще си реши.
- Как се справихте като родител, как ги опазихте от изкушенията?
- Тук не мога да си пиша шестица. Родителите по-малко въздействат върху децата, отколкото средата, приятелите, учителите. Малките усещат, ако има напрежение в семейството. А това идва пак отвън - финансови проблеми, неуредици в обществото някакви, конфликти, българщина от сорта на интриги, завист и т.н. И затова винаги съм мислел, че средата формира повече младия човек. Преди години не е било така, семейството е имало по-голямо значение. Сега 12-13-годишни влизат в колеж. Преди години това не се случваше - до 20 си живееха хората вкъщи.
- Защо станахте актьор?
- Случайно. Учех математика, бях много добър, печелих олимпиади.
Бях в МЕИ, първа година, когато разбрах, че не трябва само учене, а много повече усилия. В гимназията не отварях учебниците - като нови бяха, а всичко знаех. Оставаха 17 дни до изпита във ВИТИЗ, отидох и ме приеха. Академията беше изключително престижно място. След като влязох в нея, дълго време не можех да повярвам на късмета си. Като отидех на купон и всички казваха: "Ей, тук има един студент от ВИТИЗ, елате да го видим". Сега това се срина. Тогава от 3000 души приемаха 40, сега от 200 приемат 40.
- Свирихте ли като тийнейджър?
- На китара - в училищния състав на гимназията, но не бях никак добър.
- Всеки Моцарт ли има своя Салиери?
- Това не е доказано. Но, да, в психологически план всеки Моцарт има своя Салиери. Но сигурно и всеки Салиери има своя Моцарт. Защото чия драма е по-голяма, би било един много дълъг спор. Питър Шафър отговаря доста категорично, че трагедията е в Салиери - в завиждащия човек. Така е и в живота. Завижда, който не е доволен от себе си - мрази другия, страда повече.
- Вие сте били и Салиери.
- Моцарт ми беше третата роля в Младежкия театър, а Салиери станах, като поостарях. Тогава да се играе в България "Амадеус" беше голямо чудо и ние го направихме преди популярния филм на Милош Форман с Ф. Мъри Ейбрахам. Световната премиера на гениалната пиеса на Шафър беше два месеца преди ние да започнем репетиции. Голям късмет имах с тази роля. Първо, защото с Моцарт сме родени в един ден - със 199 години разлика. А другото е, че научих всичко което може за него и открих музиката му. Той има 751 произведения и ги изслушах всички. И трето, играх с Николай Бинев - той беше Салиери. Беше много музикален човек, имаше стотици записи на класическа музика. Изиграхме четири представления в операта. Всички произведения, които се свирят в пиесата, се изпълняваха на живо. На сцената бяхме 11 актьори, излизаше целият хор, целият балет, много от солистите. Свиреха се 20 и няколко произведения в представлението. Това беше изключителен проект. Случи се благодарение и на тогавашната директорка на операта Христина Ангелакова, а режисьор на спектакъла беше Бойко Илиев. Това не може да се повтори вече. Когато си говорех по телефона с Кольо Стефанов, той живееше в Америка, с него се дублирахме на Моцарт, казваше: "Това в света никога няма да стане, защото е много скъпо". После продължихме да го играем в Младежкия без подкрепата на музикантите. Разбрах, че и Моцарт, и Салиери си имат право - всеки за себе си.
- Преди години отивате с "Нищожно количество болка" на Театър 199 в Бродуей, а режисьорът е останал там - вие защо се върнахте?
- Да, останаха няколко души. Върнах се, защото имах дъщеричка Лора, тя беше на година и половина. Тук тогава беше най-гадното време, Жан-Виденовото, нямаше какво да се яде и т.н. Много приятели заминаха. Добре, че не се изкуших. Съдбата на емигранта не е щастлива.
- Какви бяха отзивите тогава?
- Когато играем в чужбина, имаме навика, когато се върнем, да разправяме колко страхотно е било. Истината е, че ни гледаха българи. Интересното беше, че има нашенци, които живеят там от 2 години в един и същи блок, а не знаят че са сънародници. И на спектакъла се запознаха.
- Идва Гергьовден - имало ли е ситуация, в която светецът ви е спасил, или сте преживели чудо?
- Те светците са за това - да ни пазят, ако сме праведни. Чудото е, че сме живи.
- Трябва ли интелектуалците да говорят повече в днешната политическа ситуация?
- Политиците безвъзвратно ме загубиха. Не съм бил никога активен като член на партия, но съм бил активен с гражданска позиция в първите години на демокрацията. Сега съм загубена душа за силните на деня. Които и да са те. И все повече се гордея за това. Не мога да цитирам нито един, нито двама, на които мога да се доверя. Имам чувството, че политиката изяжда дори честните хора - като ламя, като машина, която задължително ги деформира. Те плащат данъци за неща, за които и не са предполагали.
Стават дребни душици
И доста противни за мен личности. Горко им на интелектуалците, които в момента ги ползват за знамена - развяват ги по политически трибуни, трибунали, арсенали. Това означава, че те нямат личностна позиция.
- Ухажваха ли ви партии?
- Като по-млад - да. Голяма част в партиите са ченгета и те предварително проучват лекичко кой е склонен. Благодарение на другите ченгета в този или друг театър. И така стават наясно, че, примерно, Жоро Кадурин не става. Ненавиждам това. Откривам много мои набори, дори приятели, които са били ченгета. Когато сме били на по 25 години, пишлигари, които мислят само за сцената, гонели сме мадами и прочее, те са сядали вечер в кухничката на някаква актьорска квартира и са пишели. Те може да са драскали много безобидни неща, не ме интересува. Но самият акт, че са докладвали как е минала репетицията, ме отвращава - съжалявам, момчета, но за мен не ставате за пет пари.
- Това докарвало ли ви е ядове?
- Ами да. След като завърших ВИТИЗ, живях 16 години на свободен наем, играех всяка вечер в Младежкия. Покрай мен сума ти хора получаваха квартири.
- Идва Великден, възкръсва доброто, има ли надежда?
-Винаги има надежда, но не и за ченгетата. Те не признават Христос, колкото и сега да влизат в църквата. Ако няма надежда, ние и две крачки няма да можем да направим.
- Вярно ли е, че се пълнят салоните?
- Това е относително, въпреки че се повтаря и внушава непрекъснато. Може би хората посвикнаха с лицата по екраните, може би откриха, че има такова животно театър. Не е заради това, че върви някаква гениална реформа в него. Но когато театърът постави на преден план златния телец, парите, винаги има компромиси. Той, театърът, е лесно предприятие. Ако е много затънал, за три месеца може да се оправи. Произвежда се един хит. Важното е да не се принизяват нещата, но и да не се правят режисьорите по-умни от зрителя. Това също е голяма глупост! Трябва да се спазва златната среда.
- Ако ви предложат да сте министър на културата, ще се съгласите ли?
- Хамлет е казал: "Сцената, с нея аз ще впримча сърцето на злодея". За какво ми е да съм министър на каквото и да било?! Това е измислена длъжност, синекурно място. Участвам в 9 постановки, пътувам с четири. Различни са ролите, слава Богу. Играя двама мухльовци, един, дето го боли кръста, бивш плейбой и поет.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
