- Стамболийски подписал Ньойския договор и счупил писалката
- Министър-председателят е садистично убит след военен преврат срещу правителството му
„Правителството на г. Стамболийски от тая сутрин е в оставка. Негово Величество Царят е подписал указ за нов кабинет, начело с г. професор Александър Цанков. Смяната на правителството стана при пълен ред, без каквито и да било инциденти”.
Това е дописка от вестниците, излезли на 9 юни 1923 г. Пет дни по-късно, отново със заглавие – „Последна минута”, вестниците излизат със следното съобщение: „Вчера е бил заловен бившият министър-председател Ал. Стамболийски. Между с. Ветрен и Т. Пазарджик група дружбаши открили огън по войската, която карала в автомобил Стамболийски, и отвлекли последния. Войската открила огън, и Стамболийски паднал убит”.
- Как и защо се стига до това политическото убийство разтърсило България преди сто години?
Името на Стамболийски винаги е събуждало противоречиви чувства у българите. Дали защото земеделският лидер се стреми към романтичната идея и поне на думи работи за бедното селячество в ущърб на „богатата българската буржоазия“, или пък заради неговата реформаторска дейност? Самият факт, че все още има хора, които отъждествяват своя идеал за политик с него, говори за значимостта му в рамките на българската историческа памет.Александър Стамболийски е роден на 1 март 1879 година в село Славовица. Учи в земеделското училище в Садово и в Лозарското училище в Плевен, където негов преподавател е Янко Забунов, вдъхнал му първия сериозен интерес към политиката. Той го кани да се присъедини към учредяването на Български земеделски народен съюз /БЗНС/ през 1899 г.
През следващите години Стамболийски учи философия в Хале и агрономия в Мюнхен, но прекъсва образованието си поради заболяване от туберкулоза. След завръщането си в България се занимава с политическа дейност. През 1908 г. е избран за народен представител от БЗНС. Той се превръща във фактически водач на БЗНС и под негово влияние съюзът е преобразуван от съсловна организация в политическа партия. Народен представител в XIV (1908 – 1911) и XVI-XX (1913 – 1923) обикновено Народно събрание, както и в V (1911) Велико народно събрание. Под негово въздействие БЗНС провъзгласява лозунга за самостоятелна селска власт, която трябва да защитава „общоселските интереси".
Стамболийски влиза в директни конфликти със своите политически опоненти и се противопоставя на промените в Търновската конституция, направени през 1911 г. Той е против участието на България в Първата световна война. През 1915 г. Стамболийски се среща с Фердинанд и осъжда плана за участие на страната в Първата световна война. Срещата завършва със скандал. Впоследствие Стамболийски е отстранен от парламента и осъден на доживотен затвор. По време на т.нар. войнишно въстание през 1918 г. е освободен и е изпратен да води преговори с въстаниците за мирно разрешаване на конфликта. Председател на Радомирска репулика
Стамболийски обаче оглавил въстанието и бил провъзгласен за председател на т.н. Радомирска република. На 27 септември пред ликуващите войници е обявено, че монархията е свалена и България става република (т.нар. Радомирска република). За председател на временното ѝ правителство въстаниците провъзгласяват Стамболийски, а за главнокомандващ – Даскалов.
На 2 октомври обаче бунтът е потушен, като общият брой на жертвите сред бунтовниците е около 400 души, а от страна на правителствените части – 30 убити и 98 ранени. През януари 1919 г. Стамболийски се включва в коалиционното правителство на Теодор Теодоров.
Участва в преговорите за сключване на мирен договор на Парижката конференция. След отказа на Теодоров да приеме наложените условия, Стамболийски оглавява правителството и на 27 ноември 1919 г. подписва Ньойския договор, след което, според някои сведения, счупва писалката. След парламентарните избори от 21 май 1920 г. правителството е съставено само от представители на БЗНС.
Това е време, в което след краха в Първата световна война забочва тежка криза за България. На фронта са загинали близо 105 000 души, а броя на ранените надхвърля 200 000, икономиката на страната е разбита, наложени са ѝ тежки репарации. Изгубена е и изключително важната територия на Беломорска Тракия. Във външнополитически план държавата е в пълна изолация без подкрепа от която и да е Велика сила, заобиколена от по-добре въоръжени от нея агресивни съседи. Българската армия също е свита до 33 000 души. Няма българско семейство, което не е засегнато от войната.
Националната мечта е разбита, а духът понижен. Хората са обезверени и лесно податливи на популистки обещания. В това затруднено положение политическата конюктура в България рязко се променя. На преден план излизат левите партии, част от които е и БЗНС.
- Стамболийски се опитва да изведе България от международната изолация
в която страната ни е изпаднала след Първата световна война чрез активно участие в дейността на Обществото на народите и установяването на добри, приятелски отношения с Кралството на сърби, хървати и словенци. Той дори подкрепя идеята за създаване на Федерация на южните славяни. Това, очаквано, води до крайно изостряне на отношенията между земеделското правителство и ВМРО.
Като премиер Стамболийски въвежда трудова повинност поради разпускането на войската, наложено от мирния договор. Опростява се правописът.
Към началото на 1923 г. режимът на Стамболийски губи влияние извън средите на българското селячество. На 4 февруари е извършен неуспешен атентат от ВМРО срещу него и министрите Александър Оббов, Петър Янев и Цанко Бакалов в ложата на Народния театър. В началото на 1923 г. БЗНС се разцепва. Част от министрите са недоволни от начина, по който се провеждат реформите. Опозиционното ядро (ръководено от Марко Турлаков и Александър Радолов) е изключено от организацията, а през февруари 1923 г. е съставено ново земеделско правителство.
- На 9 юни 1923 г. срещу правителството на Стамболийски е извършен военен преврат
организиран от Военния съюз с подкрепата на буржоазните партии и царя. Помещаващата се в София централа на Оранжевата гвардия е бързо обезоръжена. По същото това време Стамболийски се намира в собствената си вила край село Славовица. Там и намира своята смърт.
Както и в началото на статията видяхме една от дописките от печата по онова време, версията за убийството на Стамболийски била, че е станало при стълкновение между изпратените за потушаване на въстанието военни части и въоръжени земеделци, които били нападнали военния автомобил, в който бил арестуваният Стамболийски.
След нареждане на полковник Славейко Василев Стамболийски е предаден на капитан Харлаков, който го закарва в Славовица и там той е садистично убит по особено жесток начин. Тялото му е обезобразено до неузнаваемост и четниците се гаврят с него.
Родната къща на Стамболийски, както и вилата му в село Славовица, днес са музеи. На негово име е наречен град Стамболийски, намиращ се приблизително по средата между Пловдив и Пазарджик.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
