"Може ли 7 години един прокурор да се занимава само с една друга личност, пък била тя и главният прокурор? Той ще развие обсесия. А главният прокурор също е прокурор и може да разследва разследващия. Той ще се интересува ли от живота и кариерата и на човек, чиято единствена задача е да го следи и разследва".
Тази реплика на опозиционния депутат-социалист Крум Зарков сякаш до голяма степен удря точно в сърцето предложените и вече приети на първо четене в Народното събрание текстове, с които се "произвежда" нова фигура на разследващ прокурор, който да разследва действията на главния прокурор. Но със сигурност не изчерпва вече ясно очерталите се куп недостатъци на цялата идеяЕ
Той трябва да бъде със статут на действащ прокурор, с пълния обем правомощия по българското законодателство, по подобие на европейските делегирани прокурори.
Предвижда се този прокурор да има седемгодишен мандат, да се номинира от не по-малко от шестима членове на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) и да се избира от Пленума на ВСС с обикновено мнозинство.
Изискванията са новият разследващ прокурор да има поне 12 години стаж, да е с високи професионални и нравствени качества, с положителна комплексна оценка "много добра" от последното атестиране и през последните пет години да не му е налагано някое от четирите най-тежки дисциплинарни наказания - понижаване в ранг, понижаване в длъжност, освобождаване като административен ръководител или заместник на такъв, или дисциплинарно уволнение.
С предвидения седемгодишен мандат на прокурора по разследването срещу главния прокурор би се гарантирало работата му в мандатите на различни главни прокурори, водеща до невъзможност за потенциално влияние, е записано в мотивите на вносителите.
Впрочем управляващите положиха всички усилия да мотивират предложението с наскоро получените препоръки, както от Еврокомисията, така и от Венецианската комисия.
Красимир Ципов от ГЕРБ, който е сред вносителите, изложи мотивите. "Съобразявайки се именно, и със становището на Венецианската комисия, и на доклада на Европейската комисия за върховенството на закона, ние категорично смятаме, че трябва да бъде проведена такава процедура, като искам да обявя предварително, че възнамеряваме този законопроект да стане факт до края на мандата на това Народно събрание и да стартира, разбира се, процедурата за избор на такъв кандидат. Смятаме, че само по този начин може да се гарантира независимостта в разследването на главния прокурор в случай, че той извърши престъпление", каза Ципов.
Управляващите няма какво друго да направят, освен по някакъв начин да отговорят на Венецианската комисия, на ЕК и на Съвета на Европа, смята бившият конституционен съдия проф. Пламен Киров. Според него се влиза в логическо и конституционно противоречие.
"Ако е извън прокуратурата - няма да е прокурор, а ако е прокурор - няма как да е извън прокуратурата. Да, вярно може да има прокурор в рамките на прокуратурата с особени пълномощия - това е допустимо. Но да се създаде такъв орган, който да разследва главния прокурор, веднага ще възникне въпросът - ако с оглед на такова разследване на главния прокурор, разследващият прокурор извърши престъпление, него кой ще го разследва", с основание попита проф. Узунов в интервю за сайта "Епицентър".
И предложи хипотеза, в която въпросният прокурор, който е създаден, започне да работи и предприеме съответните мерки за разследване и изнесе обвинителен акт в съда срещу главния прокурор. И след 2-3 години, през които прекъсваме пълномощията на главния прокурор чрез присъда на българския независим съд, се окаже, че главният прокурор не е извършил престъпление... "Тогава какво ще трябва да последва срещу този контролиращ главния прокурор, който очевидно е сбъркал, когато е внесъл обвинителен акт срещу главния прокурор? Него кой ще го разследва, кой ще му държи сметка, пред кого ще се отчита? Този проблем върви и въпросът стои. Някакъв инспекторат ли, що ли, умът ми не го побира. Не сме помислили за тази хипотеза. Ние приемаме, че главният прокурор като че ли е склонен да извърши престъпление и затова създаваме орган, който да го разследва. И приемаме априори, че този надзирател на главния прокурор е някакво херувимче, който не е склонен да върши престъпление.
Изпадаме в логически противоречия, от които няма изход в рамките на конституционния модел на съдебната власт", категоричен е конституционалистът.
Но по-важното е, според него, че натискът за създаване на фигура разследваща главния прокурор не идва от партньорите ни в Европейския съюз, било то от страна на Европейската комисия, или на прочутата Венецианска комисия. Всичко идва от България. Обикновено много неща, които ни се спускат като решения и препоръки, тръгват от България, минават през Брюксел и се връщат в България.
"Това за последните 30 години сме го гледали многократно. Това не е филм, това е сериал. Някои хора са се специализирали в подобен тип манипулации или тайни операции. Но те не са никак тайни, защото е ясно кой подклажда нещата от България, как се вдига на европейско ниво и след това ние се чудим как да излезем от ситуация", обяснява проф. Пламен Киров.
Показателна в последните дни бе и оценката, която дадоха на проекта може би най-важните хора в тази сага, оказали се въвлечени във вечните прения за това "кой ще контролира контролиращите"...
Може би най-болната тема в становището на прокуратурата се отнася до липсата на каквато и да било необходимост от конституирането на подобна нова длъжност, тъй като и законът, и Конституцията вече са предвидили механизъм за разследване на главния прокурор, ако има данни за извършено от него престъпление.
Представителите на държавното обвинение се позовават и на наскоро постановеното от Конституционния съд на Решение №11 от 23 юли 2020 г. по конституционно дело №15/2019 г., според което всеки прокурор в държавата има компетентност и може независимо да проведе разследване на главния прокурор, като в случая правомощията на последния за надзор за законност и методическо ръководство не се отнасят до хипотезата, в която самият "обвинител №1" е заподозрян в престъпление, отбелязва "Правен свят". По тази причина и магистратите-специалисти отказват да вземат отношение по конкретните идеи на ГЕРБ и Обединените патриоти за промени в НПК. Прави са - би било чисто политизиране на един иначе важен въпрос.
"От своя страна всеки прокурор е функционално независим и когато му е възложено извършване на проверка или провеждане на разследване по сигнал срещу главния прокурор, той дължи подчинение само на закона. В тези случаи надзорът за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори, осъществявани от главния прокурор по чл.126, ал.2 от Конституцията, са изключени", мотивира становището си прокуратурата. И подчертава изрично: "Всички граждани са равни пред закона и не се допускат никакви привилегии, основани на обществено положение (чл.6 от Конституцията). Този принцип сам по себе си създава невъзможност от възползване на главния прокурор от каквито и да било привилегии, отличаващи го от всички останали граждани на страната. При наличие на данни или доказателства за извършено от него престъпление, същият няма никакви законови правомощия да влияе върху процесуалното развитие на случая". Прокуратурата пише в становището си още, че са налице множество законови гаранции, че правомощията на главния прокурор не са абсолютни и се упражняват при конкретно разписани законови процедури: "Между двете правомощия на главния прокурор е налице връзка, която се изразява в това, че при ефективно методическо ръководство, при точно и еднакво прилагане на закона от всички прокурори, необходимостта от произнасяне на главния прокурор по конкретни прокурорски актове е обективно ограничена.
"При така съществуващата нормативна уредба, в действителност, в Прокуратурата ежегодно постъпват множество сигнали срещу главния прокурор, по които прокурорите съобразно компетентността си работят и се произнасят по същество, както и по всички останали преписки. Стандартът е един и същ, независимо от служебното положение на лицето, срещу което е насочен сигналът. В тази връзка не са констатирани законодателни пречки или практически затруднения при прилагането на закона. Гореизложеното не обосновава необходимост от създаване на нова фигура - прокурор с изключителна компетентност за разследване срещу главния прокурор. С оглед така изразеното отрицателно становище, Прокуратурата няма да вземе отношение по конкретните текстове на законопроекта", смятат в прокуратурата. Но как във ВСС виждат оформилия се спор за "разследващия на разследващия"? Съдията и представляващ ВСС Боян Магдалинчев коментира пред БНР, че не е необходимо да се определя една фигура с мандат от 7 години. "Това може да става чрез избор "ад хок" във ВСС, измежду действащите прокурори, когато има наличие на данни за извършено престъпление от главния прокурор или неговите заместници, а не само на "уличен натиск - да се каже: той извърши престъпление", обясни Магдалинчев. "Според мен точно в този избор не би следвало да участва главният прокурор", съвсем справедливо подчерта представляващият Висшия съдебен съвет. Съществуващите законови норми и без това ще гарантират независимост на този прокурор от главния прокурор, както в административно и йерархично отношение, така и в процесуално, смята Боян Магдалинчев. Той също припомни, че според решение на Конституционния съд всеки един прокурор може да извършва такова разследване. Предвид тежкия спор, заформен в обществото, в парламента и в юридическите среди успокоение едва ли ще има. Но вече отворен дебатът показа, че управляващите правят поправките с тежък политически мотив. А това ги слага в графата предизборни.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
