Опитайте се да кажете на няколко непознати на улицата, че енергийната ефективност в България е по-добра от тази в Белгия. Едва ли някой ще повярва. Това обаче е факт. И то според данните в проекта за индикатори на енергийната ефективност "ОДИСЕЙ" (ODYSSEE), разработван в рамките на програмата на ЕК "Интелигентна енергия Европа". Този проект е координиран от френската агенция ADEME. В него са включени участници от енергийни агенции на всички страни от ЕС, като нашият представител е АУЕР (Агенция за устойчиво енергийно развитие), а данните, които се обработват, са получени от националните статистичски институти на съответните държави, от Евростат и от други официални източници. Оказва се, че истината за енергийната ефективност в България е съвсем различна от картината, която ни рисуват някои политици, експерти и обикновени манипулатори.
Енергийната ефективност при крайното потребление в България е само с около 30% по-ниска от средното европейско ниво. Крайното потребление на енергия е това на домакинствата, промишлени предприятия, фирми, ведомства, транспортните средства. Всъщност нашата енергийна ефективност при крайното потребление е приблизително равна, а в някои случаи дори по-добра от тази на Финландия, Словакия, Белгия, Естония, Швеция, Чехия, Латвия. През 2011 г. (последната, за която има напълно обработени данни), количеството гориво, необходимо за производството на продукция на стойност 1 евро (този показател се нарича енергийна интензивност) в България се е равнявало на 0,127 кг нефтен еквивалент, а в Белгия - 0,134 кг. Същевременно средният показател на страните от ЕС е 0,096 кг., тоест ние отстъпваме от средното ниво в Европа с малко повече от 30%. А твърденията, че нашата енергийна ефективност е няколко пъти по-лоша от европейската, не отговарят на истината.
Откъде идват грешките в оценките на родната енергийна ефективност?
Енергийната ефективност на една държава може да се раздели за крайното потребление и на такава при първичното потребление на енергия. Последното се отнася за енергията във вида, в който е добита от природата (например въглища, нефт и др.), както и за енергийния внос. По отношение на първичното потребление положението в нашата страна е малко по-лошо, отколкото при крайното, но и тук не отстъпваме на средноевропейското ниво няколко пъти, а с около 80%. За 2011 г. българската енергийна интензивност при първичното потребление на енергия е 0,267 кг, а средният показател на страните от ЕС - 0,146 кг.
За да се получи коректен резултат, са небходими множество корекции. Една от най-важните е свързана с паритетната покупателна способност на еврото в различните европейски страни или т. нар. Стандарт на покупателна способност (СПС). За да се отчете правилно този показател, се използват официални данни на националните статистики и на ЕВРОСТАТ. Корекцията по СПС е изключително важна, защото, ако например една наша строителна компания построи апартамент с големина 70 кв. м. в София и той струва 100 хил. евро, то със същия разход на гориво, холандска фирма може да направи същия апартамент в Амстердам, но тъй като в големите градове на Холандия цените на жилищата са много по-високи, отколкото в България, ако не се вземе предвид СПС, ще излезе, че холандските строители са изразходвали енергията много по-ефективно, а това очевидно не е вярно. И така, като се съобразим с факта, че за България СПС варира през годините между 2 и 3, за нуждите на сравнението нашият БВП трябва да се умножи по 2, 2,5 или 3 според това колко е СПС за съответната година.
Така изчислената чрез отношението на изразходваната енергия и вече коригирания БВП енергийна ефективност на нашата страна се оказва не толкова далеч от средната за Европа.
Домакинствата в България пък използват приблизително 2 пъти по-малко енергия, отколкото е средният разход на едно семейство в други страни от ЕС. Цинично е да се твърди, че българинът изразходва много енергия, докато толкова наши сънародници стоят на студено през зимата. През 2011 г. за отоплението на един кв. м жилищна площ у нас са изразходвани средно 6,8 кг нефтен еквивалент през цялата година, докато за Германия този показател е 12,7 кг, т.е. почти двойно повече енергия за отопление на една и съща площ. Но това не се дължи на енергийната ефективност на нашите сгради, а на факта, че много наши сънародници са изключили отоплението в своите жилища. Нали не си представяте, че през зимата някой в Германия, вместо да затопли помещенията в жилището си до 23-24 градуса, стои по цял ден облечен с палто и шапка в студената си стая, както правят повечето български пенсионери. Затова, освен невярно, е и цинично да се говори, че българинът изразходвал много енергия в жилището си, но със санирането този проблем щял да се реши. Ако имаха малко по-високи доходи, преди да санират жилищата си, много наши сънародници щяха да предпочетат да си включат отоплението.
А ако някога икономическото положение у нас се подобри, то дори енергийната ефективност да стане много по-висока, българите не само няма да намалят енергийното си потребление, а напротив, ще го увеличат, за да подобрят комфорта на своя живот. И освен че ще си включат отоплението, ще започнат да си купуват сушилни и миялни машини, по-големи хладилници и да карат повече колите си. А ако икономиката работи на пълни обороти и осигурява растеж и работни места, тя също ще се нуждае от повече енергия. Аргументите, че не се нуждаем от нови енергийни мощности, а само от повишаване на енергийната ефективност, също изглеждат недостатъчни. Освен ако не искаме да си останем бедните роднини в богатия ЕС.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
