На 27 октомври православната църква почита още един светец с името Димитър. Това е Свети Димитър Басарбовски. Почитта към него е разпространена в Българската, Руската и Румънската православни църкви.
От малък той взел решението да посвети себе си и живота си на Бога. Неговата съвест и доброта били така силни, че когато по невнимание настъпил едно гнездо с птиченца три години не обул “виновния” си крак, независимо от сезона. По-късно светецът потърсил уединение в скален манастир по течението на река Лом. След като Господ му открил часа на неговата смърт през 1685 г, Свети Димитър излязъл от манастира и предал духа си Богу, като легнал между два камъка. Впоследствие, при едно силно прииждане, река Лом заляла гроба му. Той бил открит от местното население много по-късно по Божие благоволение.
Свети Димитър се явил на една девойка, обсебена от зъл дух, обещавайки й изцерение, ако мощите му бъдат извадени. Откриването на светите останки прославило манастира. За тях узнал и влашкият владетел, който пожелал да пренесе светинята в своите земи. Но светецът не разрешил да пренесат мощите му през Дунава. Когато поставили мощите в колата, впрегнатите в нея волове спрели в Басарбово. Влашкият владетел се покорил на Божията воля и на това място издигнал храм, в който мощите се прославили с много чудеса.
По време на Руско-турската война от 1768 – 1774 година руския генерал Петър Салтиков пожелал да пренесе мощите на светеца в Русия, но в крайна сметка, те останали в Букурещ и били положени в митрополитската църква ( сега патриаршеската катедрала)„Свети Константин и Елена“. Днес пред раклата със светите мощи и иконата на светеца постоянно горят седем кандила.
В България негово име носи скалният манастир край село Басарбово, в който се подвизавал светецът до своето успение.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
