Писателят пресича с каяк Черно море от Балчик до Грузия
Писателят Петър Делчев тръгна на 14 август на експедиция за самотно пресичане на Черно море с каяк - от най-западната точка в Балчик до най-източната, Кобулети, в Грузия. Смята, че ще му отнеме около 25 дни. Авторът на книгите "Трънски разкази", "Балканска сюита" и "Кастинг за Месия" е с над 20 години опит в екстремните спортове - занимавал се с каякинг, алпинизъм, ветроходство и спелеология. 43-годишният мъж на шега споделя, че е замислил експедицията още в миналия век, но е чакал технологиите да настигнат идеите му. "Следи по водата" е последната книга на Петър Делчев, която ще излезе на 1 ноември 2014 г. и ще разказва за невероятното приключение. Часове преди да се впусне по 1200-километровия маршрут със саморъчно конструиран каяк, Делчев даде интервю специално за читателите на lira.bg.
- Господин Делчев, защо решихте да предприемете това рисковано приключение? И откога е тази мечта?
- Никой още не е пресичал Черно море с каяк. Мечтая да го направя, още откакто прочетох за подобни екстремни експедиции преди повече от 20 години.
- Вие сте от София. Кога за първи път се качихте на лодка и откога датира любовта ви към гребането?
- В каяк седнах за първи път в трети клас, когато започнах да тренирам в ЦСКА. На яхта се качих за първи път в девети клас и ако можеше, не бих слязъл никога. Искам да живея в морето. И без това България съм напускал само по вода - веднъж с ветрохода "Калиакра", веднъж с яхта. Сега ще ми е трети път и ще е с каяк. По тази линия сигурно следващият път ще замина с плуване.
- Колко време планирате да бъдете в открито море? Как ще се върнете?
- Ще се върна на борда на яхта, в чийто екипаж се числя, а в морето ще съм доколкото издържа. Но се надявам да успея две неща - първо, изобщо да го пресека и второ, това да се случи за по-малко от 25 дни.
- Как ще се справите с храната и водата?
- С апетит! Ще си ги нося с мен, като проблемът е в теглото на водата.
Затова съм ограничен във времето за пресичане
Но ако ми остава още за гребане, имам сили, а нямам вода, просто ще се обадя по сателитния телефон на осигуряващия безопасността съд да ме намери и да ми донесе. Моята експедиция не е състезание с някого или нещо, а опит за духовно изживяване. Правилата сам си ги измислям.
- Казвате, че за стихиите се говори с наведена глава. Страхувате ли се?
- Да, страхувам се. Истината е обаче, че много повече се страхувам да не останат децата ми без баща, отколкото от самата смърт. Страх ме е и за майка ми и баща ми, които са на възраст, и не искам да им се случва детето им да ги пререди по неизбежния път. Това са нормални страхове, но много повече се надявам на изключително преживяване с вдъхновяващи емоции. Върху това съм фокусиран. И каквото Бог даде, това ще получа.
- Семейството ви как реагира, когато им казахте, че предприемете това плаване?
- Те знаеха от години, че един ден ще тръгна. Вярват, че имам силите да се справя. Искам да са сигурни, че мисълта за тях е единственият двигател, който няма как да остане без гориво. И ще ме върне жив и здрав.
- Как протече подготовката ви?
- Трудно, защото чакането се проточи твърде дълго. Нямах никакви ориентири към каква дата да се стремя да бъда в максимална физическа форма. Затова заложих на спокойствие и леки тренировки с каяка, просто за да се сприятелим с него. Последните дни изобщо не греба, а ми се иска. Така ще ми е по-лесно да преодолея шока от отплаването и мисълта, че съм
пленник на няколко пръчки и няколко квадрата брезент
- Колко хиляди километри имате зад гърба си?
- Не знам, а и едва ли е от значение. Имам достатъчно опит като каякар и като моряк, това е по-важното. Комплексни качества трябват, затова досега не е правено. Дано успея.
- Експедицията ви се финансира с предварителна продажба на книгата "Следи по водата", която ще разказва за нея. Имаше ли интерес от страна на големи фирми?
- Интересът към книгата е пренебрежително малък. Все пак тя не обещава да ви научи на 100 бързи начина да решите какъвто и да било ваш по принцип нерешим проблем. Не се постара в това отношение и издателство "Сиела", но ще си говоря с тях, когато се прибера. И ми е все едно дали ще съм пресякъл морето или не, за да им кажа колко нелепо са втренчени в нищото. Както ми е все едно дали ще ме издават някога пак или не. Това са маловажни въпроси, засега съм се концентрирал да оцелея. Колкото до "големите" фирми и техния интерес към експедицията, ще кажа, че се потвърдиха изводите, на които се базира цялата книга "Кастинг за Месия". И по-точно - че една "голяма" фирма, която продава масов продукт, няма никаква нужда от реклама с истинско послание, почерпено от живия живот, а не измътено от задника на някой рекламен гений. Просто на фирмите брандове им трябва по-голям брой пъти в секунда да ви набиват в главата марката си. Затова огромно благодаря на всички, които си купиха предварително книгата! И най-вече на Империя онлайн, които си я купиха в чудовищни мащаби. Те се оказаха единствените, дали рамо с реални пари. А са толкова далече от морето и каяците - все едно двама души са седнали на двата полюса и се опитват оттам да играят сантасе. Но като ценностна система явно си приличаме, за да се впрегнат да помагат. Книгата ще разкаже и за всички приятели - познати и непознати, които помагаха с каквото могат - с отношение, с добра дума, дори с липсата на обаждания по телефона, за не ме притесняват.
Уникално чувство преживях
едновременно опустошаваща самота и усещане за част от нещо по-голямо от самия теб. Благодаря и поклон на всички!
- Ще посветите ли книгата на някого?
- Това ще е ужасяващо лична книга. Предполагам, че няма да я посветя персонално на никого. Но тези решения ги взимам накрая, когато видя на кого всъщност съм искал да разкажа своите истории. Може да се окаже, че искам да посветя книгата на "световния мир", макар че не ми се вярва особено.
- Във вашето желание да прекосите сам Черно море има нещо от духа на героите на Джек Лондон. Така ли е?
- Това е писателят, заради когото реших да стана писател. Целият съм джеклондоновски дух! Имам и малка драга за промиване на злато, толкова ме е впечатлил той, още когато съм бил дете. И се замислям какво ли впечатлява по подобен начин нашите деца днес?! Какво ще успее да ги жигоса в сърцата?! Отговарям си, че важното в случая е да имат трептящи сърца за жигосване. Пък вярвам с цялото си мое сърце, че децата ни ще са по-умни от нас, по-хора от нас и ще се справят по-добре в осъзнаването на отговорностите на нашия вид към дара на Живота.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
