Пресветата Българска православна църква почита днес паметта на Св. мчк Лонгин стотник. Той предвождал войниците при разпъването на Иисус Христос до двамата разбойници.
Свети Лонгин бил стотник в римската войска по време на управлението на император Тиберий (14 - 37 г. след Христос). Лонгин бил родом от Мала Азия и служил със своята войскова част в Палестина в годините, когато там римски управител бил известният Пилат Понтийски.
Така на неговата част била поверена задачата да изпълни смъртните присъди чрез разпъване на кръст на Иисус Христос и на двамата разбойници, осъдени с решение на управителя Пилат.
Този римски стотник се споменава, но без име, от евангелистите Матей, Марк и Лука, когато те описват събитията около разпъването и смъртта на Спасителя на кръста. Той бил отговорен и по-нататък за погребението на Иисус Христос, запечатването на гроба и пазенето му.
Според християнското предание Лонгин бил този войник, който с копието си пробол гърдите на умрелия на кръста Христос, за да се увери, че е мъртъв.
След смъртта на Христос и свалянето му от кръста еврейските първенци поискали от Пилат да се разпореди за охраняването на гроба, като казали:
"Заповядай да се запази гробът до третия ден, да не би учениците му да отидат нощем да Го откраднат и да кажат на народа: възкръсна от мъртвите".
На това Пилат отговорил, че вече им е дал стража под ръководството на стотника и те са можели да поискат от него тази охрана на гроба, както и станало.
Но още когато усетил земетресението и видял разпукването на скалите и отварянето на гробовете, Лонгин повярвал, че разпнатият е истинският Божи Син, и казал: "Наистина Божий Син е бил Тоя Човек!".
След Христовото възкресение стотникът напуснал военната служба и заедно с още двама войници заминал за родината си, за да проповядват вярата в Господ Иисус Христос. Години по-късно той пострадал мъченически за вярата си в Спасителя на света.
С Лонгин и копието му, проболо гърдите на Христос, са свързани куп легенди през вековете. Оръжието, останало в историята като Копието на съдбата, вълнува въображението на царе и диктатори, които вярвали, че ако го притежават, ще владеят света.
Сред любопитните исторически хипотези за мотивите на Хитлер да извърши първото си териториално завоевание – принудителното присъединяване или „аншлуса“ на Австрия, е и тази за Копието на Съдбата. По-точно – върхът на древното копие, който се смята за една от главните християнски реликви и се съхранява в бившия Хабсбургски дворец – Виенският музей „Хофбург“. Експонатът бил обозначен като „Копието на Отон ІІІ“ – император на Свещената Римска империя. Още през 1909 г. начинаещият художник Адолф Шикългрубер ходел всеки ден в този музей и с часове стоял пред витрината, където върху аленото кадифе чернеело Копието на Съдбата.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
