Пловдив. Дани Каназирева е магистър по право, завършила е Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" и "Британско право и право на ЕС" в Кеймбридж. Специализирала е "Корпоративно право и управление на ценни книжа", както и "Патентно право". Докторант е по право и адвокат с над 10-годишна практика. Каназирева е общински съветник и председател на група "Обединение за Пловдив" в ОбС.
- Госпожо Каназирева, как ще коментирате продължаващите вече 150 дни протести и според вас докъде ще доведат те?
- Всичко е ясно. Хората просто повече не искат да живеят така. И вие не искате, и аз не искам. Не искаме да сме най-бедни, училищата ни все още да са в миналото и улиците ни да са разбити. Не искаме управниците ни да са глупави, не искаме да ни крадат, не искаме да се държат нагло и изобщо да не се интересуват от хората. Не искаме да изхранваме една много малка и престъпна част от обществото, които да управляват единствено в техен личен интерес. Това кара хората да протестират. В последната година поредица от проучвания показаха, че за три четвърти от българите положението в страната е нетърпимо. Това е голямата новина, която управляващите - и сегашни, и предишни, отказват да признаят. За едни хора е нетърпимо да плащат сметки, които са по-високи от месечните им доходи. За други е нетърпимо да гледат как правителството е кукла на конци на задкулисни играчи. Затова аз не деля протестиращите на зимни и летни - всички те са българи, на които им е писнало.
- Как се отразява политическата нестабилност върху бизнеса, който е притиснат и от икономическата криза?
- Кризата в България е много по-тежка, отколкото се вижда на повърхността. Проблемът е, че през последните години инициативните хора бяха системно отвращавани от бизнеса. Ако искаш да работиш, ще ти наложат конкретен доставчик. Ако не приемеш, просто няма да видиш един лев от поръчки. За да получаваш поръчки пък трябва да се запишеш в партията. А после да плащаш редовно за кампаниите на политиците. Това е сериозният натиск върху бизнеса. Към това добавяме тромавата бюрокрация и разрешения, лицензи, декларацийки, с които трябва да се занимава един бизнесмен. Тези проблеми са постоянни, но политическата нестабилност ги прави още по-тежки. Служителите нямат сигурност и те знаят, че правителството е с преброени дни, но не знаят колко точно. В такава ситуация никой не смее да взема решение. Преписките на обикновените хора се замразяват, а в ускорени срокове се придвижват конкретни далавери на някой близък до властта, който бърза, преди да е паднало правителството.
- Какви промени са необходими, за да се стабилизира страната?
- На първо място са оставката и изборите. Само така обстановката ще се успокои. Но още по-важно е след изборите да дойде такова управление, което да даде свобода на бизнеса, да направи институциите работещи и да премахне огромната бюрокрация. Бих могла да отговоря конкретно, тъй като само за няколко месеца съм входирала над десет законодателни предложения, както на местно, така и на парламентарно ниво. Но в тези крясъци и в този шум каквото и да говоря като конкретика, ще се изгуби.
- Пловдив винаги е бил буден град, когато става дума за промени. Каква е ситуацията в момента в града под тепетата?
- За две години местно самоуправление не само Пловдив, българските общини станаха по-бедни, бюрокрацията стана още по-тежко бреме за бизнеса, а на гражданите остана отредена открай време ролята единствено да плащат все по-високи и по-високи данъци и такси. Проблемът отново е в модела на управление и тук бих посочила "лошите практики". Първо, това е авторитаризъм - управлението не защитава общинския съвет, който е превърнат в машина за гласуване на спуснати отгоре решения. Кметът внася решенията, а управляващото мнозинство по партийна команда гласува. На второ място ще посоча затъването в дългове. Община Пловдив, а и много други общини трябва да променят финансовата си политика. В момента приходите идват единствено от банкови заеми и увеличаване на местните данъци, такси и наеми. За съжаление общините не приемат за свой приоритет развитието на местната икономика, доходоносното управление на собствеността и привличането на средства по европроекти. Ще дам само два примера - в Пловдив се бави реализацията на транспортния проект за 40 млн. лева, а изпълнението на водния проект за 130 млн. лева е пред провал. Проблем е и задушаващата бюрокрация. Вече 20 години се говори за обслужване на едно гише, но такива поне в Пловдив няма. Назряла е необходимост да сменим темпото и качеството на работа в общините, за да са полезни за гражданите.
- Говорим за все по-бедни общини. Вие обаче често казвате, че пари има, но те не се харчат целесъобразно.
- Да, това си е чисто прахосване на пари. Обществените поръчки за ремонти често се възлагат при необосновано високи цени и без ясни и точни параметри. Порочна е практиката за изпълнители да се лансират "любими" фирми. Бих дала още един пример - приходите от данъка върху автомобилите трябва да отиват за поддръжка и ремонт на пътищата целево. В противен случай ще продължаваме да караме из уличните дупки и да плащаме за непрестанни ремонти. Проблем е и липсата на инвестиции. Община Пловдив, а и много други общини все още не са успели да изградят партньорски отношения с бизнеса. Фирмите се възприемат предимно като данъкоплатци и спонсори. Докато кметовете гледат на бизнеса с тези очи, няма да има нови работни места, инвестиции, а съответно и развитие. Отношенията с бизнеса трябва да са партньорски и прозрачни. Общината трябва да помага, но не на конкретни "любими" фирми, а на всички чрез опростяване на процедурите и равнопоставеност.
- Любимите фирми не вървят ли по партийна линия при всяко едно правителство?
- Защото местната власт по традиция се политизира, а това е изключително вредно. Свидетели сме на порочната практика правителства да финансират с допълнителни субсидии кметовете от своята партия. За останалите се прилага финансова блокада, което противоречи не само на законите в България, но и на елементарните норми на морал. В община Пловдив например масово се правят партийни назначения и дори кметът сам се хвали с това. Защо? Администрацията трябва да е място за честни и кадърни хора, а не за наши послушковци. Като сериозен проблем бих посочила и отказа от култура. Културата продължава да бъде изтласквана в задния двор както на държавното, така и на местното управление. Пловдив кандидатства за Европейска столица на културата, а в бюджета на културата е отредено едно от последните места. Резултатът е, че туристите виждат разруха в Стария град, който иначе наричаме перлата на Пловдив. Изредените проблеми за съжаление са типични не само за Пловдив, но и за повечето общини в България. Този модел е неприемлив за нас, имаме готови решения и ще продължим да показваме, че политиката може да бъде открита, работеща и да се прави от хората и за хората.
- Тогава какви промени са необходими на местно ниво?
- Дори не искам да споменавам думата децентрализация, за нея все се говори, но за съжаление само се говори. Нека регионите да решават за данъците, нека хората да си избират областен управител, а не някой да им спуска задкулисни назначения. Още от тоталитарно време държавата иска да контролира всичко - кой да работи и кой не, къде да има болница и къде да няма, в един момент държавата дори реши да избира имена на децата вместо родителите им. Не е нормално да взимаме парите на хората от регионите, с тези пари да издържаме хиляди чиновници, които да решават кое е добре и кое не е добре за същите тези хора по регионите. Този модел очевидно е скъп и неработещ.
- Какво е мнението ви за поведението на Реформаторския блок и имат ли място реформаторите в управлението на страната?
- Там има много кадърни и работливи хора, аз лично имам много приятели. Но има и участници в бивши правителства, има и министър от Тройната коалиция, партии, които в голяма степен са участвали в управлението на страната ни досега. Как да повярваме на тази компания, че ще управлява по нов начин? И хората не вярват - виждаме, че въпреки огромната празнина, подкрепата за Реформаторския блок не расте, а напротив - спада, защото хората имат безпогрешен инстинкт да различават искреното поведение от прикритите опити за реанимиране на политици от миналото. Не случайно на шега вече доста хора ги наричат Реаниматорски блок.
- Очаквате ли да се появят нови политически партии?
- Те вече се появяват. Някои с много пари и шум, други с по-малко. В мътна вода най-лесно се лови риба. Сега много хора ще се опитат да използват отчаянието и объркването на хората, за да се докопат до властта. Затова моят апел към гражданите е да избират внимателно за кого гласуват. Нека погледнат кой какво е правил досега и какво предлага - то изпълнимо ли е или е поредното популистко обещание. Когато погледнем по този начин на уж многото партии, се вижда, че изборът изобщо не е толкова голям. Затова имаме нужда обаче не просто от нови партии, а от нов тип политика.
- Каква промяна е нужна и вие вярвате ли в нея?
- Ако не вярвах, че има нужда от промяна и мога да допринеса за нея, нямаше изобщо да се занимавам с политика. За съжаление единственото нещо, около което сме обединени българите е, че така повече не може. Проблем е, че нямаме съгласие в обществото каква точно да бъде промяната. В тази среда различни политически търговци опитват да продават лъжи и омраза на хората. Не, решението не е в ксенофобията. Няма как да живеем по-добре, ако целта ни е някой друг да живее по-зле. Омразата не може да бъде продуктивна. Имаме нужда от промяна. Но нека си го кажем директно - в България има закони, но те не се спазват. Има институции, но те не работят. По конституция има свобода, но на практика такава няма. Ако въведем ред, ако законите важат с еднаква сила за всички, ако държавата работи в полза на гражданите, а не срещу тях - тогава не бихме ли постигнали желаната промяна?
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
