- Господин Антипоф, как ще коментирате данните за 2013 г. за плащанията с банкови карти?
- Ръстът в България за 2013 г., който е 27%, е един от най-високите в Европа. Увеличението на плащанията с карти в Европа е с 8,1%. Разбира се, базата на обемите за България е по-ниска, но сме много доволни от постигнатия коефициент на разплащания през ПОС устройства на глава от населението. Това показва, че се е увеличил делът на личното потребление с карти. Което означава, че все повече хора ползват все по-често картите си. Това за нас във Виза, а и за всеки картов оператор, е добър и важен показател.
- Коя беше най-голямата новост в областта на картовите плащания през 2013 г.?
- За миналата година отбелязваме три основни големи иновационни събития. Първото е настъплението на мобилните разплащания и безконтактните плащания през мобилни системи. На второ място поставям цифровия портфейл V.ME, а на трето място са таргетираните маркетингови услуги, или по-известни със съкращението TMS. Ще кажа по няколко думи за всяка от тези иновации, за да има по-добра представа. Мобилните и мобилните безконтактни плащания имат три основни елемента - първият е безконтактно плащане чрез използване на мобилен апарат. При него плащането става, като приближите мобилния си телефон към съответното устройство - технологията е както при безконтактно плащане с банкова карта. Другият момент са плащанията, извършени между физически лица по същия начин. Третият момент е плащането чрез мобилен телефон в системата е-com. Миналата година след пилотно прилагане Виза пусна масово услуги в тези три сегмента. По отношение на цифровия портфейл, той е активен на четири пазара. Тази услуга е предназначена изключително за електронна търговия. Тя по сигурен начин пази данните на потребителя, като му позволява да използва най-вече токен устройство, т.е. с търговеца не се разменят никакви данни за потребителя - собственик на картовата сметка. Той просто се логва с парола и с потребителско име.
- Това е много интересно, защото най-голямото опасение на клиентите е степента на защита и възможността да се източват пари от сметката. Българинът е особено предпазлив в това отношение и затова как ще успокоите бъдещите си клиенти, че това няма да се случи?
- Точно затова въвеждаме тази система. Много е просто за потребителя - сигурно е и действието е подобно на действията при класическата пластика по отношение на сигурността, на гаранциите за всеки наш клиент.
Другото нещо, за което говорехме, са целенасочените маркетингови услуги - TMS. Това е една система, базирана на лоялност от страна на клиента. Основните действащи лица тук отново са потребителят, търговецът и, разбира се, банките. Целта е да се предоставят своевременно съответните стандартни оферти или индивидуализирани такива в съответствие с навиците и предпочитанията на всеки отделен потребител.
- В България за момента като че ли най-голяма популярност набират безконтактните плащания. Доволен ли сте от нивото на развитие на тази услуга и какво може още да се направи, въпреки че наистина тя току-що е стартирала?
- Нормално е винаги да искаме още, никога няма да съм доволен, докато не постигнем всичко на 100%. Това в рамките на шегата. Удовлетворен ли съм за България - определено да. С банковата общност тук сме се договорили за план за въвеждане на тези услуги. Има и проект за ъпгрейдване на терминалите, които приемат картите за разплащания. Повечето от банките тестваха и вече са сертифицирали безконтактните компоненти. Което означава, че когато преиздават нови карти, тези безконтактни характеристики ще бъдат вградени в самата карта и няма да се наложи да се издава отделна карта. Този процес ще се ускорява все повече и повече поради самия факт, че стандартните карти ще съдържат такава функционалност. Към всяка стандартна карта може да се вгради безконтактна компонента без никакъв проблем.
- Явно безконтактните плащания няма да увеличат картите в портфейлите ни. Защото се предлагат все нови продукти и човек се изкушава да има всички, докато портфейлът му не започне да прелива от пластики.
- Картите са персонален избор на клиента. На повечето потребители са достатъчни една дебитна карта и една или две кредитни, в много редки случаи повече. Важното е да има избор.
- Сегашните ПОС устройства може ли да се приспособят така, че да приемат безконтактни разплащания?
- Зависи от поколението на съответното устройство. Някои по-нови имат функционалност, която позволява усъвършенстване и модернизиране. Други нямат такива възможност и трябва просто да бъдат сменени. Повечето терминали с функционалност "чип енд пин" могат да бъдат ъпгрейдвани. Трябва обаче да се инсталира отделен четец.
- Как може тези плащания да бъдат направени по-сигурни. Затова ли е сложен лимит за плащане без ПИН код на малки суми - до 25 лв.?
- Не, не е въпросът в малките суми, самите карти са много сигурни, те непрекъснато се усъвършенстват. Единственият елемент на несигурност според тестванията и мненията на потребителите е при загубване на картата. Какво правят банките - издатели на картите, в такъв случай? Те имат опция за проверка на скоростта на транзакциите. Например имаме една минимална сума, която не подлежи на оторизиране и не се иска ПИН код. След това обаче, да речем след три или четири транзакции, се иска ПИН. Когато не се въведе ПИН след определения брой, значи има проблем и картата се блокира. Ако загубите картата си и тя може да се ползва от друг, максималното, което ще загубите, е до сумата на лимита - 25 лв. Което е за предпочитане, вместо да изгубите всичките си пари заедно с портфейла.
- Как работите с българските банки, те склонни ли са да възприемат новостите бързо, или са по-консервативни?
- Във Виза имаме управителен борд за България, в чиито състав има и представители на ключови банки, работещи в България. Обсъждаме различни планове с тях - за нови продукти, защити, лимити. Отделните банки в зависимост от интересите си разработват различни елементи от тези планове. Но моите впечатления са, че българските банки се отнасят много активно към иновациите.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
