Зад избора на Манолова
прозира уважение към опонента
Арман Бабикян,
политически ПР
С избора на Мая Манолова за омбудсман приключва и политическият сезон. "Консенсус" ли ще е ключовата му дума? Добър знак ли дава "разноцветната" подкрепа за Манолова? И какви политически ветрове ще задухат наесен? На прага на депутатската ваканция "Стандарт" започва дискусия с анализатори. Днес ви представяме мненията на политическия ПР експерт Арман Бабикян и социолога Живко Георгиев.
- Г-н Бабикян, как приключва политическият сезон?
- Той започна с големи претенции, но завършва с малки постижения. Защото очакванията за съдебната реформа и заявените позиции бяха много сериозни и доста по-мащабни и дълбоки, а накрая се финишира на база на едно съгласие, което някои нарекоха "исторически компромис". Доста широко съгласие, но на крехка основа, тъй като това, което бе прието за необходимост да се случи като промяна на Конституцията, е твърде далеч от очакваното. Не по-различно стоят нещата и с референдума, който бе широко прокламиран не само от президента Росен Плевнелиев, към когото сега се хвърлят всички стрели - че бил негов неуспех и т.н. Разбира се, че не можем да го причислим към успехите му, но в края на краищата зад тази кампания с всички сили стояха и Реформаторският блок, и ГЕРБ. Поведението им бе абсолютно еднозначно в периода, в който те бяха в опозиция, докато сега, когато са на власт, отчетливо в пленарна зала се получи съвсем различен резултат. Затова казвам, че началото бе доста бурно, с много широки заявки, но финалът не бе особено очарователен.
- Добър ли е изборът на Мая Манолова за омбудсман на Република България?
- Дали е добър, или лош, това е изборът на НС. Дали е добър ще разберем след 5 г., когато приключи мандатът на Мая Манолова. Не можехме предварително да знаем какъв ще е мандатът нито на Гиньо Ганев, нито на Константин Пенчев. Дали и тя със същия вихрен устрем ще се хвърля в защита на гражданските права като тях - предстои да видим в рамките на мандата й. Но можем да кажем при всички положения, че Манолова успя да събере доста разноцветна и многолика подкрепа от един осемпартиен парламент. Това в известна степен показва, че в НС въпреки идеологическите различия, хората са склонни да уважават дори опонентите си.
- Ще се справи ли в тази си роля Мая Манолова?
- Надявам се, че да. Всеки един от нас трябва да подходи с добро и с очакването, че тя ще се справи. Защото най-малкото, което може да се каже за Мая Манолова, е, че тя е енергичен човек. Тя наистина е доста енергична и доста сериозен боец - досега на партийния фронт на социалистическата партия, а от сега нататък се надявам да изглежда по същия начин, защитавайки гражданските права и интереси. Защото именно този заряд според мен липсваше на тази институция.
- Какви са очакванията ви за местния вот наесен?
- Мисля, че е твърде рано да говорим за това как ще приключи местният вот. Той все пак е най-доброто място, на което всички на живо могат да видят до каква степен мажоритарният вот е онова лечебно средство, което някои хора търсят през инструмента на референдума. Поне в 264 общини има възможност за избор на 264 мажоритарно избрани кметове. Ако всички са убедени в това, че мажоритарният вот е панацея, този експеримент се провежда през 4 г. и могат внимателно да проследят резултата от него, за да си дадат сметка дали наистина това е панацеята.
- А според Вас?
- Според мен нито едната крайност, нито пък другата, са доброто решение по въпроса. Ние имаме опит с мажоритарното гласуване. Когато Георги Първанов беше президент, имаше 31 многомандатни избирателни района и 31 мажоритарно избрани народни представители. Не съм убеден обаче, че някой си спомня имената им, макар че те бяха избрани мажоритарно. Резултатът дублираше изцяло пропорционалния и подсили единствено позициите на ГЕРБ, която победи пропорционално, и на ДПС в районите, където има доминираща роля. Никой друг не успя да пробие тази стена на база на личните качества, талант, съвест и почтеност на някои кандидати. Този опит не е много вдъхновяващ. Това не значи, че съм против мажоритарния елемент. Но може би имаше смисъл от такъв дебат още преди 8-9 г., когато група народни представители, между които Димитър Абаджиев, Мария Капон, Елеонора Николова, внесоха в НС т.нар. смесена немска система 120:120. Тогава това бе подминато с лека ръка и никой не смяташе, че е на дневен ред. Не мина дори на първо четене в НС. Преди това имаше такъв опит и от Емил Кошлуков и Мирослав Севлиевски, също подминат в изключително пренебрежение. И ето, че сега - през 2015 г., отново дискутираме това - дали и как да се случи мажоритарният елемент. Но, ако поне е настъпил моментът за сериозна дискусия, то това също е похвално.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
