Той живее в Америка и свири с някои от най-големите в джаза. Талантът му на контрабасист използват Куинси Джоунс, Джо Ловано, Данило Перез. Горд е, че изкарва доста добри пари с музика. Петър Славов младши е сред най-успелите в света български джазмени. Времето му е разделено между концерти за най-престижните клубове и фестивали. Композиторът и басист носи името на баща си - легендарния барабанист на ФСБ и квартета "Джаз-фокус 65", когото приятелите наричаха Пъпеша. Майка му е журналистката от БНР Ася Чендова, сега преподавател по английски в Нов български университет. Славов-син е първият българин, който с маестрото на пианото Чък Къриа става носител на наградата за най-добър малък ансамбъл за 2012-та на Асоциацията на американските джаз журналисти. Получава я като басист на Us Five - квинтета на ненадминатия саксофонист Джо Ловано.
Тези дни завърши майсторският клас на Пепи Славов в НБУ, за който той доведе Франсиско Мела - барабанистът на Куинси Джоунс. Родните фенове ги чуха в четвъртък вечер в "София лайв клуб", а преди това на "Аполония" като част от триото на сензационния Алфредо Родригес. Той пък е пианистът, когото критиците по цял свят определят като "явление в джаза".
Джазът е музиката, която най-често звучи в дома на Славови. Първо малкият Пепи свири на пиано, а на 12 избира контрабаса. Идеята е на баща му, който вижда, че синът му има талант, но не го притиска. Казвал му, че не го интересува какъв ще стане, важното е да е добър човек. С баса влиза и в музикалното училище в София и точно там открива с какво иска да се занимава - с жанра, в която Славов старши е легенда.
"Джазът не се учи в класна стая, трябва да търсиш сам, да си жаден за него, а за да го правиш, се иска любов." Учителите казваха, че съм кадърен, но мързелив и нищо няма да стане от мен.
Пропуснах много години в мързелуване
Тогава баща ми се сети за контрабаса - барабаните никога не са ме привличали. В музикалното влязох чак в 8-ми клас. Харесваше ми средата. При соца там беше една свободна територия", споделя Пепи. По това време баща му вече е корифеят на барабаните. Още през 1965-а е на ударните в "Джаз фокус 65". С Милчо Левиев, Симеон Щерев и Любомир Мицов легитимират българския джаз пред света.
"С триста зора през 1967-ма ги пускат на джаз фестивала в Монтрьо, създаден само преди три години и все още с конкурсен характер. И нашите момчета получават наградата на критиката. Година по-късно издават албума Jazz Focus'65-Bulgarian Jazz Quartet в Западна Германия - първият отвъд желязната завеса.
После става барабанист на "Сребърните гривни", свири с оркестър "София", Леа Иванова, Константин Носов и с още кой ли не. Търсят го за саундтраците на почти всичките ни филми някога, особено за "Фокусите" на Радой Ралин. Така че, когато отива в ФСБ, той е музикант на много високо ниво", казва днес Славов младши, който скоро след завършването си става един от най-заетите басисти. Някои му казват в прав текст: "Е, да, взимат те, нали си син на Пъпеша..." Той обаче отдавна работи здраво и през 1998-а печели половин стипендия от колежа "Бъркли". Заминава за Бостън. На третия месец свири с големите Дейв Либмън и Джейми Хадад. Година по-късно вече е в легендарния клуб Wally's Caf с групата на тромпетиста Дарън Барет и с пълна стипендия.
"Това са 30 хиляди долара на година и много рядко я дават на някого. Но ме усетиха още в началото, практиката там е да се инвестира в таланта.
Свирех по клубове
Почнаха да ме викат за турнета. Когато си добър, малко по малко репутацията ти тръгва пред теб", разказва младият мъж, който вече живее в Ню Йорк, защото "там е Меката на джаза". В момента обикаля света с групите Us Five и Europa Quartet на Джо Лавано, триото на Франсиско Мела и на Алфредо Родригес. Колидер е на нюйоркската група Open Ended. Там пък е със саксофониста Рик ДиМуцио, барабаниста Колин Странахан и още един талантлив българин на пианото - Асен Дойкин.
"Асен е завършил "Бъркли" преди мен, супер добър. Малко преди да се прибера, имахме промоция на съвместния ни проект в един от най-престижните нюйоркски клубове - "Китано".
През май са имали джемсешън с Куинси Джоунс във "Фокс тиатър" в Атланта за неговата фондация за подкрепа на болните от рак.
"Тази година навърши 80, много е готин и пълен с енергия. Жив Господ на музиката! После пък продуцира новия албум на Алфредо Родригес, който е сега с мен в България и пак работихме заедно", с възхищения разказва Пепи. Миналата година той доведе Аарън Гоулдбърг, световноизвестен пианист, композитор и продуцент от Бостън. Тогава, освен лекциите, изнесоха концерт с квартета на Петър Славов в Созопол. Идеята е да откриват талантливи музиканти и да улесняват пътя им към световните сцени. "Когато човек се уча на джаз, е добре да вземе от извора - Ню Йорк идва тук във вид на музика. Едва там успях да разбера какъв невероятен талант е бил баща ми. Той имаше едно отношение към ритъма и музицирането, което специално за барабаните е рядко срещано извън Щатите. То е вид култура, не се научава, а той го притежаваше, без никога да е живял там. Особено за човек, учил се, като слуша нелегално "Гласът на Америка". През 2001-ва свирихме с него, Милчо и Живко Петров на джазфеста в Банско. Никой не го отбеляза. Ако това се беше случило в страни с музикална критика, щеше да е фурор. Но ние си посвирихме. Затова, ако традицията с лятната музикална академия в НБУ не продължи, ще е престъпно. Виждам, че в страната нещата са доста зле. България не може да се оправи с изключително корумпираната си политическа класа.
Няма никакво решение
Хората протестират вече толкова дълго", е оценката на басиста.
Пепи Славов намери време и за джаз на огньове на връх Перелик. С него от Щатите дойде и суперкитаристът Майк Морено. Към тях се присъедини и един от най-елитните ни барабанисти - Димитър Семов. Тогава американският посланик, Нейно Превъзходителство Марси Рийс, десетки дипломати, политици и меломани от цяла България ги аплодираха на сцената в Мечата къща.
Дали ще дойде скоро в България просто за ваканция? Едва ли, казва. Още щом си замине от тук, на 16 септември, ще свири в Бостън. Ден по-късно заминава с Джо Ловано за Монтерей, Калифорния, където започва най-старият джаз фестивал в света. "Програмата ми е пълна до април догодина. Може би скоро пак ще отскоча до тук, защото ми предстои турне в Европа. Не съм почивал от години. Скоро имах два-три свободни дни и все ми се струваше, че нещо съм изпуснал да свърша. Чета много и гледам филми. Слушам всякаква музика у дома и в колата, но мразя сто процента комерсиалните изпълнения. Искам да чуя искреност в музиката, занаятчийството ме отвращава".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
