"Най-крупният "банкер" на "числа" в Харлем, стар приятел и съюзник на семейство Корлеоне, беше зверски убит. Вече нямаше никакъв избор. Сони нареди на своите довереници да минат на дюшеци. В града бяха осигурени два апартамента, снабдиха ги с дюшеци, на които да спят "изпълнителите", с хладилници за храна, оръжие и амуниции". Това е откъс от романа "Кръстникът"на Марио Пузо, който разказва за войната на семейство Корлеоне с Петте фамилии. "Да излезеш на дюшеци" в мафиотската терминология означава да напуснеш официалния си адрес, да минеш в нелегалност, понеже има опасност за живота ти.
Не знам защо на никого не му направи впечатление, че от това, което разказа Лютви Местан на ивановденската си пресконференция, се разбира, че той е "излязъл на дюшеци". По същата причина, по която и мафиотите "излизат на дюшеци". Страх за живота.
Мафиотите се страхуват от други мафиоти. А от кого се страхува Местан?
И колко от българските политици, ако им бъде свалена държавната охрана, ще се изнесат на дюшеци? От какво се страхуват?
Толкова вече сме привикнали с извратената действителност, че приемаме за нещо нормално политиците ни бъдат пазени като мафиоти.
Защо? Какво са направили, за да се страхуват за живота си?
Откраднали ли са? Убили ли са? Развалили са нечий бизнес?
От кого се страхуват?
Разочаровани избиратели ли ги преследват със смъртоносни намерения? Или доскорошни партийни и бизнес другари?
Нормално ли е политици в европейска държава толкова да приличат на мафиоти?
Що ли питам.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
