Йълдъз Ибрахимова е звездата на българската и турската музикална сцена, чийто принос към световното културно богатството е неоспорим. Хиляди фенове в повече от 30 страни по целия света са аплодирали уникалния й глас, еднакво добър в джаза, класическата музика, спонтанната импровизация, фолклора. Сега Йълдъз живее в Анкара и е преподавател по джаз пеене в две катедри на Близкоизточния технически университет. Съпругът на Йълдъз, Али Динчер, който почина през 2007-а, бе държавен министър на Турция, кмет на Анкара и пет мандата народен представител в турския Меджлис от Народнорепубликанската партия. От позицията си на публична личност и уважаван интелектуалец певицата коментира събитията в южната ни съседка специално за "Стандарт".
- Г-жо Ибрахимова, срещу какво и кого са бунтовете в Турция?
- Всъщност сме свидетели на спонтанно надигане на народа, неорганизирано от никоя партия. Официално това, което се случва в Истанбул, са протести на екозащитници срещу унищожаването на централния градски парк. Хората не искат той да се превърне в бетонна гора. Така беше провокирана насъбраната през последните години социална и емоционална енергия. И тя се изля най-неочаквано - в подкрепа на екоидеите, но и срещу промените, които правителството въведе от известно време насам. По-точно - срещу законите, които ограничават личните свободи на хората. А те са най-естествените за всеки човек. Паркът беше само искрата, която подпали гнева. Той пък предизвика гражданите да излязат и да изразят недоволството си срещу управляващите.
- Протестиращите могат ли да излъчат обща програма? По време на пролетните вълнения в България се оказа, че у нас това е невъзможно.
- Тълпата е разнородна. Но това, което знам, е, че се събират хора от различни слоеве. Привържениците на футболните отбори "Фенербахче" и "Галатасарай", които се скараха на мач преди време, сега бяха рамо до рамо и се бяха прегърнали. Народът има обща посока. Прави впечатление, че хората се организират чрез социалните медии. Беше много показателно, а организацията беше добра.
Полицията действа доста жестоко
На много места бяха преминати границите на човешкото, а това са мирни протести. Никой от участниците не носи оръжие. Най-важното е, че за ранените от полицията бяха организирани помощни пунктове, където студенти от медицинските факултети и лекари се притекоха на помощ. Имамът в една от най-големите джамии беше отворил вратите на храма си посред нощ, за да приюти част от пострадалите. Много хотели също отвориха вратите си за протестиращите. Вижте каква солидарност има между хората! Всички бяха като братя. Неслучайно искрата на Истанбул се разпространи из цяла Турция. Никой не остана безразличен. Във всеки квартал хората излязоха на улицата и демонстрираха съпричастността си. Те удряха по тенджери и тигани, надуваха клаксони, за да поддържат демонстрантите. Спонтанната изява на натрупаното недоволство премина във всеобща солидарност. И пак подчертавам - без каквато и да била намеса на която и да е партия. Много от най-известните артисти в Турция също защитиха позициите на протеста.
- Какво символизира площад "Таксим?
- Историята е дълга. Кабинетът започна да въвежда закони, които нарушиха личните свободи и започнаха да акумулират напрежение - като ограничаването на употребата на алкохол например. Това си е чиста забрана. И се превърна в капката, която преля чашата. Пиенето е личен избор. Въпреки че пияните са опасни, когато карат автомобил. Реформата в образованието от миналата година също предизвика сериозно недоволство.
Премахнаха униформата в началното училище
Родителите бяха абсолютно против, защото има по-бедни, които нямат възможност да купуват маркови дрехи. А всички знаят, че децата се влияят едно от друго. В последния месец хората възроптаха срещу това и успяха да задържат униформите. Моята дъщеря учи в частна музикална гимназия, където няма униформи. Но често си мисля колко по-лесно щеше да бъде, ако имаше. Когато всеки ден трябва да се облече различна дреха, възниква проблем. Всички тези нововъведения в порядките смутиха и възмутиха.
- Някои анализатори сравняват "Таксим" с "Тахрир" в Египет. Имат ли основание за това?
- Не мисля, че сравненията са точни. Турция е модерна страна - и в образованието, и в културата. Всичко е на съвременно ниво.
- Какво се крие зад настъплението на исляма в Турция, което светът тревожно отбелязва през последните години?
- Не е тайна за никого, че чрез религията хората се манипулират и контролират много по-лесно. Тя е превърната в инструмент за ръководене.
- Кемализмът има ли врагове в Турция?
- Не бих казала, че има противници. Всички, които излязоха на улицата, ясно заявиха съпричастността си към идеите на Кемал Ататюрк. Всеки носи неговия портрет и националното знаме. Той е един от най-големите политици в света. Винаги е гледал към Европа.
- До какво може да доведе негласният отказ на Турция от Европа?
- Хората показаха, че искат да живеят в модерна и съвременна страна, каквато е видяна от Ататюрк. Именно през 30-те години са създадени първият симфоничен оркестър, театрите, голяма част от културните институти. Цялата тази модерност, всичко това дължим на Ататюрк.
- Към какво се стреми турският премиер Ердоган с тези мащабни реконструкции, които предприема в Инстанбул?
- Преди време той направи първа копка на третия мост над Босфора. Това строителство също предизвика много протести. Защото металните конструкции, които ще държат съоръжението, ще стъпят от двете страни на Босфора върху мястото на гори. А те са белите дробове на Истанбул.
Ще бъдат унищожени хиляди площи
Преди 10 години, докато беше кмет, Ердоган каза, че строежът на трети мост означава унищожаване на града. А сега се опитва да направи точно обратното. Дано този план не се реализира. Освен всичко друго близо до въпросния мост ще има трето летище. Огромна част от необходимата площ в момента се изгаря, а там има и много водохранилища. Загубата на питейна вода ще бъде необратима. Реакцията на природозащитниците беше спонтанна, но обоснована.
- Ще има ли политически обрат в Турция, или предстои президентски режим?
- Не знам как ще се развият събитията. Има най-различни мнения. Това, което чета, е, че енергията на народа ще се канализира в една по-обмислена и по-планирана посока. Но следващата година е изключително важна за Турция, защото има три избори - за парламент, местни и за президент. Така че може би предстоят промени. Надявам се, че ще ги има. По принцип съм оптимист. Нека да бъде това, което хората искат.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
