"Стандарт" ще предложи различни мнения за плана "Орешарски", както стана популярна програмата за управление на бъдещия експертен кабинет, предлаган от БСП и с очаквана подкрепа от ДПС и "Атака". Част от идеите, залегнали в него, вече бяха огласени в медиите. Днес предлагаме коментара на изпълнителния директор на финансова къща "Логос-ТМ" Андрей Георгиев.
Планът "Орешарски", който изтече в медиите, или казано по друг начин - краткосрочната програма за управление на бъдещото правителство, което по всичко изглежда ще се случи и остава само формалното му утвърждаване от парламента, е смесица от популистки ходове, целящи да отговорят на социалното напрежение и някои наистина смислени идеи, които да таргетират проблеми в икономиката и конкретни социални политики. Това, което стана известно на публиката досега, е твърде малко и ще се огранича в коментара си само до него.
Откровено популистка е мярката за намаляване цената на тока. Не е ясно защо точно цената на тока, или по-скоро е ясно - това уж изкара хората по улиците на страната - но не се вижда начин, по който това да се направи смислено, аргументирано и базирано на конкретни реформи или преструктуриране в сектора, който е затънал в проблеми и без друго. Все пак трябва да дадем шанс на новия премиер да развие идеите си в тази посока, но по принцип административното определяне на някакви цени с цел да бъде успокоен електоратът, никога не е водило до решаване, а по-скоро до задълбочаване на стари или създаване на нови проблеми и дисбаланси. Не е ясно и защо няма да се понижи цената на парното, водата или хляба например, а точно на тока. Така че става въпрос за очевидно популистки ход, а не такъв, който ще има траен ефект за икономиката и благосъстоянието.
В данъчната политика чист популизъм е т.нар. данък богатство, който по същество ще отмени плоския данък, облагайки с по-висока ставка по-високите доходи. Това сигурно ще стопли за кратко душите на определени части от обществото, но
нито ще им напълни хладилника, нито ще напълни хазната
която ще се изпразни от другите мерки в плана "Орешарски". Фискалният ефект от такъв данък ще бъде нищожен и не си заслужава труда и утежняването на администрирането на подоходния данък.
Въвеждането на необлагаем минимум от 310 лева, с което също се слага край на плоския данък, е по-скоро спорна мярка, за която със сигурност може да се каже единствено, че ще доведе до доста сериозна дупка в бюджета, а другите ефекти от нея са съмнителни и са обект на наблюдение и изследване в бъдеще.
Мерките за увеличаване на еднократната помощ за първокласници и парите за отглеждане на дете през втората година от майчинството са добри, доколкото подпомагането на семействата с малки деца трябва да е една от основните задачи на всяко българско правителство. Разбира се, тук политиките трябва да са далеч по-сериозни, комплексни и дългосрочни, но това е дълга тема.
Тук стигаме до мерките, насочени към бизнеса. Безусловно, две, или може би по-точно три от тях, са отлични. Гаранция за непипане на данъците за бизнеса и издължаване на държавата, както по линия на ДДС, така и по линия на сключени договори, са задължителни и ще имат позитивно краткосрочно въздействие.
Облекчаването на лицензионни, регистрационни и прочие тежки режими също звучи повече от добре, но това
нито ще стане лесно, нито ще стане бързо
а имаме и печалния опит от миналото, когато редица правителства са стартирали с подобни лозунги, а се е стигало по-скоро до обратния процес. В тази посока трябва много детайлен анализ на проблемите с допитване до всички индустрии, с претегляне на ефектите и т.н.
Спорна мярка е капитализирането на Българската банка за развитие с цел отпускането на по-достъпни и евтини кредити за малкия и среден бизнес. Виждали сме това и преди, а конкретни ползи не са отчитани. В българската банкова система и сега има достатъчно ресурс за кредитиране, има и нисколихвени програми за кредитиране по линия на европейски фондове. Но проблемът е, че няма търсене, защото бизнесът не вижда перспективи и затова не взема кредити, за да се разширява и развива. Така че политиката на новото правителство трябва да е насочена към подобряване на средата, за да започнат фирмите и домакинствата да търсят кредити.
Интересно е, че планът "Орешарски" води по-скоро до пробойни (повече разходи и по-малко приходи) в и без това трудно изпълнимия бюджет за 2013 година. В същото време се твърди, че нови заеми няма да се вземат, така че очевидно други разходи ще трябва да се понижат, както и да се намерят още приходи. В тази посока засега не са известни намеренията на бъдещия премиер.
Планът "Орешарски" е краткосрочен и той няма да промени живота ни. Ако се готви да управлява пълен мандат, уважаваният финансист ще трябва да предложи друг, по-дългосрочен план, където да видим реформи в пенсионното дело, администрацията, силовите министерства, трудовото законодателство, съдебната система, здравеопазването, образованието, държавната собственост като БДЖ, ВМЗ и прочие дупки, през които изтичат възможностите ни за по-добър живот.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
