Смешници и безумни политици продължават да търсят връзка между творчеството на гения и лудия му поклонник, казва шефът на Софийската опера и балет
Премиерата на "Тристан и Изолда" от Вагнер ще събере на 26 февруари роден и международен елит в Софийската опера. Режисьор е академик Пламен Карталов, шефът на трупата. Неотдавна столицата ни беше посетена от вагнерианци от 11 страни, които гледаха пълния цикъл на "Пръстена на нибелунга". Почетният председател на Вагнеровите общества Йозеф Линхарт тогава връчи златната значка и знамето на вагнерианците на Карталов и неговите звезди.
- Академик Карталов, разкажете случки и емоции около посещението на вагнерианците в България?
- За първи път оперното ни дело записа в своята 125-годишна история събитие, което дълго е доказвано в традициите на най-големите европейски класически центрове. За осем дни Софийската опера привлече публика от цял свят за "Пръстена на нибелунга" на Рихард Вагнер. Дойдоха поклонници от 11 страни специално и за първи път - за да видят пълния цикъл. Някои от тях бяха гледали "Пръстена" по петнадесет, двадесет и повече пъти по целия свят - от Колумбия до Австралия. Те са от тези, които боготворят Вагнер и
не пропускат неговите шедьоври
Където и да е, когато и да е, без да се съобразяват с разстояния от домовете си и географските ширини. Посещавали са всеки сезон Вагнеровия фестивал в Байройт, аплодирали са постановки на "Метрополитен", "Ковън гардън" и "Ла Скала" в продължение на десетки години, слушали са стотици певци, преценявали са десетки режисьорски концепции.
- Как те коментираха софийската версия?
- Оцениха по достойнство и с възторг дързостта и колективния труд на един национален оперен театър, за който едва ли са чували. И в който няма истинските и нормални условия за работа. Те направиха сравнение с най-големите постижения и примери и след това изляха суперлативите. За мен беше наистина особено усещане. След всеки спектакъл в четирите вечери вагнерианците от Европа, Америка, Австралия Южна Африка се изсипваха на сцената и искаха да се докоснат до нашите артисти, силно развълнувани и щастливи.
- Коя беше най-вълнуващата ви среща?
- С 97-годишната Върна Парино, прелетяла океана от Сан Франциско към Европа, преодолявайки здравословните си проблеми, за да се наслаждава цяла седмица на нашия български Вагнер. Тя бе щастлива, че "сложи" 76-ия си "Пръстен", за който беше дошла именно в София.
- При подобни десанти какво печели трупата освен признание, слава и сълзи на еуфория?
- Изследванията на световни икономисти и анализатори доказват, че когато един театър привлича многобройна публика от страната и чужбина,
дава реален принос с печалба за икономиката
Освен билетите, които купуват, меломаните от други държави ползват транспорт, хотели, ресторанти.
- Продължава ли култът към Вагнер - при това не само в Германия?
- Ами той е гений. Затова преклонението към личността му и популярността на творчеството му са съвсем логични. Композитор, поет, мислител, визионер - Вагнер е не само една от най-влиятелните фигури на XIX век, но и далеч надхвърля своята епоха. В неговия космос и днес можем да открием най-дълбоките и съществени проблеми на времето ни, разкрити с непостижима художествена сила и размах. Неговата музика е и ще бъде, както сам той я определя, музика на бъдещето.
- Коментирайте мита, че той е бил любимият композитор на Хитлер - какви са доказателствата?
- По темата се смесват малко факти и много спекулации. В отделни статии на Вагнер - но не и в оперите му - има спорни изказвания против евреите. Днес, разбира се, ние ги отхвърляме. В исторически контекст те са обясними с настроенията на обществото тогава. Но Вагнер признава успеха на композитори от еврейски произход. Цени ги и работи с тях.
Вярно е, че
нацисткият режим се опитва да използва
творчеството на Вагнер за своя пропаганда, но какво общо има Маестрото с отговорността за концлагерите? Елементарни и днес са твърденията на много хора - включително и на смешни политици - за връзката между творбите на гения и лудия негов поклонник, какъвто е фашисткият диктатор Хитлер. Жената на Зигфрид, синът на Вагнер, е тази, която лепва безумния етикет за хитлеровото "обожание" върху името на композитора. И всичко това заради амбицията да гради кариера на мъжа си.
Големият пианист и диригент Даниел Баренбойм, който постоянно дирижира и записва Вагнеровите опери, без да се страхува да ги интерпретира и в Израел, казва: "Ако продължаваме да поддържаме Вагнеровото табу днес, това означава, че оставяме на Хитлер последната дума. И че признаваме Вагнер за пророк и предтеча на нацизма. Подобен възглед е недостоен за слушателите, които би трябвало да се влияят повече от велики мислители като Спиноза, отколкото от глупави догми".
- Защо избрахте "Тристан и Изолда", която ще има първа БГ премиера в националната опера?
- Защото имаме отлични артисти за този шедьовър, който не слиза от репертоара на световните сцени. Нашата публика много дълго време беше лишавана от заглавия, които да допринасят за повече вкус - както и да увеличават познанията за различните школи. Грижата за публиката - от традиционната до новата - е мисия. Тя е в името на бъдещите поколения. В името на националния театър с международен престиж, който винаги гарантира визионерски и иновативни намерения.
"Тристан и Изолда" е лирична и поетико-философска творба. Ницше я нарича "опус метафизикус". Това е друга естетика на музикално-театрална драматургия. Ако приемем сериозно, че Вагнер не пише опери, а драми, "Тристан" е неговата лична драма. Но тя е
драма и за всички, вкусили от магичната наслада на любовта
Разтърсваща е силата й, въздигнала копнежа от страст към смърт, слели се заедно в равенство. Бягството от реалностите на времето е огледало на достигнат несъзнателно върховен импулс за смисъла на живота. Страданието от копнежа един към друг е единственият и доброволно избран път към щастието за двамата главни герои. Сложна философия, сложни отношения, сложни характери. Изисква се безкомпромисна актьорска виртуозност - това са моите артисти. Вагнерианците, които знаят наизуст произведението, идват и искат да видят в Софийската опера нов български "Тристан".
За разлика от живописта операта се развива и звучи винаги по новому.
- Кои са водещите солисти и защо диригентите са двама?
- Най-добрите наши оперни артисти са избрани за главните роли. Тристан е тенорът Мартин Илиев. До него е австрийският ни гост Петер Свенсон. Изолда ще бъде пресъздадена от сопраните Радостина Николаева, Цветана Бандаловска и Мариана Цветкова. Курвенал ще бъде изпят и изигран от баритоните Бисер Георгиев и Атанас Младенов. Басите Петър Бучков и Ангел Христов са в ролята на Крал Марке -
една от коронните на Борис Христов
като Брангене ще гледате Баясланян Дашнян и Цвета Сарамбалиева. Диригент е германският маестро Константин Тринкс, а последния спектакъл ще дирижира Велизар Генчев. Безценната музикалната подготовка на певците продължи година с вагнеровия стилист и пианист Рикард Тримборн. Художник на декора е Миодраг Табачки, костюмите са на Лео Кулаш.
- Кои са последните успехи засега на сина ви Кирил?
- След изключително доброто представяне във Ватикана на последната му книга "Монсеньор Ронкали и неговата апостолическа мисия в България" съвсем скоро предстои премиерата й във Виена и Братислава.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
