Православната църква отбелязва на 2 януари Свети Силвестър. Този празник се нарича още Карамановден, Волски празник, Риначовден, Силвестри, Силвестровден.
Обичаят, свързан с празника, има очистителен характер и е свързан с чистене, ринене на тора от оборите, който не е изхвърлян от Коледа. В нощта срещу празника момците, които са коледували, сред тях може да има и женени мъже, организирани в дружини по няколко души, обикалят домовете, в които има едър впрегателен добитък. Тръгват с музика и песни. Носят фенери. Стопаните държат отключени портите, връзват кучетата, за да не лаят, когато дойдат риначите.
В обора в нова торба оставят пита, месо, вино за дружината. Специален подарък, най-често пешкир, приготвя мома, която очаква любимият й да дойде. Мъжете почистват обора, взимат каквото са им оставили и си тръгват, без да се обадят. На другия ден може да бъдат поканени на гости от стопанина, на когото са ринали. Ако някой момък е обиден или отблъснат от любимото момиче, на Св. Силвестър той може да си отмъсти, като му върне обидата. Вместо да изрине обора, той хвърля още тор вътре. Тежко на мома, за която се разбере, че така е отмъстена. Ако това се случи, бащата бърза да изчисти срама още преди да е съмнало. Празникът завършва с голямо хоро на мегдана. Докато риначите чистят, никой от спотаните не трябва да излиза навън и да се обажда, защото е на лошо.
В Западните Родопи наричат деня Сполезов и гледат кой пръв ще влезе в къщата. Гостът трябва да е добър и заможен човек, за да бъде и годината, която идва добра и заможна. Не се слагат свинско месо и сланина, за да бъдат здрави животните.
Имен ден празнуват българите с имената: Силвестър, Силвия, Силвана, Серафим, Гopан, Гopица.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
