Рамо за малките фирми, а не големи кредити за губещи компании
Карго терминал под тепетата може да се изгради по Плана "Юнкер", убеден е Симеон Дянков
Симеон Дянков е вицепремиер и финансов министър (2009-2013 г.) в първия кабинет на Бойко Борисов. В момента той е преподавател в Лондонското училище по икономика и политически науки и изследовател в Института за международна икономика "Питърсън" във Вашингтон.
Автор е на книгите "Кризата в Европа" и "След Стената". Наесен предстои излизането на третата му книга за предизвикателствата пред икономическия растеж в ЕС.
Симеон Дянков ще е един от специалните участници в утрешната дискусия на "Стандарт" в Пловдив "ДА! На българските региони". Форумът е част от кампанията "ДА! На българската икономика".
- Г-н Дянков, АБВ напусна управлението, вицепремиерът и социален министър Ивайло Калфин хвърли оставка. Какъв е Вашият прочит на политическата ситуация в България? Защо точно сега АБВ разклаща кабинета?
- При широките коалиции обикновено трудно се прокарват реформи. Това наблюдавахме и досега, макар че Калфин, в лично качество, направи крачка напред в пенсионната реформа и беше успешен социален министър. Ще видим дали по-опростеният коалиционен формат ще даде възможност за по-бързи реформи. Положителният прочит на ситуацията е във възможността сега да се води по-активна структурна политика.
- Виждате ли в позицията на АБВ завой към БСП с оглед на президентските избори и създаването на възможности за обща лява кандидатура?
Избирателите обикновено наказват липсата на последователност. Това е тема на партиите отляво и на техните анализатори - да преценят как биха реагирали избирателите им.
- Председателят на парламентарната комисия по енергетика Делян Добрев видя зад действията на АБВ саботаж на енергийната независимост на България заради започналите сондажи за нефт и газ в Черно море. Вашият коментар?
- Спомням си как беше през зимата на 2013 г. Имаше протести, след тях смяна на правителството и намерения за промяна в политиката, включително в енергетиката. Господин Добрев има основания за притеснение.
- Последният препъникамък в отношенията между партиите от управляващата коалиция се оказаха промените в Избирателния кодекс, свързани с гласуването на българите в чужбина. Одобрявате ли наложеното от президента Росен Плевнелиев вето върху поправките и каква според Вас трябва да е формулата за участие в избори на българите зад граница?
- Повече свобода за избирателите означава и повече възможности за партиите. За всички партии - независимо дали са на власт, в опозиция или в каква конфигурация са помежду си в момента. Всички промени в избирателния кодекс, направени с възможна умисъл да повлияят на резултата от изборите в определена посока, обикновено водят до обратния резултат. Това се видя вече няколко пъти. Гласуването е конституционно право и държавата трябва да създава условия за лесното му упражняване. Трябва да има възможност за повече секции зад граница и да се ускори въвеждането на електронно гласуване.
- Преди месец в интервю за "Стандарт" призовахте държавата и бизнеса да инвестират в регионите. Къде в България виждате възможност за регионален икономически растеж?
- Около новата пътна инфраструктура, която се изгради от 2010 г. насам. Пловдив и Стара Загора са добрият пример. Има възможности за логистичен център край Видин до Дунав мост - 2, за нова индустриална зона между Бургас и Малко Търново и такива до Благоевград, Русе, Ямбол, Златоград. Също и Плевен, когато продължи строителството на автомагистрала "Хемус". След изграждането на пътищата е време да се мисли за вторичната инфраструктура около тях, за да има пълен ефект. Сега например средната работна заплата в Пловдив е с 32%, а в Стара Загора - с 50% по-висока от тази във Видин, при двойно по-малка безработица. Влизането на голям бизнес в новите индустриални зони създава и допълнителна заетост, като всяко ново работно място в голяма фирма води до три работни места в поддържащите - доставчици, подизпълнители, фирмите за услуги.
- Най-бързо развиващата се индустриална зона в България е около Пловдив. От 1995 до днес в Тракия икономическа зона има над 1 милиард евро инвестиции, а пред последните 2-3 години се отчита бум на инвестиции в шестте индустриални зони. Какво е необходимо на Пловдив и областта, за да се превърнат в индустриалното сърце на България?
- Да, Пловдив се превръща в най-динамичния икономически район на България. Причините са няколко: добър град за живеене, отлична инфраструктура, добри училища и университети, добро местно управление - в Пловдив и в съседните общини като Марица и Раковски. Оттук нататък следва да се продължи с изграждането на вторичната инфраструктура, за да има добра база за новите инвеститори и за растежа на сегашните. Вече няколко компании, които от години са край Пловдив, планират разширение на производството си или откриването на нови логистични центрове. При сегашния темп на развитие в Пловдив и района се очакват нови 30 000 работни места в близките години. Следователно политиката за надграждане на базовата инфраструктура е правилното решение.
- Необходимо ли е разширяване на летище Пловдив с карго терминал?
- Да. Летището в Пловдив не може да реализира потенциала си само с гражданския терминал. През 2009 г. там се направи голяма инвестиция, която още не се е изплатила. Добре е, че до Пловдив има международни полети, които обслужват района и туристите за планинските курорти, но това не е достатъчно. Бизнесът в индустриалните зони около града вече е голям има нужда от карго терминал. Той може да се направи и с публично участие, например по плана Юнкер. България е активна там и си заслужава да се кандидатства с по-големи проекти.
- Интересът към Икономическа зона Тракия през последните 2 години открои огромен проблем - липсата кадри за бизнеса и индустрията. Това е и основният въпрос, който големите компании поставят по време на дискусиите от кампанията на "Стандарт" - "ДА! На българската икономика". Как според Вас може да се реши този проблем?
- Като се мине към системата на дуалното обучение. Това е успешна практика в Германия, Австрия и Швейцария, например. У нас системата на техникумите е работила добре до началото на деветдесетте години. Сега има фирми, които помагат на професионалните гимназии и така помагат и на себе си, като инвестират в свои бъдещи кадри. Добре е решенията какво професионално обучение да се предлага да са в ръцете на местната власт, в сътрудничество с бизнеса. Общината в Пловдив работи добре, като вече се прави карта на търсените специалности, за да може те да се развиват. При изградена система за дуално обучение тя може да се надгражда и по-нататък, с последващо висше образование по търсени специалности в някои от университетите. Но тези теми не могат да се решат само от кметовете. Трябват по-бързи промени в законодателството. Образованието е инертна система, там всяка реформа има ефект след 10-12 години, когато съответният випуск завърши. Проблемът с недостига на квалифицирани работници ще става по-сериозен и заради демографската криза. Затова трябва да се действа бързо. Дебатът с промените в образованието се измести към кое стихотворение остава в програмата и кое пада, а губим голямата картина.
- Недостигът на работна ръка започва да се превръща в основен проблем за Европа. Трябва ли България да регламентира трудовата миграция? В кои области и от кои държави?
- За момента имаме резерви в нашето средно и висше образование и трябва да се възползваме първо от тях. Втората тема - с изтичането на младите хора навън и как да ги върнем е въпрос на добра икономическа политика и на възстановено усещане за равен старт. На трето място трябва да гледаме към големите български общности наблизо - в Украйна и Молдова. Чак след това може да се мисли за по-широки инициативи.
- Европейската комисия вече съобщи, че по Плана "Юнкер" в Европейския фонд за стратегически инвестиции са събрани 82,1 милиарда евро - 26% от планираните 315 милиарда евро. Как според Вас България може да се възползва най-добре от тези средства? С какви проекти, в кои области?
- За мен изграждането на вторична инфраструктура е основен източник на последващ растеж. Трябва да се инвестира в индустриални зони и логистични паркове. Навлизащи компании в иновациите и такива с развойна дейност биха намерили своето място там. Планът "Юнкер" би помогнал и в двете направления. Европейският инвестиционен фонд беше създаден и с идеята ЕС да навакса изоставането си в иновациите спрямо Съединените щати и бързо развиващите се азиатски икономики.
- За да подобри бизнес средата в Европа, Еврокомисията залага на изграждането на съюз на капиталовите пазари и дигитален пазар. Какви възможности пред България дава това?
- Нашите компании ще могат да набират по-бързо капитал, особено средните по големина фирми. Капиталовите пазари в Европа в момента са около 40 пъти по-слаби от тези в Съединените щати и 10 пъти по-слаби от тези в Азия. Единният капиталов пазар ще намали изоставането на ЕС и помага на България. Оптимист съм, че Европейската комисия ще успее в създаването на такъв пазар. Работи се усилено и вече има добри резултати. Това е и основната теза на Великобритания какво иска да види като промяна в икономиката. За единния дигитален пазар съм по-малко оптимист. Там говоренето е повече от действията към този момент.
- България приключи 2015 г. с 23% ръст на чуждите инвестиции. Каква политика е необходима, за да се запази и развие тази тенденция?
- Постоянно се задава въпросът какво привлича инвеститорите към България. Отговорът е: ниските данъци, все по-добрата инфраструктура, добре подготвените кадри в някои сектори. Към този положителен списък трябва да добавяме: по-бързи и опростени административни процедури, което е свързано и с развитието на електронното правителство, по-добре работеща съдебна система - това искат инвеститорите. Доброто местно управление - в Пловдив, Стара Загора, Бургас, от по-малките градове - Златоград, помага инфраструктурните дадености да се развиват и тези общини стават притегателен център за чуждестранния бизнес. Но те са преимуществено на юг. За да се раздвижи Северна България е нужна автомагистрала "Хемус".
- Финансовото министерство предложи 104 мерки за насърчаване на инвестициите. Какъв е вашият коментар?
- Дългите списъци обикновено показват липсата на фокус. Част от мерките са добри, като намаляването на броя на таксите, опростяването на разрешителните режими, електронизацията на услуги и по-бързото включване към енергийната инфраструктура. За да стане това възможно трябва да се завърши електронното правителство и тук усилията на министър Бъчварова трябва да се подкрепят. Ето пет мерки, които ще удвоят растежа на България до 4-5% от БВП на година: завършването на автомагистрала "Хемус", включването на Русе в модерната пътна инфраструктура, изграждането на логистичен център до Малко Търново, проектите по новата европейска програма за развитието на научна и развойна дейност в партньорство с бизнеса да са добре разпределени в страната - Пловдив, Варна, Велико Търново, Бургас, а не концентрирани в София. Трябва кабинетът да излезе с програма и как да се намали голямата задлъжнялост в енергетиката. Българската банка за развитие да има лимит от 5 милиона лева за кредит към бизнеса и да се фокусира към по-малките и средни фирми, а не както сега да дава заеми на големи (и често) губещи компании.
- Финансовият министър Владислав Горанов съобщи по време на стартовата за 2016 г. дискусия на "Стандарт" от кампанията "ДА! На българската икономика", че България е готова и ако догодина получи покана, може да започне преговорите за въвеждане на еврото. Има ли политическа нагласа за това в Европа? Какво ще спечели и какво ще загуби страната ни, ако въведе еврото?
- Няма такава нагласа. Трябва да отговаряме на критериите за влизане в чакалнята. Първо, нашият дълг се удвои за три години и макар че продължава да е сред най-ниските в ЕС като съотношение към БВП, тенденциите, а не размера будят безпокойство. Второ, потенциалният ни икономически растеж е малък. През 2016 г. вероятно ще надхвърлим 2.5%, но прогнозите за Румъния, например, са близо два пъти по-големи. И трето, Европа има много други тревоги в момента. Фиксираният курс на лева към еврото доказа стабилизиращата си роля през годините, но носи и минуси като липсата на собствена парична политика. Влизането в Еврозоната само ще ни даде оставащите плюсове - отпадането на валутния риск, надзора на ЕЦБ над банковата ни система, по-добрите кредитни условия за бизнеса.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
