Откакто Алексис Ципрас направи трудния, но отговорен избор да постигне съгласие с кредиторите на Гърция, предотвратявайки излизането на страната от еврозоната, излязоха редица разкрития, които показват радикалния нрав на застъпниците на идеята за разрив с Тройката в неговия вътрешен кръг.
В безброй публични изказвания и интервюта след оставката бившият финансов министър Янис Варуфакис разказа как е призовавал премиера да одобри въвеждането на паралелна валута, да обяви, че Атина няма да плати 3.5 млрд евро към ЕЦБ, дължими на 20 юли, и да вземе под контрол Банката на Гърция. Подобен враждебен ход би довел неизбежно до въвеждането на нова валута.
Наскоро в. "Катимерини" публикува извадки от конферентен разговор, проведен от Варуфакис на 16 юли. В разговора бившият министър разказва на група мениджъри на хедж-фондове и други инвеститори, че е планирал да хакне базата данни на Главната агенция по публични приходи към министерството. Идеята била да се използват личните данни на гръцките данъкоплатци, за да се създадат тайно паралелни сметки, които биха улеснили разплащанията в случай на значително свиване на ликвидността. Тези сметки щели да бъдат деноминирани в евро, но ако се наложи, е трябвало да могат да бъдат обърнати светкавично в драхми.
Варуфакис не е единственият, кроял революционни планове. На 14 юли, няколко дни преди да бъде отстранен от кабинета лидерът на Лявата платформа - влиятелното марксистко крило в СИРИЗА Панайотис Лафазанис, е предлагал превземат монетния двор и да експроприират над 22-те млрд. евро валутни резерви /по негови данни/. С парите е трябвало да се плащат пенсиите, заплатите в публичния сектор и вносните стоки докато Гърция се подготви за връщането на драхмата. Несъществени подробности като факта, че паричните резерви незабавно щяха да бъдат обявени за фалшиви, заразявайки всички разплащания в евро из Гърция и причинявайки пълен хаос, бяха пренебрегнати в представите на Лафазанис за неговата версия на атаката срещу Зимния дворец.
След това дойде историята, поместена във в. "Вима", за личните усилия на Ципрас да осигури заем от 10 млрд. долара от Путин, които да бъдат използвани като валутни резерви за подкрепа на новата драхма /Кремъл отказа сделката/. Всичко това не успя да спре международните мажоретки на Гърция /и в частност на Варуфакис/. Имам предвид по-специално високо титулуваните американски икономисти като Пол Кругман, Джоузеф Стиглиц и Джефри Сакс, които поведоха световната кампания срещу остеритета и превърнаха моята страна в знаме на тази борба. Професорите правилно твърдят, че на Гърция бяха наложени твърде строги икономии и че се налага по-нататък да бъде облекчен дългът. Но в последните месеци, когато отношенията между Гърци и кредиторите се влошиха, те обслужиха гръцката кауза твърде зле. Икономистите погрешно настояваха, че вината за разрушеното доверие пада най-вече върху кредиторите. В очерк, отпечатан в "Ню Йоркър", Варуфакис казва, че Сакс, един от тези неформални съветници, е предлагал неведнъж в кампанията за референдума Гърция да обяви фалит, ако исканията за намаляване на борча не бъдат задоволени.
През април в Атина Кругман заяви, че структурните реформи нямат чак такова значение за бъдещия растеж. След свикването на референдума той убеждаваше гърците да гласуват с "Не" с довода, че особено след налагането на капиталовия контрол, нещата не могат да станат по-зле, и вероятно ще се подобрят с въвеждането на нова валута. Стиглиц също подбутваше гърците в посока на "Охи" и "Грексит".
Джеймс К. Гълбрайт, близък приятел на Варуфакис, координираше тайната работна група в гръцкото финансово ведомство по обезпечаването на "Грексит"-а с убеждението, че планира извънредни мерки при враждебни действия от страна на кредиторите.
Световноизвестни икономисти - мъже с нобелови премии и звездни академични постижения, осигуриха интелектуално прикритие на радикали, които, излиза, че в най-добрия случай са способни на удивително безразсъден хазарт с финансовото, политическо и геополитическо бъдеще на Гърция, а в най-лошия - да замислят изпълнението на житейската си мечта по социалистическо завземане на властта.
Откакто Ципрас неохотно се придвижи към центъра и изчисти /доколкото успя/ от правителството и партията хора като Варуфакис и Лафазанис, е крайно време техните мажоретки да погледнат отвъд академичната макроикономика. Те са длъжни честно да признаят, че в ръцете на подобни хора излизането от еврото, за което гърците никога на гласували, нито през януари, нито през юли, щеше да бъде абсолютна катастрофа, надвишаваща разходите и по лошата сделка, сключена на 13 юли. И те би трябвало отсега да са наясно, че надеждата за изграждане на институции, способни да насърчат дългосрочния растеж на Гърция, се намира вътре в еврозоната, а не в отчаяната бъркотия, което ще засмуче страната извън единната валута.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
