Владимир "Валди" Тотев е композитор, певец и клавирист на "Щурците". Внук е на полковник Владимир Серафимов, герой от Балканските войни.
През 1971-74 г. Валди свири с група "Фактор" и с Емил Димитров. С "Щурците" работи от 1976 г., като е написал някои от най-известните песни на групата: "Футуролог", "Огнен знак", "Помниш ли", "Среща с деня", "Навечерие", "Не умирай". В началото на 90-те започва солова кариера и издава албумите "Далтонистът", "Кръстопът", "В часа на залеза", "Светлината" и "Ветровито". Валди отдава голямо значение на думите и за него текстове пишат Павел Матев, Александър Петров, Жива Кюлджиева, Димитър Керелезов, Теодор Шишманов.
Днес Валди е с половинката си Димитрина Димитрова и живеят в русенското село Писанец. Дими е цигуларка в операта край Дунав, която е от най-добрите в България. Двамата наскоро издадоха албум, а дуото им се нарича "Вал-Ди".
- Валди, за какво подсказва вашето усамотение с Дими в Писанец - за стремеж към късане на социални "окови", за обида или за нещо друго? Обявиха ви за ВИП селяни...
- Ние наистина възнамеряваме някой ден окончателно да се усамотим в Писанец. Да захвърлим мобилните телефони, да зарежа костюмите и вратовръзките - не че ги имам много. Засега обаче не се чувстваме самотни. Напротив. Нашият съсед дядо Деньо винаги с радост посреща Димитранка, както той нарича Дими. Деньо е представител на изчезващите за съжаление истински селяни, носещ с достойнство тази титла. И това, че в местен вестник ни обявиха за ВИП, предизвиква само усмивки. Тук скука няма. Каним приятели от близо и далеч да ни гостуват. Дори Вселената изглежда по съвсем друг начин от терасата ни в Писанец. Място за почивка, за наслада на сетивата - от прекрасната природа на резервата Русенски Лом. Презареждаме изхабените в битуването клетки.
- С Дими съвсем наскоро издадохте диск. Какво го предизвика и какъв е смисълът да се издават албуми в днешно време - нито има пари, нито нормален пазар. Защо го направихте?
- Смисълът е в това да не се предаваш и да държиш на себе си. С Дими представихме в НДК своето DVD "Помниш ли?" - по едноименния концерт, който изнесохме в русенския театър "Сава Огнянов". В него са 18 от най-успешните ми песни. Участваха Панко Бумбалов с китарата си, синът и дъщерята на Дими - Борислав Веженов и Габи Димитрова като бек вокали. Винаги започваме с "Помниш ли" и завършваме с "Вдигни очи". Както казват древните римляни, само написаното остава.
Затова записахме концерта - искахме да имаме документ за този етап от нашия живот. Там има интервюта с Иво Инджев, Васко Кръпката, Буги Барабата и много други приятели.
- Идеалистите като вас не чакат нито пари, нито слава, но душите им не могат без музика и творчество. Съгласни ли сте с това?
Дими: Представяте ли си как би изглеждал този свят без идеалисти? А музиката е и начин за спасение от действителността.
Валди: Много хора, които идват на сегашните ни концерти и искат да си купят CD, казват: "Искаме да чуем вашата музика в новото изпълнение с цигулката на Дими". Не мога да им се сърдя. Доста от нещата звучат по-свежо. Затова свалям шапка на Стинг за огромната му трудоспособност и нестихващо обновяване на старите му парчета. Когато е за добро, а не в името на някаква "иновация" - любима моя дума.
- Дими, като музикант в русенската опера как съчетаваш класиката с рок уклоните на Валди?
- Русе е много артистичен град. Театърът и операта са пълни на всяко представление. Има прекрасни музиканти и ценители на истинското изкуство. Преди дни на площада в центъра имаше концерт на една от най-известните чалга изпълнителки - вход свободен. Публиката, излизаща от операта след "Набуко", беше в пъти по-многобройна. Моята слабост е класическата музика. От дете бях запленена от нея. Без наследствени насоки и напътствия се захванах с цигулката. Но пък нали и Валди има песен в учебника за VI клас - "Джени"? Не е ли и той един жив класик? Няма граница между жанровете.
- Какво е вашето мнение за толкова модерните музикални и всякакви риалити формати?
Валди: В отговор на този въпрос Елтън Джон заяви, че всички участници в риалити формати трябва да бъдат разстреляни. Това кръвожадно изказване на Сър Джон обаче ме жегна. В него нещо вероятно е било манипулирано или пък той не е бил правилно разбран. Възможно е да е имал предвид продуцентите, сценаристите и прочее създатели на химери за наивници.
Парите на "лапнишараните" отиват за тях, а за амбициозните момичета и момчета, подпрени от техните свръхамбициозни майки и татковци, остават трохите на надеждата. Това са балони от мечти, подобни на онзи от песента на "Щурците". Тези формати създават илюзия за величие, но пътят към истинския успех е доста по-труден, дълъг и трънлив.
- Не ти ли идва отвътре от време на време да "изтрещиш" и пак да подкараш рокендрола?
- Моята музика винаги е спадала към стила рок, но не точно рокендрол - с малки изключения. Понякога обаче наистина "подлудяваме" - така се случи миналото лято в село Емона, където свирихме с моите приятели Весо Кокала и Тони от група "Фактор". Същото е ставало и при концерти с Васко Кръпката, Милена и много други.
- Трябва ли всеки творец безкомпромисно да следва своя път, или пък се налага да се съобразява с поредната мода?
- Модата в изкуството често е временна. Важно е човек да има собствен почерк и стил. Нещо, с което да се отличава. Нещо смислено, разбира се, а не някаква камбанка на носа.
- "Щурците" затворена страница ли са за теб?
- Докато хората продължават да обичат и слушат музиката на "Щурците", няма как да са затворена страница. И по-добре да съм динозавър, на когото всички се дивят в музея, отколкото балон от дъвка.
- Дими, защо си падна по този човек?
- Химия! Разбърквате в колба музика, чувство за хумор, поглед от светлата страна на живота, самоирония, липса на ревност, широкоскроеност, чувство за такт и любов. Мога да продължа още дълго, но вече ви дадох безплатна рецепта. Идете и я пробвайте още в първата ви попаднала екоаптека. Няма да сбъркате!
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
