Мика Зайкова, финансов експерт:
Евентуално увеличение на минималната работна заплата (МРЗ) от 1 януари 2014-а на 340 лева е стъпка в правилната посока. Нивото на потреблението в страната обаче, от което зависи ръстът на брутния вътрешен продукт и евентуалните приходи в бюджета, е твърде ниско. Напълно нормална е реакцията на работодателските организации, които и по принцип си възразяват, тъй като на тях им се иска "с трици маймуни да ловят". Според работодателите - ако можем дори да им плащаме за това, че работим, ще е още по-добре. 340 лева въобще не могат да фалират един нормален бизнес. Тези пари обаче ще са полезни в много отношения, защото това увеличение означава повече приходи в осигурителната система, повече приход и в данъчната система, тъй като няма необлагаем минимум. Всичко това са малки капки, които пълнят националния бюджет. Не трябва да се забравя, че един бюджет се пълни с данъци и съотношението на приходите в който и да е бюджет в колоната за преките данъци ще видите, че приходите от данъци върху доходите на физически лица винаги са по два пъти по-големи в реално отражение, отколкото приходите от корпоративен данък. Разликата в тези показатели се оправдава с икономическата и финансова криза, но все пак се крие печалба. Благодарение на увеличението на минималната заплата ще могат да се извадят и част от сивите доходи, които в момента са "под масата", тъй като голяма част или по-точно около 65% от работещите българи са осигурявани върху размера на МРЗ. Практиката е, че се плаща официално и основно на минимална заплата, а ако имат нещо "на джоб и на сърце", работодателите ще дадат под масата. Увеличението на заплатата с 30 лева от първия ден на 2014 година ще излезе "на светло" и определен размер пари ще влязат и в осигурителната, и в данъчната система. Определено увеличението на минималната заплата ще се отрази на приходите на бюджета.
Проектът на Бюджет 2014 година трябваше вече да бъде предложен на социалните партньори, ако искаме да има истински дебат. За да не се стига дотам този вариант на бюджет да се "стича" в парламента и да бъде приет от комисиите "на бърза ръка". Най-късно преди коледната ваканция на депутатите трябва да имаме гласуван бюджет на държавата, на съдебната система, на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), както и на НОИ. Факт трябва да бъде и гласуването на данъчни закони. Следващият бюджет на България не трябва да прилича на досегашните - имаме едни пари, разпределяме ги между министерства и дейности и после не се интересуваме какво се случва с тях. Още от времето на Симеон Сакскобургготски се говори за програмни бюджети, но трябва да е ясно, че програмният бюджет е нещо различно. При него всяко едно министерство разписва това, което наистина ще се свърши, остойностява го, подава към финансовата министерство и след това се следи дали политиката, която е заложена в тези пари, има този ефект, който е разписан, както и дали той се случва въобще. Само тогава ще се видят ясно изразени политики. Макар и само в първите дни от управлението си правителството на Пламен Орешарски направи едни малки стъпчици в правилна посока. С малки стъпки обаче не се стига далеч. Все още не се видяха политиките и тенденцията на Бюджет 2014 и това е показателно за това какви наистина политики иска да прави правителството. Увеличаване на минималната работна заплата е елемент от политиката по доходите, но искаме да я видим в цялост.
(Пред агенция Фокус)
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
