Пиратската история на Селото на сабята

Скалният мост в Тюленово е единствен в Европа, вече е природна забележиТюленово телност

Пиратската история на Селото на сабята | StandartNews.com
  • Скалният мост в Тюленово е единствен в Европа, вече е природна забележителност 
  • Гмуркачи още търсят чантичката с 2000 златни наполеона  на красива французойка 

Има едно място в България, в което цивилизацията е пробвала да се настани и то индустриално - с добив на нефт, но не е успяла. Сякаш сам Господ е пожелал мястото да остане девствено и чисто. Село Тюленово, община Шабла. Добре познато е хипарите, които всяка година посрещат Джулая на близкия Камен бряг. А също и на гмуркачите, които още търсят чантичката с 2000 златни наполеона на една красива французойка, загинала в корабокрушение... 

Днес Тюленово, което някога носело името Калъч кьой - Селото на сабята, отново попадна под прожекторите. Неговият уникален Скален мост бе обявен за природна забележителност от екоминистерството. Така феноменът, наподобяващ скална 

арка между морето и сушата 

ще бъде съхранен. А това е изключително важно, защото е единствен. След срутването на Лазурния прозорец на запад от остров Гозо (Малта) в Средиземно море, Скалният мост остава без аналог не само у нас, а и Европа. Кой знае - може би и в целия свят.  

С новата държавна защита вече никой няма да може да разпъне палатки на брега, нито да поставя фургони и кемпери. Скалното катерене по феномена също е забранено. Той остава незабравима гледка за любителите на природните чудеса. А в Тюленово те не са едно и две... 

Всеки, посетил селцето, е чувал историите за тюлените и нефта. Но малцина "посветени" са имали привилегията да се потопят в пиратските разкази. Описва ги още Карел Шкорпил. В отчетите на Варненското археологическо дружество той пише, че пиратството е било развито между с. Калъч кьой и румънската граница. Селяните от крайбрежието хитро примамвали гемиите към брега в бурно време. Те палели огън и играели хоро край него. Движението на буйния пламък наподобявало примигващите светлини на фара в Калиакра. Така вместо към него корабите поемали към скалистия бряг на Тюленово и се разбивали в него. А  

местните просто прибирали плячката 

"Навсякъде из крайбрежните села ще намерите по един предмет от разбити гемии, като например плюшен стол, огледало, масички, въжета, синджири и др.", пише Шкорпил. Със сигурност е бил прав. Дъното на морето е покрито с останки от кораби и с артефакти, които и днес привличат гмуркачите, дори без да се намесват притчите за местните пирати. Най-вълнуваща остава историята за потъналия румънски кораб "Метеор". Той поддържал първата морска линия Констанца-Константинопол. На 22 февруари 1898 г. на 500 м североизточно от Тюленово го застигнала силна буря. "Метеор" се ударил в крайбрежните скали и заседнал. Местните хора спасили почти всички - 33-ма пътници и 54 души екипаж. Издърпали ги с въжета по скалите нагоре. Но трима загинали - огняр и сервитьор, и единствената жена на борда. Тя била богата и чудно красива французойка. Скочила в морето, но бурните вълни я погълнали. Носела чантичка с 2000 златни наполеона, която изчезнала с нея. И до днес гмуркачи обикалят района и подводните пещери, търсейки изгубеното съкровище.   

С подводните пещери пък е свързана не по-малко любопитната тюленската история на селцето. Говори се, че първите тюлени у нас са докарани от Северно море по нареждане на цар Фердинанд между 1900 и 1914 г. Легендата продължава с това, че по-късно румънската кралица Мария е  

отглеждала двойка тюлени в Двореца си 

в Балчик, които накрая ти пуснала на свобода. Познайте къде са отишли... Затова сякаш най-достоверен звучи разказът на учените. Тюленът монах, който обитавал района на селцето, дошъл към 1840 г. от водите около Кримския полуостров. За тези животни съчетанието от прибой, пещери, ниски скали и ветрове се оказвало изключително подходящо място за обитание. Изчезването им се дължи най-вече на човешката намеса, рефлектирала върху условията на микроклимата и средата. 

През 1978 г. в така наречената Тюленова пещера са открити останки от тюлена монах - вероятно последният, живял в акваторията на село Тюленово. Пещерата е подводна, едноетажна, разклонена, проходна, с дължина 107 м, което я прави и най-дългата по Българското Черноморие.  

Всъщност пещерите и скалите са истинската гордост на това целунато от Бога място. В подводните пещери могат да влязат само опитни гмуркачи и то при спокойно море. Морският бряг тук достига 30 м и е предпочитано място от търсачите на силни усещания за скокове в морето. Те продължават да се хвърлят във водата въпреки забраните, защото районът е опасен и необезопасен. Всяко място в землището на Тюленото си има име: "Ашалък", "Дупката", "Киприя", "Мартина", "Самотника", "Самотната канара". 

Едно от най-атрактивните места в района са Скалните манастири. Намират се в южна посока, между селото и Камен бряг. Те се свързват със т.нар. сармантската цивилизация, датирана по тези земи от повече от 15 века. Дупките в скалите някога са били част от 

подземни пещерни градове 

със светилища. По-късно се превръщат в отшелнически килии, а накрая в складове за стоките на мореплаватели. По стените им има изображения на кръстове, кораби, кръгове... Наблизо се намират още залива с мегалитното светилище и Дуранкулак с най-стария праисторически некропол, където следи от културата Хаманджия (5500 - 4500 години пр.н.е) са оставили първите хора, живели по тези земи. 

Първоначалните обитатели на селото, което се намира на 30 км от граничен пункт Дуранкулак и на 80 км от Варна, са християни от тюркски произход, т. нар. гагаузи. Постепенно се заселват и много българи, главно от Котленския край. 

През 1942 г. селото е преименувано на Тюленово - заради тюлените монаси. На това място бреговете са в червени цветове, стръмни и спускащи се поне 20-30 метра надолу до морето. 

Тюленово е диво и красиво, отлично място за риболов. Изобилства от платерина, кефал, сафрид и попчета.  

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай