Спорът до колко години ще работим остана за след изборите
"Чудеса в социалната политика трудно се случват" - с тези думи министър Хасан Адемов се застрахова още в първия ден, когато пое поста в кабинета на Пламен Орешарски. Сигурно, защото като експерт по темата отлично знае на колко разнопосочни мнения са партньорите в социалния диалог. И, че добра социална политика се прави само, ако икономиката работи така, че да дава добри доходи и заетост. Въпреки това правителството на Пламен Орешарски преди 1 г. почна именно с т.нар. спешен социален пакет, който трябваше бързо да тушира народното недоволство, изкарало хиляди на протести през зимата на 2013 г. и свалило ГЕРБ от власт. Затова и новият кабинет заложи на допълнителни плащания към най-уязвимите - деца, майки, бедни, безработни.
Разширен бе достъпът до енергийни помощи, броят на домакинствата, които ги получават, нарасна с около 200 000. За да се подсили ефектът от спасителните мерки, правителството предприе от 1 август 2013 г. и остро критикуваното от десните партии и бизнеса сваляне на цените на тока. Към безработните и работодателите жестът бе допълнителни субсидии за наемане на младежи и законови промени, които да стимулират фирмите да разкриват работни места - като например отстъпване до 75% от осигуровките, които трябва да плаща работодателят.
Спешна задача за новата власт бе възстановяването на работата на Съвета за тристранно сътрудничество. Парламентът бързо гласува промени в Кодекса на труда, за да премахне задължението управителните съвети на работодателски и синдикални организации да декларират имотното си състояние. Заради тези текстове, приети в последните дни на предишния парламент, бизнесът напусна тристранката.
След спешните мерки правителството на Орешарски и двете подкрепящи го партии - БСП и ДПС, трябваше да се заемат с поне 3 важни теми. На първо място - какво ще се случи с пенсионната реформа, след като БСП обяви, че замразява започналото при ГЕРБ вдигане на възрастта и стажа с по 4 месеца всяка година? Как ще се променя трудовото законодателство - към по-голяма гъвкавост на заетостта (искане на бизнеса), или към по-голяма защита на работещите (искане на синдикатите)?
И вечната тема - ще растат ли доходите и как?
Излъченият от ДПС социален министър Хасан Адемов, настроен да изслуша всички мнения, сформира работни групи, консултативни съвети с желанието да се постигне възможно най-широк консенсус. Година по-късно обаче такъв все още няма по нито една от тези теми. Държавата изцяло оставя договарянето на заплатите в частния сектор в ръцете на бизнеса и синдикатите. Адемов не пожела да се намеси дори и при определянето на минималните осигурителни доходи в браншовете, където работодатели и профсъюзи не седнаха да преговарят. Все пак управляващите, въпреки съпротивата на бизнеса, увеличиха минималната работна заплата от 310 на 340 лв. от началото на 2014-а. Няма обаче напредък по обещания от социалния министър ясен и прозрачен регламент как всяка година да се определя най-ниското месечно възнаграждение за страната. Според Адемов причина е отпорът от финансовия министър Петър Чобанов и работодателските организации. Ябълката на раздора са критерии, които трябва да се изберат - инфлация, производителност на труда, ниво на средна заплата... Фактът, че правителството вече обяви плана си как всяка година минималната заплата
ще се вдига с по 40 лв. до достигане на 450 лв.
в края на мандата, показва, че едва ли до формула ще се стигне. Т.е. нейното вдигане ще продължи да зависи от това дали предстоят избори или не.
Безспорно правителството трябва да бъде похвалено за ускореното разплащане с бизнеса. Това особено положително повлия за намаляване на проблема с бавенето на заплатите. Кабинетът възстанови още едно правило, неизпълнявано повече от 3 г. - актуализиране на пенсиите всяка година от 1 юли по швейцарската формула. Пенсионерите бяха зарадвани, макар и скромно, и за Коледа, и за Великден - отново тема табу при ГЕРБ. А след 7 г. "във фризера" и добавките за второ дете скочиха на 50 лв.
Най-горещият картоф в социалната политика обаче - пенсионната реформа, бе оставена за след изборите. Нищо, че са за европейски. Управляващите предпочетоха да не разлайват кучетата с тази чувствителна тема. Още повече, че БСП и ДПС не са на едно мнение за това как да продължи реформата. Замразяването на ръста на годините за пенсия бе предизборно обещание на социалистите.
ДПС го преглътна с уговорката да е само за 1 г.
Адемов, който е напълно наясно с противоположните мнения за намаляване на все по-растящия дефицит в бюджета на фонд "Пенсии", мъдро предложи експертите да си кажат думата. Сформираният консултативен съвет лансира различни тези - от вдигане на осигурителните вноски до шоково увеличаване на възрастта и премахване на всички форми на ранно излизане в пенсия. От края на 2013-а обаче съветът нито веднъж не се е събирал. А управляващите не желаят да форсират темата.
Друг пример за разминаване във вижданията между БСП и ДПС, бе намерението на червените да въведат предсрочно пенсиониране, макар и при намалена пенсия, за всички, на които не достигат до 2 г. възраст или стаж. Идея, която не бе подкрепена от ДПС и срещна силна критика от всички експерти. Няма изглед и да се обединят мненията около обещаната от Адемов формула за ръста на годините за пенсия, паралелно с увеличението на продължителността на живот на българите. Представителите на синдикатите са категорично против. Най-сигурен като че ли остава вариантът от догодина да продължи увеличението на пенсионната възраст и осигурителния стаж с по 4 месеца до достигане 65 г. за мъжете и 63 г. за жените. А ще видим и дали сегашните управляващи ще вземат решение и по темата за изравняването на пенсионната възраст - нещо, за което ни натиска Брюксел.
В дебатите около дефицитите във фонд "Пенсии" и другите фондове в НОИ за поред път бе поставен проблемът с ниската събираемост на осигуровките.
По едни оценки се губят 500 млн., по други - 1 млрд.
Обещаното от правителството криминализиране на укриването на осигуровки все още е само законопроект, макар и приет на първо четене. Под натиска на бизнеса няма да е изненада, ако след изборите текстът бъде оттеглен.
Накъде ще тръгнат промените в социалната сфера, според наблюдатели, зависи от резултата на вота тази седмица. Дали в Брюксел този път превес ще вземат левите, които обещават по-социална Европа и повече справедливост. Или пък десните, които също говорят за солидарност, но залагат на повече на растеж чрез контрол на дефицити и дългове.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
