Новият медиен сезон започна с пренареждане на лица и предавания в ефира. Кой ще спечели в битката за рейтинги, има ли ренесанс на политическото токшоу и издържаха ли медиите теста на протестите, "Стандарт" попита медийния анализатор д-р Димитър (Джими) Найденов.
- Виктор и Ани имат предимство, че са сработени, но Генка и Косьо са с рефлекса на репортери
- Натискът на сайтове и блогове промени медийната среда
- Дано политиците не се появят и в готварските предавания
- Господин Найденов, много телевизии преди началото на новия сезон рекламираха реалити предавания, пътувания в Африка, а рейтингите тези дни май показаха, че най-гледано е политическото реалити. Има ли ренесанс на политическата публицистика?
- Виждам, че от площадите и пилоните на НДК тези дни основното политическо послание на лятото се пренася във "ВИП Брадър". Защото рапърът Мишо Шамара, който нашумя с антисемитски изказвания, ще бъде част от това предаване. Тук интересното е, че той влиза в този формат до голяма степен не само като поддръжник, но и като говорител на правителството. Защото той бе приет от премиера в един много невралгичен момент и някак си част от институционалността бе прехвърлена върху него. Така че ще имаме нещо много уникално - ще гледаме не шоумен, а неформален говорител на правителството във "ВИП Брадър". На мен поне това ми е интересно.
- Смятате ли, че политическото говорене ще се пренесе във "Вип Брадър"?
- Да. Мисля, че ще стане така. Защото изведнъж обществото ни започна отново да говори и да се занимава изключително много с политическото. Някак си доста години само политическото се занимаваше с нас, а сега отново ние се занимаваме с него. Но в същото време, изглежда, че именно това политическо в момента не се чувства много комфортно, когато го обговаряме. Въпросът е в това, че то иска да бъде не обговаряно, а обдарявано - с доверие, с внимание, с обожание. В това можем да видим наченките на един чисто български принос в естетиката на телевизионното и медийното. Да видим цял нов жанр. Какво имам предвид - по цял свят политиците се стремят да влязат в медиите, защото знаят, че в тях се прави политика много повече, отколкото в парламентарните зали или правителствени кабинети. По света политици и държавници искат да влязат в медията, за да получат пространство. А медията, за да бъде по-интересна, отстъпва от своето пространство на политиците и доброволно им дава да развият мислите си.
У нас обаче става нещо друго. Медията отстъпва място на политика, но той доброволно се отказва от това да развие своите идеи. Вместо това напоследък той отива в тв студиото, за да се скара на водещите. В последно време се събраха няколко примера на политици, които се карат на водещи. В началото си мислех, че това е нещо неосъзнато, политиците поначало обичат да размахват пръст, поначало приемат, че им се дължи по-голямо внимание от това, което получават. Затова най-напред ми изглеждаше, че това поведение е по-скоро компенсаторно. После обаче си дадох сметка за какво става въпрос - всъщност това е синдромът на бащинското отношение на държавника към неговия народ. Какво прави строгият баща - кара се на детето, от време на време го нашамарва. Обаче как го нашамарва - не истински, а само за назидание. Тоест - праща го в друго студио на друга телевизия. Ако нещата в ефира продължат по този начин обаче, съзирам една опасност, която е буквално на прага ни. Ако и двете страни не реагират - ако журналистите преглътнат и си кажат "Нормално е, това е татко", а политиците не си дадат сметка, че от това поведение не могат да спечелят, възниква опасността от греховно кръвосмешение. От инцест на детето медия и таткото политик. Но когато извършваш това действие, ти извършваш грях. Още от Средновековието кръвосмешението е грях. В медията и в обществения живот още повече. Затова не вещая добро бъдеще на този тип отношения между политици и медии.
От друга страна, нали си представяте колко кошмарно е за публиката да гледа нещо, което е срамно поначало. Как тя оценява двете страни в подобен тип отношения - най-често като отива към други форми на комуникация, друг тип медии.
- Този медиен сезон започна с пренареждане на лицата в ефира и оспорвана битка за рейтинг. Кой според Вас ще спечели от нея?
- Това е част от позицията, която преди малко споделих. Няма начин да има печеливш от медийния грях. Печеливш ще бъде този, който се еманципира. В момента твърде малко сме видели от новия медиен сезон, трябва да се извъртят още няколко седмици, в които да гледаме политическите предавания, за да разберем кой ще получи доверието на зрителя. В момента се виждат предимствата на сработения екип, който си се знае от години и само си е сменил адреса -Виктор и Ани. Те освен това получиха сериозната бонификация на зрителите - за това, че бяха, при това неофициално, оставени да плащат сметката за въпросите, които задават. Но оттук нататък именно от въпросите, които задават, ще зависи какво ще бъде отношението към тях.
- А другият, несработеният екип Генка Шикерова и Косьо Караджов, който ги замени ?
- Неговата свежест също е своего рода предимство. Той пък има друга бонификация в очите на публиката - защото така се получи, че отнесе повече шамари в първите дни от предаването си. Повече му беше дърпано ухото. И тук няма как симпатиите на зрителя да са на друга страна освен на страната на журналистите. Трябва да имаме предвид, че това по някакъв начин е творчески експеримент - репортери в ролята на водещи в студио.
- Те обаче си имат реакцията на репортера...
- Да, и това е предимството им. Аз много се пазя от това да давам непоискани съвети, затова искам следващите ми думи да прозвучат по-скоро като размишление. Политиците, държавниците сигурно ще спечелят, ако, вместо да участват в сутрешните блокове, ходят повече в следобедни предавания - например тип "Апартаментът" или при Гала. Защото нали си представяте, че е някак си неестествено държавникът да скръцне със зъби и да каже "Не, глазурата на тази торта не се прави по този начин, не ги разбирате тези неща."
- Тоест, това ще им донесе едно по-успокояващо човешко присъствие..
- Да, но нали си представяте какво ще стане, ако политици полазят и тези предавания? Всъщност ще бъде страшно за публиката, защото все пак тези шоута са някакъв оазис за нея. Оазис, в който нямаш никакво съмнение, че Ути или Иван Звездев те манипулират по обществено-политически теми. Те могат да лобират за някакъв там бакпулвер или за някоя подправка, но това е лобиране, което може да се преглътне. Затова идеята политиците да заемат и тази територия, не ми звучи оптимистично. Но нищо чудно и да стане. Гледал съм политици, които участват в модни фотосесии например. Но винаги, преди да науча как се казва домашният любимец на даден политик и дали той свири на контрабас или виолончело, искам да знам как той си върши работата.
- Отразяването на протестите бе своеобразен тест и за медиите, издържаха ли го според Вас?
- Беше тест, но не много труден. Защото има професионален стандарт, базиран на здравата логика - няма как да се премълчава очевидното. Какъвто и натиск да ти упражняват. Мисля, че в чисто психологически аспект колегите от националните медии се оказаха под един емоционален натиск, който има професионални излази - натискът от страна на сайтовете и блоговете. Някак си неловко би се чувствал човек, ако сайтът му показва очевидното, а в същото време той е принуден да се съобразява с някакви непрофесионални мотиви. В случая медиите трябваше да гледат не само информационната стойност на събитието, а и стойността му като морален коректив, и като някакъв вид професионална норма. Тук видяхме няколко недомислени неща от страна на всички политици, не само управляващите. До голяма степен гневът на протеста бе катализиран и от изключителната им комуникационна арогантност. Ние като професионалисти знаем, че никога едно нещо не се предизвиква от медиите, те го показват. Но този урок се оказа изключително труден, включително и за много интелигентни сами по себе си политици.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
