Съборът на БЛС е в събота, не са изключени изненади
Петима са кандидатите за шеф на Българския лекарски съюз (БЛС). Изборът на нов председател трябва да се проведе тази събота в Равда, тъй като мандатът на сегашния - д-р Цветан Райчинов, изтече. За негов наследник се кандидатираха петима медици - д-р Венцеслав Грозев, проф. Петър Панчев, д-р Юлиан Йорданов, д-р Кирил Еленски и д-р Георги Тодоров. Не е изключено обаче изненади да има и на самия събор. Големият интерес към председателския пост на БЛС е напълно оправдан, тъй като съсловната организация участва в правенето на здравната политика в страната. И от нейното одобрение често зависи съдбата на един или друг законопроект. Или дори правила за работата на НЗОК, а точно касата разпределя парите в системата. Съсловната организация има право и да наказва лекарите, ако се държат неетично или не спазват изкуството на медицината. Затова решихме да ви представим кои са претендентите за председател на БЛС.
Д-р Венцислав Грозев иска да вдигне стандарта
Името на д-р Венцислав Грозев беше едно от първите, които се завъртяха за бъдещ шеф на БЛС. Той е кандидат на Плевенската колегия, на която е бил и председател преди години. Завършил е МУ в Плевен през 1983 г., а през 1991-а взема специалност по обща хирургия. По-късно добавя още няколко - по изгаряния и пластично-възстановителна хирургия, лапароскопска хирургия, спешна хирургия при масов травматизъм. В момента работи като хирург в Клиниката по гнойносептична хирургия и колопатология на УМБАЛ "Г. Странски" и обучава бъдещите медици.
Единството на съсловието, професионалното му израстване и утвърждаването на авторитета на БЛС сред обществото, ще са сред приоритетите му, ако стане председател. За д-р Грозев това е свързано с развитие на следдипломното обучение. "Нуждата от лицензиране и прелицензиране на лекарите и лечебните заведения е изключително важна и чука на нашата врата", казва той. Идеята му е да се обвърже продължаващото обучение с възможностите за развитие на медиците. Точно как ще стане това - ще трябва да каже акредитационният съвет на организацията. "Самите районни колегии, заедно с местните здравни инспекции, трябва заедно да решават проблемите с кадрите и нуждата от разкриване на нови лечебни заведения, това ще бъде предпоставка за изработване на здравната карта", казва д-р Грозев. Според него по-големите изисквания към колегите им, ще им дадат основание да ги защитават по-добре. Изработването на правилата за добра медицинска практика и спазването им са друг от приоритетите му. Това ще помогне и при механизма за остойностяване на лекарски труд, категоричен е той. Според него в здравеопазването трябва да има контрол, но не и лимити. "Нужен е механизъм за регулация, който да даде глътка въздух на лекарите, стига толкова бумащина", допълва той.
Д-р Кирил Еленски е "за" почасово заплащане
Д-р Кирил Еленски е сред претендентите, чиито имена станаха известни от по-рано. Той е номинация на Пловдивската колегия. Завършил е МУ-Пловдив през 1985 г., по-късно специализира вътрешни болести и обща медицина. Около 15 г. от кариерата му минават в общинската болница в Карлово. Там започва като ординатор, след това става завеждащ отделение и накрая директор. От 2000 г. е общопрактикуващ лекар, а от 1999 г. работи в БЛС, като от 2013 г. е зам.-шеф на съюза.
"Най-важното е БЛС да стане организация на лекарите и по-малко на лечебните заведения, да се грижим повече за интересите на колегите", казва д-р Еленски. Според него болниците не трябва да се делят по собственост или организация, а по това дали осигуряват добри условия за работа на лекарите. "Трябва да се направи всичко възможно да се намалят конфликтите и противоречията в съсловието, които са следствие на начина, по който всеки получава парите си", казва д-р Еленски. Според него трябва да има различен начин на договаряне на заплащането в системата. "Трябва да има дискусия вътре в съсловието по този проблем и той да се реши от нас", категоричен е той. Сега се счита, че най-зле платени са лекарите в болниците, но там са и най-големите разлики в надниците при една и съща квалификация. "Очевидно механизмът с клиничните пътеки, които се насочват за фонд "Заплата", не работи добре, смята той. Според него може да не се подписват индивидуални договори за мизерни заплати, а основното възнаграждение да идва като доплащане, но това трябва да реши съсловието. "Остойностяването на лекарския труд е другият повод за сблъсъци", казва той. "Тук също може да се мисли за цена на труд на час, както и колко часове са нужни за дадена дейност, но отново съсловието трябва да реши", категоричен е д-р Еленски. Според него също така трябват промени в продължаващото обучение, както и решение какво се случва, ако медиците го правят или не. Д-р Еленски също е категорично против лимитите като механизъм за контрол на системата. "Много международни организации се противопоставят на това лекарите да са разпределители на ресурси, не може и не трябва според парите да преценяме какъв обем медицинска помощ да предоставяме, единственият критерий е медицинската нужда", категоричен е той.
Младите лекари са кауза за д-р Юлиян Йорданов
Д-р Юлиан Йорданов е другият действащ зам.-зам. шеф на БЛС, който ще се кандидатира за най-високия пост. Той е завършил МА-София през 1979 г. Първите 3 г. след това работи по разпределение в севлиеско село като завеждащ здравната служба. След това специализира хирургия и практикува в болницата в Севлиево. От 1983 г. е хирург в Първа градска болница в София. От 2010 г. е зам.-председател на БЛС.
Политиката към младите лекари е основният приоритет за д-р Йорданов. "Трябва като съсловна организация да дадем шанс на тези колеги да се развиват тук и да се реализират професионално в България, а не в чужбина", категоричен е той. Поради тази причина и досега работи в същата посока. Отпускането на стипендии за младите лекари от БЛС е една от каузите му. Желанието му обаче е те да имат минимална заплата от 1500 лв., а средната да стане 2500 лв. Развитието на продължаващото медицинско образование и професионално обучение е друга от дейностите, на която държи и с която беше натоварен и досега. "Основното нещо, което трябва да се направи, обаче е да се увеличат средствата, които се отделят за здравеопазване", смята д-р Йорданов. Според него дупките в системата трябва да се запушат, за да се намали изтичането на средства, но трябва да се увеличи и финансирането. "Не може България да е на последно място по публични разходи за здравеопазване - 240 евро на човек срещу 2300 средно за ЕС", категоричен е той. Според него промените в ЗЛЗ и ЗЗО са важни стъпки в правилна посока, но лимитите са погрешни. "Няма сфера, в която да липсва регулация, но това не трябва да пречи на качеството на медицинската дейност", казва той. Според него новата методика донякъде има регулиращ ефект, но по принцип бюджетирането и лимитите няма как да се приемат. "Трябва да има възможност за договаряне между лечебните заведения и НЗОК", казва той. Според него цените, по които плаща касата, трябва да са различни за отделните клиники, защото и себестойността на лечението е различно. А БЛС трябва да участва в определянето им.
Д-р Георги Тодоров с идея за фонд "Стачки"
Д-р Георги Тодоров е сред кандидатите, чиито имена станаха известни в последния момент. Той е от Русе, но кандидатурата си издига сам. Завършва МУ-Варна през 1995 г. и става доброволен член на БЛС. Започва работа в Крушари, като селски лекар, през 1995. От 1997 до 1999 г. работи в Транспортна Болница-Варна. 3 г. практикува медицина в Гана. След това прави собствена лаборатория в Русе, където работи и до днес.
Създаването на стачен фонд за лекарите е едно от основните предложения на д-р Тодоров. Идеята е да се пренасочва определена сума от членската вноска на БЛС, която да се съхранява в банка и да се решава как да се инвестира от събора. "При решение за протест на БЛС се отпуска сума на лекарите, които ще се включат в стачката", казва д-р Тодоров. Така те ще компенсират загубите си, които биха претърпели по време на неработните дни. "Ако събирахме по 3 лева от 2007 г., сега щяхме да имаме 17 млн. лв. за стачни цели", сметнал е той. Премахване на лимитите и приемане на индикативни стандарти са други две от идеите му. "През 2007 г., когато нямаше лимити, имаше с 300 000 хоспитализации по-малко и касата разполагаше с два пъти по-малък бюджет", казва той. Премахването на финансовите ограничения обаче трябва да дойдат с въвеждането на индикативните стандарти. "Те ще показват какво кога трябва да се прави от лекарите и кога има злоупотреби или грешки. Ако при един човек нямаш съмнения за пневмония, но му назначаваш рентгенова снимка, значи си сбъркал, както и обратното", казва той. Ако стандартите не са спазени, колегията ще прави предложения за санкции. Също така д-р Тодоров смята, че има нужда от промяна в организацията на работата. "Трябва да се въведе коефициентно участие на лекарите в диагностично-лечебния процес - кой колко и какво работи за лечението на всяка диагноза", обяснява той. Така ще се знае и какво трябва да получи като възнаграждение накрая и няма да има лекари със 70 000 лв. заплата, а други със 700.
Проф. Петър Панчев атакува лимитите
Проф. Петър Панчев е последният кандидат. Неговото име бе издигнато накрая от най-голямата колегия в страната - Столичната. Той е шеф на Отделението по онкоурология в "Александровска болница". Проф. Панчев е един и от лекарите, които правят бъбречни трансплантации у нас. Завършил е медицина в София през 1972 г. Работи по разпределение в хирургичното отделение в Ямбол. През 1974 г. е приет за стажант-асистент в Катедрата по урология на Медицинския университет-София. После е назначен с конкурс. Доцент е от 1988 г., а професор - от 2002 г. Специализирал е многократно в Германия, а също в Русия, Белгия, Франция. Италия, Испания. Едно от основните неща, които със сигурност ще защитава, е отпадането на лимитите за болниците от НЗОК. Причината е, че Столичната колегия, която издигна името му, се обяви против тях отдавна.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
