Храм-паметникът "Св. Александър Невски" е едно от най-красивите неща, които съм виждал в живота си
Обмислям да открия ателие в България и да се преместя тук, твърди американският художник Стивънс Вон
Авторската изложба на американския художник Стивънс Вон "Нов живот за цвета" откри Националната художествена галерия преди седмица. Той представи за първи път у нас впечатляващи шедьоври, създадени с уникална капкова техника със смесване на мастило и вода върху хартия. Цветовете върху картините Вон създава с помощта на непрекъснато течаща вода. Куратор на изложбата, която е отворена до 10 юли, е Масимо Скаринджела. Какво вдъхнови американския художник да създаде тези картини, защо реши да ги представи именно у нас и как той дава живот на цвета? С тези и други въпроси "Стандарт" се обърна към твореца Стивънс Вон.
Той е роден в Минесота, САЩ, през 1958 г. и има рядка форма на аутизъм, изградила му свят, в който няма възприятия за време и географски посоки. Между 1978 и 1979 г. Вон е сред най-младите участници, избрани от Корпуса на мира на САЩ. На 20-годишна възраст е изпратен на островите Бохол и Минданао във Филипините, където се занимава с кошничарство и земеделие. В периода 1982-1988 г. работи по проекти от изтеглено стъкло, порцелан и смесени материали в Италия, Франция, Тайван и САЩ. През 1988 г. се установява в Япония, а през следващите 9 г. открива студия в Корея, Индонезия, Мексико, Китай и Шри Ланка. През 1996 г. създава нови мултимедийни студия на китайските острови Ксиамен и Гулангиу.
- Г-н Вон, какво ви вдъхнови за авторската ви изложба "Нов живот за цвета" и защо решихте да я представите именно в София?
- Както знаете, светът се променя постоянно. София става все по-популярна като европейски център. Смятам, че през следващите няколко години тя ще стане един наистина глобален център. За творбите ми се вдъхновявам от моите пътувания. В тази изложба може да видите творби, вдъхновени от Африка, Азия, Европа и Южна Америка. За пръв път тези картини са събрани на едно място и това е един изцяло нов начин да представя изкуството си.
- За пръв път ли сте в България и какви са впечатленията ви от нашата родина?
- Да. България и София определено надминаха моите очаквания. Бях много добре приет от хората. Националната художествена галерия е изключителна. Дори не съм очаквал, че мога да видя толкова много изкуство в България.
- Как давате "нов живот на цвета"?
- Живял съм много дълго време в Азия, в Китай. Там водата е едно от най-важните неща в изкуството. Ние казваме, че водата е цвят. Тя няма кости, нито структура. Аз съм артистичен и мисля по-различно от другите хора. Изкуството е един аспект и израз на хаоса в живота ми. Чрез изкуството ми и моите творби внасям ред в живота си.
- Техниката на рисуване с мастило и вода, която използвате, ваше хрумване ли е, или сте я заимствали от някого?
- Корените на тази техника или начинът, по който правя творбите си, са далече в азиатската калиграфия и начина, по който те създават образите. Вместо четка обаче аз използвам ръката си. Не искам да се отделям от водата. Колкото по-близко съм до нея, толкова по-успешно се сливам с моите творби. Техниката ми е пряко свързана с ритуалите, които си създавам.
- Какво послание искате да отправите чрез вашето изкуство?
- Посланието, което искам да отправя, е, че всички ние сме артистични и творци. Чрез моите творби искам да кажа, че всеки е творец и хората трябва да са по-игриви, да приемат по-добре красивите неща. Защото всеки може да е творец - актьор, певец, художник. Каквито са децата например. Колкото по-рано го осъзнаем и се върнем към детството си и нашите детски импулси, толкова по-добре ще се чувстваме и ще изразяваме творците в себе си като децата. Ние можем да сме игриви и да изразяваме твореца в нас и в същото време пак да сме успешни и да постигаме големи неща.
- От кои световни творци сте се учили?
- Бях много млад, когато отидох да живея в Япония - на 20 г. Там срещнах много уважавани и достолепни възрастни хора, които рисуваха. По-късно отидох в Китай и там постоянно на наблюдавах хора, които за секунди, само с едно движение успяваха да създадат шедьоври чрез традиционната азиатска калиграфия. Чрез изкуството си аз почитам тази изключителна простота в тяхното движение и творчество, красотата и игривостта на азиатската култура. Те ми казаха нещо много важно, което остана в мен - че водата е най-важният цвят. Водата може да е светлина, облаци, може да има много форми. Така е в моето изкуство и в живота.
- Имате ли поглед над българското изкуство и нашите творци?
- Когато дойдох в България, бях заинтригуван от водата и иконите. Срещнах много страхотни иконописци. Това възбуди моя интерес и затова искам да се срещна с още български творци.
- Има ли някоя интересна случка от вашите пътешествия по света, която бихте споделили? Коя страна ви впечатли най-много с цветовете си и къде бихте се върнали отново?
- Това е като да имаш 20 деца и да те питат кое от тях обичаш най-много. Живея в Китай и затова червеното е много важен цвят за мен. В България обаче също имате много интересен червен цвят, който не бях виждал досега в такъв нюанс между червено и кремаво - пурпурно червено. Това е много специален цвят, който аз наричам "българско червено". Това е цветът, който се среща във вашите традиции и древна култура, например в българските народни носии, шевици и текстилните изделия от миналото ви. Впечатлен съм от храм-паметника "Свети Александър Невски". Бих казал, че това е едно от най-красите неща, които съм виждал в живота си. В този храм има живот. Щом прекрачиш прага му, усещаш, че е жив. За мен този красив храм-паметник е нещо повече от сграда.
- От биографията ви разбрах, че в миналото сте се занимавали със земеделие и кошничарство. На какво ви научи този период от живота ви?
- Аз все още съм фермер и се занимавам със земеделие. Израснах във ферма, в която отглеждахме различни животни - крави, пилета, коне, прасета, дори котки и кучета. Аз съм аутист и нямам много добра представа за времето, но това, на което ме научи фермерството и кръговрата на живота е, че времето може да бъде разделено на различни сезони и периоди. Например за мен идването ми в България е един цял период в живота ми.
Кошничарство също е нещо прекрасно и уникално, защото взимаш нещо без стойност като пръчка или слама, събирайки множество малки части в едно цяло. Ти ги обединяваш ги с ръцете си и създаваш нещо красиво и стойностно. Отскоро имам нова ферма в Чили, но обмислям да се преместя в България и да създам тук собствено ателие. Това също е сред причините да дойда в България и да представя именно тук изложбата си.
- Възможно ли е в днешно време човек да се издържа само с изкуство?
- Мисля, че е възможно, но трябва да превърнеш изкуството в свой живот. Изкуството е част от моя живот, но моят живот не е част от изкуството. Смятам, че всеки, който иска да се реализира в тази сфера и да превърне изкуството в нещо устойчиво, което впоследствие да му помага, той трябва да погледне по този начин. Ако си артист, по важно е да погледнеш на себе си като на поет. Трябва да погледнеш отвъд акта на изкуството, което създаваш. Колкото повече живея и остарявам, толкова повече започвам да осъзнавам това. Поезията например започва да става голяма част от изкуството ми. Създавам поезия с моите картини.
- Имате ли си любима картина - ваша или на друг автор?
- Любимите ми картини са тези, които децата на моите приятели са нарисували.
- Какво бихте казали на тези, които тепърва ще се захванат с изкуство?
- Най-важното нещо за хората, които искат да се занимават с изкуство, е да осъзнаят, че те вече са творци. Ако искат да се издържат с изкуство, трябва да знаят, че това изисква една структура, която да ти позволи да живееш, докато се наложиш като творец. Изкуството е отражение на същността. Не се опитвайте да бъдете някого, когото не сте, само за да продадете творбите си. Ако не сте автентични, това ще се усети в работата ви. Когато бях млад, един от менторите ми ми сподели: "Хората, който планират да станат велики, рядко са такива". Дайте свобода на идеите си, оставете стратегиите настрана, влизайте в диалог. Изкуството са мен не е рационално, то е поезия - израз на красивата мистерия на моя живот. Превърнете се в човека, който знаете, че можете да бъдете. Връзката ми с водата продължава да еволюира. Когато се отдавам на ритуала на рисуването, за мен това е начин да уловя мига и да пресъздам осъзнаването, онзи момент, в който водата изследва пространството на хартията.
- Има ли бъдеще за младите творци?
- Абсолютно да! Младите творци, които искат да се задържат в тази сфера и да бъдат успешни, трябва да превърнат изкуството в свой живот. Във всеки един смисъл.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
