Матурите и без това са най-лесните в Европа, а абитуриентите са отвикнали да мислят
Преди дни образователният министър Тодор Танев лансира нова идея - матурите да станат още по-лесни, но пък за сметка на това да не бъдат вход за университет. Прагът за него да се определя с друг тест, който да мери интелигентността, по подобие например на GMAT.
Какво каза на практика министър Танев? Учениците, които няма да продължават в университет след училище, не е нужно да се мъчат да постигат някакво особено високо ниво на знания, защото по принцип са си тъпаци и такива ще си останат. За тях е нужен лесен изпит, който "да не стресира" родители и деца и да мери каквото си иска, защото от тях по принцип никой никога няма и да поиска да мислят. Каза го в момент, когато българските матури са най-лесните в Европа,
тройка се пише за скандално нисък брой точки
а петица можеш да получиш, без да си доказал, че можеш да напишеш дори и един ред. И в момент, когато от всички посоки, включително и от прословутата PISA, получаваме натиск да увеличим степента на сложност не само на националните изпити, които държат децата ни. А и да преосмислим въобще подхода, по който им поднасяме материала.
За сметка на това от останалия немалък процент, решил да кандидатства в университет, ще поискаме нещо, за което дванадесетте години престой в училище не са го подготвили в ни най-малка степен - да мисли. След като с въвеждането на тестовете изгонихме всяка наченка на мисъл от класните стаи и издигнахме на пиедестал назубреното знание, против което претендираме, че се борим.
За да проверява способност за мислене, училището трябва да е в състояние да я формира. А поне в момента то не може. Изтощените от образователните експерименти и ниските си заплати преподаватели в момента са разкъсвани между ролята си на псевдоиноватори,
чиновници, затънали в бумащина, шутове и обикновени звероукротители
От училището на практика изчезна писането, а вероятно и четенето скоро ще го последва. Създаването на писмени текстове в един момент бе тотално низвергнато с аргумента, че от време оно по този начин децата се учели да възпроизвеждат чужди мисли в съчиненията си. Възможно е да е било така - но поне се научаваха къде да слагат запетайките. И научаваха, ако не друго, поне начина, по който се прави едно изложение.
Днес, когато писмената практика на много от тях е изцяло в интернет, образователната ни система отчаяно се мъчи да деформира и изпитите им така, че да не им се налага да пишат. Защото, ако трябва да бъдат оценявани съчиненията им, резултатите ще бъдат още по-отчайващи. Впрочем и сега се родиха десетки помагала, в които децата възпроизвеждат отново чужди мисли - само че този път не от безспорни или не толкова безспорни авторитети, а от всекиго, пожелал да припечели малко пари от бизнеса с неграмотността. Дори ако той самият не е особено грамотен. В интернет можеш да срещнеш отчайващо некачествени писмени разработки, които децата копират или дори купуват, като при това им липсва критерий да подберат добрите. И не си играят да ги наизустяват, защото
кликването с мишката е напълно достатъчно
За да обърнеш училището към мисленето, а не към зубренето, трябва да пренастроиш цяла система - едно пренаписване на учебниците не стига. Преди всичко, за да се научат да мислят, учениците трябва да имат някаква база за размишленията си - тоест все пак някакви знания. Образователната ни система се разкъсва от съмнения какви да бъдат те - тоест какво да поднесе на учениците като задължително и какво да ги остави да откриват сами - ако, разбира се, имат желание. Това желание трябва да го формира именно тя - но не го прави. Покрай идеята за "четене с разбиране", която модерният свят довя в класните стаи, от часовете по литература започна да отпада онова, другото слово, което е в състояние да те омагьоса и да ти покаже светове, до които иначе няма да се докоснеш. На повечето от учениците то вече е тотално чуждо - те може да "четат с разбиране" графики и диаграми, но вече не четат с проникновение. Просто в класната стая няма време и за двата вида четене. Камо ли за мисленето, което трябва да ги съпровожда. Ужасяващият факт е, че училището ни се бори с неграмотност, каквато не е виждало никога досега, а въвежда тестове за бързо кликане и находчивост, с които си мисли, че си е решило проблемите. След време ще стане ясно, че само ги е подменило с нови. Както напоследък става при всяка реформа.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
