Кои сектори от икономиката ще бъдат включени в програмата за реиндустриализация и по какъв начин държавата ще подкрепя бизнеса, попитахме депутата от "Коалиция за България" Петър Кънев, който е и зам.-председател на бюджетната комисия в парламента.
- Г-н Кънев, какво ще представлява реиндустриализацията?
- Има две резолюции на Европарламента и на Съвета на Европа - едната от 2010 г., другата 2012 г. И двете са за интегрирана индустриална политика в ЕС. Европа направи една грешка, която вече се отчита - приемането на т.нар. Лисабонска стратегия с много високи критерии в областта на иновациите, науката, технологиите и екологията. Заради която я докарахме дотам, че днес всяка втора стока, която се продава в Европа, е азиатска. В България дори мартениците и иконите ни са китайско производство. Европа се усети, че така не може да продължава и неслучайно реиндустриализацията стана една от основните й теми. В България обаче по-голямата част от хората възприемат реиндустриализацията като наливане на държавни милиони във фалирали предприятия. Нямаме такова намерение. За съжаление, в първите години след 1990 г. България не можа да намери своя Балцерович или Хавел. И предприятия, които бяха монополисти в Европа или в света със суперсъвременни технологии, като "Балканкар", "Химко" или "Полимери Девня", попаднаха в ръцете на спекуланти. Те ги доведоха до фалит и в момента много трудно нещо от тях може да се възстанови. Но да се върна на въпроса какво е това реиндустриализация и къде е България? На първо място активна държавна политика, стимули и мерки за развитие на индустрията.
- Много хора свързват реиндустриализацията с развиване на тежката индустрия - металургия, добивна промишленост, машиностроене.
- Не е само тежката индустрия, има се предвид всичко, което е индустриално производство, като тук се включва и производството на електроенергия. От анализите, представени ни в Боровец, стана ясно, че България въобще не стои зле като дял на индустрията от БВП на страната. При среден дял в ЕС от 16%, в България е 24.5%. Най-индустриализирани, което никак не е странно, са новите държави членки, т.е. бившите социалистически държави. От старите държави в Европа напред е само Германия с 25% дял на индустрията в БВП. А по дял на заетите в индустрията България е на пето място в ЕС.
- Не се ли дължат тези показатели на няколко големи предприятия?
- Не, дължат се на много малки и средни фирми. И точно това бе основната тема на семинара в Боровец - накъде да вървим и какви са тенденциите. Драмата при нас е големият процент износ на чисти суровини и материали. Почти половината от износа на България са необработени суровини и материали, в това число и земеделска продукция, които не носят добра добавена стойност. Т.нар. потребителски стоки заемат само 23-22% от износа ни. И именно там ще хвърлим усилия. Ако ще инвестираме, то ще бъде основно в предприятия - малки и средни, които имат модерни производства с високотехнологичен ефект и които правят по-висока добавена стойност. Например един от износите ни, по които се водеха сериозни разговори в Китай, е на големи количества царевица, която след това китайците преработват за фуражи. Защо това да не става в България? Смятам, че страната ни има много голям потенциал именно в преработката на земеделска продукция. България е един от най-големите износители на слънчоглед в света. И трябва час по-скоро да се потърсят варианти част от тази продукция да се изнася не във вид на семе, а на полуфабрикати или фабрикати. Подобна е ситуацията с производството на метали и добива на природни изкопаеми. Затова се умува оттук нататък при даването на нови концесии да се иска концесионерът не просто да добива и изнася, а да създава добавена стойност, като търси надграждане на продукта, който добива.
- Казвате, че няма да се наливат пари от бюджета. Откъде ще дойде финансирането?
- Не бих казал, че бюджетът ще бъде изцяло изхвърлен от това финансиране. Когато си заслужава след много сериозен анализ, може и дотам да се стигне, но на този етап няма такава идея. Преди всичко обаче държавната помощ за такива модерни производства може да дойде чрез Българската банка за развитие (ББР) или чрез насочване на финансиране от международните финансови институции. Тук се включват и преференциалните условия, които предоставят индустриалните зони, както и подкрепата от държавата за изграждане на инфраструктура. Не говоря за облекчаване на бизнес средата - нещо, което вече се прави и трябва да важи за всички предприемачи.
- Създаване на нови индустриални зони от държавата ли имате предвид?
- Да, става дума за изграждане на нови технологични паркове. Държавата има огромно количество свободни активи. Ще търсим варианти те да не стоят неизползваеми и да се рушат, а да се предоставят на предприятия, готови да инвестират в модерни технологии. В тях те ще ползват преференции за наеми, подпомагане със строителство.
- Дайте примери за нови финансови схеми за стимулиране на модерни производства?
- Например новите услуги на ББР. Те са само на една седмица и са доста интересни. Включително в определени случаи банката да дава кредити срещу част от акциите на предприятието, а когато се върне кредитът, се връщат и акциите. Това беше една от схемите, с които САЩ и Германия спасиха своите индустрии. Интересът може да бъде привлечен не само с ниска лихва по кредитите. Всъщност всички възможни мерки за подпомагане в програмата за реиндустриализация ще бъдат разписани до 15 април и тя ще бъде подложена на първо обсъждане. Искаме до края на май - около и след изборите, тази програма да е готова. Но реиндустриализацията е и подготовката на работната сила. В момента имаме невероятна диспропорция на пазара на труда. През 2012 г. при необходимост от 44 000 инженерни и технически кадри годишно, се дипломират само 22 000. А в същото време в икономическите специалности при необходими 23 000 годишно души, ние произвеждаме 46 000. При хуманитарните специалности годишно са нужни 2000 специалисти, а произвеждаме 24 000. Така че реиндустриализацията не е само наливане на пари в инфраструктура и в модерни предприятия. Тя е и условия за финансиране, създаване на работна сила, финансови лостове и механизми за подпомагане, тя е и нормална бизнес среда. Всички тези компоненти ще ги има в програмата и плана за реиндустриализация.
- За пореден път се заговори за възкресяване на "Кремиковци" и "Химко". Те ще бъдат ли част от плана за реиндустриализация?
- Наближат ли избори, започваме да копаем тунела под Шипка и да пускаме "Кремиковци". Призивите да се възкреси "Кремиковци" бяха една пиаракция в изгода на всички. Истината е, че там действително има екологични мощности - особено електропещта, които могат да бъдат пуснати. И правителството в това отношение е готово да съдейства. "Кремиковци" обаче е частна собственост и ако някой реши да прави нещо там, това може да бъде единствено собственикът. Второ, ние един път ядохме попарата на "Кремиковци", когато под лозунга "да спасим работните места", се оказа, че не са плащани стотици милиони левове на НЕК за електричество, на БДЖ за транспорт, на "Булгаргаз" за газ. Никак не е малка опасността отново да влезем в тази схема. "Химко" обаче е по-различен случай. Там има синдик, който ако изчисти тези 28 млн. лв. дългове, почти 27 млн. лв. ще се върнат в държавата, защото това са неплатени данъци, осигуровки, заплати и суми към НЕК. Така че държавата би могла да ги плати тези задължения. Но за да заработи отново това предприятие, първо, трябва да се реши въпросът кой би доставил евтин газ. И излиза другият въпрос: Ако има кой, защо не се е случило досега?
- На нови чужди инвеститори ли се разчита за тази реиндустриализация?
- Държавата ще помогне на всеки, който прояви интерес за инвестиции в модерни, високотехнологични производства. Що се отнася за нови външни инвестиции - информацията на Боровец от министъра на икономиката Драгомир Стойнев и вицепремиера Даниела Бобева е доста оптимистична за сериозни инвестиции в следващите месеци. България е стабилен район, в ЕС, с нелоша бизнес среда и работна сила.
- Работодателските организации обаче гледат скептично на идеята за реиндустриализация и подпомагането от страна на държавата. От КРИБ дори казаха: не искаме държавата да помага, по-важно е да не пречи на бизнеса.
- Бизнесът винаги е подозрителен, когато се харчат бюджетни пари. Слава богу, имаме министър-председател с реално мислене, доказал се и като министър на финансите, че мрази да се харчат бюджетни пари за такива макропроекти, защото обикновено част от тях изчезват и това не са ефективни инвестиции. Всички работодателски организации имат едно основно изискване - оставете ни да работим, ние сме достатъчно оправни, за да се ориентираме. Затова се стараем да имаме стабилна данъчна политика и нямаме намерение да я променяме. Второ, подобряваме бизнес средата, като над 200 режима са променени. Много неща още могат да се направят. Една от най-големите пречки у нас е рекетът на археолози и еколози. Ще търсим баланса между интересите на държавата и интересите на инвеститорите.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
