Съдът ще реши законни ли са сделките в КТБ
Професор Валери Димитров е бивш шеф на Сметната палата. През 1991 г. става съветник на управителя на БНБ по това време Тодор Вълчев и юридически секретар на УС на централната банка. В периода 2000-2001 г. е консултант на председателя и Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките. Участва в разработката на банковото законодателство след промените в България от 10 ноември 1989 г. Пред "Стандарт" той коментира ситуацията с КТБ.
- Г-н Димитров, готвят се промени в закона за гарантиране на влоговете, с които да се обявят за нищожни прихващанията между вложители и кредитополучатели в КТБ. Както и цесиите на влоговете от КТБ да не се изплащат от Фонда за гарантиране. Как ще коментирате тези изменения, законно ли е да се отменят със стара дата подобни сделки?
- Тези цесии не могат да генерират гарантирани влогове. Не мога да разбия гарантирания си влог в КТБ и да го превърна в купчина негарантирани влогове, като го разделя на гарантирани размери и го цедирам. Например при 2 млн. лв. влог аз да го разбия между 10 души, които да станат гарантирани вложители и да изтеглят по 200 000 лв., като ми върнат част от сумата. Защото иначе от 2 млн. лв. аз ще получа само 200 хил. лв. А така ще взема над милион от влога си, но за сметка на парите на Фонда, което е неприемливо. Още през лятото БНБ предупреди, че подобни цесии ще се третират като заобикаляне на закона. И Фондът за гарантиране на влоговете няма да ги признае. Гарантираният размер на влоговете е към определен момент. Цесиите не могат да създават нови гарантирани вложители и в това е смисълът, защото така ще се увеличи масата на влоговете, които Фондът трябва да изплати. Тези цесии заобикалят закона и от гледна точка на гражданското право са недействителни. Цесиите са нещо нормално, но не трябва да водят до заобикаляне на закона.
- Сега кабинетът обмисля да забрани и прихващанията между кредити и депозити.
- За прихващанията е друго и тук вече има сериозен проблем. Направените прихващания наистина могат да бъдат атакувани, защото са законосъобразни в периода преди неплатежоспособността /б.ред. на КТБ/. Тук вече нещата са много спорни. Става дума, че досега направените прихващания са направени при действието на този закон и е спорно дали това може да се отмени с обратна сила. Прихващанията са позволени от сегашното законодателство.
- Може ли да се забранят прихващанията със задна дата?
- Въпросът е дали ще важи занапред, а ако е със задна дата, е спорно и проблемно - доколко ще издържи в съда, защото означава обратно действие. Така че тази забрана е спорна и има много аргументи против. Обратното действие на закона е изключение и може да се оспорва пред Конституционния съд. Всичко зависи кога съдът ще обяви неплатежоспособността на банката. Защото всички прихващания след датата на неплатежоспособността могат да бъдат атакувани в съда. Обаче тази дата може да бъде обявена от юни, юли или пък от септември. Ако датата се изтегли назад във времето, за този период всички сделки стават атакуеми.
- Според Вас трябва ли за бъдат забранени прихващанията, или не? Правителството се мотивира с това, че ще спести 800 млн. лв. в хазната.
- Със сигурност ще се спестят тези пари, защото този, който прихваща, изпреварва другите. Само че атакуването на решението за прихващане е вече друг въпрос.
- Да не се окаже, че спестените 800 млн. лв. са по-малко от средствата, които държавата ще загуби при евентуални дела впоследствие?
- Не мога да преценя, нямам представа колко са тези прихващания.
- Ако се приеме, кой ще загуби?
- Губещите ще са прихваналите, защото те ще получат на практика това, което трябва да получат, от масата на несъстоятелността. Става дума, че няма да им бъде признат пълният размер на погасяване на техните кредити. Това ще са последиците и те ще останат длъжници на банката с частично или напълно непогасени кредити. Те със своя депозит се нареждат на един ред с Фонда и трябва да чакат каквото се събере от несъстоятелността. Ако си прихванат със своя депозит кредита, те не са нито кредитор, нито длъжник на банката и са извън играта. Обаче ако се приеме това, значи ти оставаш длъжник на банката и не можеш да си погасиш кредита.
- Какви суми ще се наложи да изплати Фондът за гарантиране на влоговете?
- Не мога да преценя. Фондът трябва да направи калкулация кои влогове ще признае за гарантирани и кои не и да ги оповести. Може би някои няма да ги признае за гарантирани и ще се наредят на опашката.
- Трябва ли да има държавна подкрепа за общинските предприятия с блокирани средства над гарантирания размер в КТБ?
- Не, откъде накъде тези средства да им бъдат изплащани за сметка на бюджета? Някои държавни предприятия очевидно ще получат държавна помощ, за да продължат бизнеса си, защото иначе ще фалират. Но държавата да се ангажира да покрива негарантираните сметки е глупаво решение. Всеки вложител трябва да си понесе загубата. Негарантираните вложители трябва да чакат и да получат своето от масата на несъстоятелността.
- Според премиера Бойко Борисов "всички, които са се нагласили през цесиите са направили една вторична далавера", споделяте ли това мнение?
- Според мен е ясен казусът, когато ти искаш да си осребриш негарантирания влог, като го прехвърлиш на вложители с цел да изтеглят пари от Фонда. Това категорично е неприемливо. А другото - за какво се придобиват, дали чрез прихващания дали без прихващания - ако не ангажират публичния ресурс и правата на други вложители, не виждам защо трябва да бъдат оспорвани и забранени. Но всичко зависи кога съдът ще обяви банката за неплатежоспособна - дали ще върне часовника с пет месеца назад или ще каже, че е от датата на отнемане на лиценза
- Имате ли очаквания как ще се произнесе съдът?
- Не мога да предричам, но няма да се случи скоро, защото трябва да изчака делото пред ВАС за отнемането на лиценза.
- Очаква се след новото решение за отмяна на цесии сериозни загуби да понесат много физически и юридически лица, които предпочетоха да продадат с отстъпка своите влогове, за да получат поне част от блокираните пари. Също и общински дружества като "Топлофикация-София", която има блокирани 80 млн. лв. в КТБ, например.
- Не съм чул "Топлофикация" да са направили цесия. Те са разгледали тази опция, но доколкото разбрах, там няма цесия.
- Вижда ли се скоро краят на казуса КТБ и как ще се развива оттук нататък?
- За мен най-добрият вариант е КТБ да бъде продадена на друга банка като фалирало предприятие. Но преди това трябва да се направи разследване къде са отишли парите и да се изясни къде са отишли парите по кредитния портфейл на банката.
- Къде са отишли тези пари според Вас?
- Ясно е, че става дума за заобиколни схеми за вътрешно кредитиране на основния акционер. Това е най-лошото възможно банкерство.
- Кой печели от казуса КТБ?
- Обществото губи в резултат на това, че на практика имаме политически протежирана финансова пирамида и дори, за съжаление, с институционна протекция. Защото е очевидно, че има и провал на институциите, които трябваше да предотвратят кризата с КТБ.
- Кои институции се провалиха?
- Това е провал за банковия надзор и за ДАНС.
- Какви мерки трябва да се предприемат, за да не се повтори казусът КТБ с друга банка?
- Трябва да се промени режимът на вътрешното кредитиране, да се уреди по-стриктно акционерното участие в банки, да се предвиди механизъм за търсене на имуществена отговорност на фактически управляващите една банка. Защото в случая се оказа, че основният акционер е управлявал оперативно КТБ вместо управителите й без до момента да е понесъл имуществена отговорност за причинените от него вреди. Сега основните акционери не носят отговорност за лошите си банкерски практики.
- Какви поуки трябва да си извлечем от случилото се с КТБ?
- Поуките са, че са ни нужни промени в законодателството и това, че в края на краищата тези, които управляват чужди пари - парите на огромен брой вложители, тези пари трябва да бъдат гарантирани срещу лоши практики. В казуса с КТБ е ясно едно - че в тази банка е имало изключително лоши банкерски практики и те са създадени от основния акционер с бездействието и под благосклонния поглед на надзорните и други институции. Очевидно е, че политическата протекция е осигурила тази привилегия на основния акционер на КТБ да прави каквото си иска с парите на вложителите.
- Изолиран случай ли е КТБ или може да се повтори с друга банка?
- Засега ми се струва, че е изолиран и едва ли ще се повтори. Но политическата намеса и политическите амбиции на банкери са нещо много опасно. Политическата намеса в банковото дело също. Превръщането на банката в политически инструмент като при случая с КТБ е лоша практика, която трябва да се пресече и да не бъде допускана в бъдеще.
- Можем ли все пак да имаме доверие в банковата ни система?
- Мисля, че да. Засега не виждам други такива тревожни симптоми, но е добре да се промени законодателството, за да се извлекат уроците от КТБ, тъй като склонността да присвояваш чужди пари е много силна.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
