София. Как оценяват синдикатите стоте дни управление на кабинета "Орешарски"? Кои са най-неотложните мерки, за които те настояват? Какво може да изкара профсъюзите на улицата? Потърсихме отговорите от президента на КНСБ Пламен Димитров.
- Г-н Димитров, каква е оценката на КНСБ за 100-те дни на правителството?
- Общата ни оценка е, че по-скоро кабинетът не изпълни необходимите спешни социални мерки, за които настояваше КНСБ. Не ги вкара в актуализацията на бюджета, така че да успокои обществото през есенно-зимните месеци. Нашият социален пакет за подпомагане на уязвимите групи не беше приет, с изключение 8-те млн. лв., насочени към пазара на труда и разширяването на обхвата на енергийното подпомагане. Според нас актуализацията на бюджета беше най-същественият елемент от 100-те дни на това правителство в социално-икономически и финансов план. През нея то можеше да демонстрира нова политика, различна от тази на Симеон Дянков. Ние обаче видяхме само техническа корекция. Актуализацията трябваше да стигне до по-голям кръг от хора и да им даде глътка въздух. Не отричаме, че трябва да се плати на бизнеса, но на бизнеса, който е прозрачен и е ясно кой е той. Така и не разбрахме къде отиват тези 160 млн. лв. допълнителни разходи за разплащане на просрочени задължения на държавата. Дадоха ни разбивка по министерства, но към кои фирми са тези пари, не е известно.
- Кое е това, което най-много ви разочарова в управлението на правителството?
- Придържаме се към социално-икономическия анализ. Не говорим за кадровите назначения - естествено, това беше скандално и ние реагирахме веднага и осъдихме подобно поведение. Ние нямаме нагласа да участваме в противопоставянето на хората на протестиращи и контрапротестиращи. Политическата поляризация придоби размери от годините в началото на прехода, което не донесе нищо добро на България. Така че оценката ни за 100-те дни визира по-скоро какво трябваше да свърши кабинетът в социално-икономически план, а не го свърши.
- Кои са най-важните мерки от социалния ви пакет, които не бяха приети и на които държите?
- Още в първите дни на това правителство поискахме мерки, ориентирани към социалнослабите групи - работещите бедни, безработните младежи и тези с минимални обезщетения, хората с пенсии до 200 лв., както и разчитащите на енергийно подпомагане. Като говорим за работещите бедни, тук не става въпрос само за тези на минимална заплата, но и заетите в социалните дейности, които получават 350-400 лв. Както и недофинансираните системи като "Напоителни системи", Селскостопанската академия, 4 агенции в Министерство на земеделието, които остават без заплати след септември. Пословичен вече стана дебатът за минималната работна заплата. Настоявахме вдигането й до 340 лв. от 1 юли - не стана. Сега чакаме от 1 октомври, но това е след 20 дни, а не виждам някой да се е разтичал да прави министерско постановление. Не е ясно ще има ли коледни добавки за пенсионерите и на тях продължава да се гледа като на товар.
- А как оценявате действията на правителството в икономическата политика?
- В икономически план подкрепяме мерките на финансовото министерство за повишаване на събираемостта. Участвахме активно в тяхното разработване. В измененията на Закона за обществените поръчки също. Но там искаме да видим освен гаранции, че няма да се допускат до обществени поръчки фирми, които не плащат данъци и осигуровки или не изпълняват минимално договорените стандарти в секторите. Тези мерки със сигурност ще подпомогнат икономиката. Но ние не виждаме другата част - социалната, която се опасяваме, че ще взриви държавата. Февруарските протести, които бяха мотивирани от бедност и недоимък, през предстоящите късни есенни и зимни месеци могат да бъдат повторени с още по-голяма сила и да пометат всички, които си правят сметки за избори през май. За нас това е важното - да получим социална устойчивост дори и на някакво по-ниско ниво за определен период от време, докато се постигне съгласие за предсрочни избори. А те са без алтернатива. Мисля, че всички са наясно, че този парламент, в тази политическа конфигурация няма как да бъде устойчив. Социолозите все по-системно затвърждават тези нагласи.
- Това усещане за неизбежни предсрочни избори как ще се отрази на правенето на бюджета за 2014 г.? Ще мотивира ли управляващите да бъдат по-щедри в политиките си или обратно?
- Дали този кабинет ще има по-дълъг живот, според мен зависи от това колко амбициозна е неговата нагласа да приеме по-ясна и по-видима социална програма в бюджета за 2014 г. Не искаме просто да се раздават пари на бедните, макар че там, където е нужно, и това трябва да се прави. По-скоро да се даде шанс на социално уязвимите групи да получат заслуженото, което им се полага.
- За какво най-силно ще настоявате за Бюджет 2014?
- Това, което може да се иска в социалната сфера, трябва да е обвързано с това какво може да се вкара в нея. Затова настояваме за мерки за по-голяма събираемост на осигурителните вноски. Все още не виждаме нашето предложение за криминализиране на умишленото им неплащане. А това е мощна мярка за допълнително пари. Правителството трябва да прояви воля и кураж да се бори срещу тези, които не плащат данъци и осигуровки. Може за 2014 г. да се постигне най-важният жест към работещите българи - въвеждането на необлагаем минимум с размера на минималната работна заплата. Това наистина ще доведе до загуба във фиска с около 600 млн. лв., но точно толкова пари ще останат в джоба на работещия българин. Предлагаме и някои нови социални мерки за подкрепа на семействата. Една от тях е данъчен кредит за семейства с деца - отстъпване на данъка от доходите в края на данъчната година при определени условия.
- Нещо като форма на семейно подоходно облагане?
- Нещо подобно. Прилага се в САЩ. Друга социална мярка са ваучери за семейства, с които да се наемат детегледачки. Представихме вече идеята на министъра на труда. Аз имах възможност да я коментирам и с министър-председателя. До края на септември със съдействието на операторите на ваучерите, които предлагат тази услуга в цяла Западна Европа, ще разработим схемата и ще предложим конкретно как в България да бъде въведена със законов текст. Това са само някои от идеите, които ще предложим в общ пакет за Бюджет 2014 г. след координационния съвет на КНСБ на 25 септември. И от това как ще се развие дебатът и доколко тези наши искания ще бъдат приети, ще повлияе върху нашата позиция към това управление. И то вече няма има оправдание, че е дошло в средата на годината и трябва да изпълнява бюджета на Дянков. Ако не видим бюджет с ясно изразени социални параметри, КНСБ ще бъде един от силните опоненти и водещи протестни стачни действия срещу това правителство.
- Какво очаквате да се случи в пенсионната система?
- За пенсиите ще искаме извън швейцарското правило вдигане на максималния доход за осигуряване до 2500-2700 лв. и ясна визия как в следващите години той ще догони 10 минимални работни заплати, както беше заложено в началото на пенсионната реформа. Това ще повиши тавана на старите пенсии, защото от 1 януари за новоотпуснатите вече няма да има таван.
- Възможно ли е от догодина да падне таванът и за старите пенсии, каквито предложения се чуват?
- Това е дебат, който трябва да водим през следващите седмици. Има много за и против. Но смятаме, че в пенсионната система трябва да бъдат задържани някои параметри. Например да бъде гарантирано ранното пенсиониране и през 2014 г. за индустриалните работници. Освен това искаме да се замрази поне възрастта за пенсиониране от 1 януари 2014 г., както бе в споразумението от 2010 г. и спрямо него да бъде предоговорена реформата. Дали това може да бъде направено при това правителство, ми е трудно да кажа. Предстои да видим.
- Ще искате ли ръст на заплатите в бюджетната сфера за 2014 г.?
- Още от първите дни на това правителство сме заявили ръст с 10% на работните заплата на всички бюджетни дейности от 2014 г. Специално за средното образование - ръст на бюджетите с 18%, за да се гарантира поне 14% вдигане на заплатите.
- Как ще коментирате скромния ръст на договорените минимални осигурителни прагове за догодина? Бизнесът е обезпокоен, че икономиката е в рецесия, а политическата обстановка - нестабилна и няма възможност за по-високи заплати?
- В обществото вече няма чуваемост, няма ако щете чувствителност, която да понесе такъв отговор на бизнеса. Хората са толкова притиснати до стената, че ако няма макар и ръст с малки стъпки за по-високи заплати, от 1 януари ще е стартът на масовата емиграция на българи. Ако бизнесът не разбере, че няма алтернатива на увеличението на доходите, ще остане без работници, които да са в състояние да произведат нещо. Затова през тази есен КНСБ ще се опита в много от секторите да инициираме предложения за увеличение на заплатите с помощта на колективното трудово договаряне. Дали това да стане от 1 януари или от 1 март, дали да е на стъпки - това са неща, които ще договаряме. Но за доходите трябва да има увеличение, увеличение, увеличение! Няма друга алтернатива. Проблем номер едно на България са бедността и ниските доходи. Не е заетостта, защото тя се реализира навън. Човек, като няма доходи, казва: "Майната ви и довиждане", и отива да си търси работа навън.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
