-
Даскалите не са пъдари, те трябва да обучават, не да събират овце
Навремето имах една учителка в началните класове - другарката Василева. Нейната задача след преподаването в училище бе да обходи домовете на децата, които са записани в нейния клас. Идваше следобед вкъщи и баба ми, която ме гледаше тогава, правеше кафе на класната, а после аз я завеждах до дома на друг съученик. Днес си давам сметка, че учителката ни първо е обхождала около 10 хлапета, после е преглеждала домашните ни по български и математика, накрая е забърквала вечерята у дома за цялото семейство, а и всеки път все пак е имала нужда от личен живот. Много по-късно другарката Кумпикова, класна в гимназията, срещна три от нас, девойчетата, тръгнали на дискотека, и ни разказа какво е класическият виц "Лайф или жизнь?". "Ето Вие сега излизате навън и това е лайф, отивате на дискотека, а аз съм минала през домовете Ви, въпреки че познавам родителите Ви /повечето ни родители също бяха учители/, отивам да пусна прахосмукачката и пералнята, да ви проверя домашните, и това е жизнь".
Давам си сметка покрай това, че 28 000 педагози във фейсбук се вдигат на бунт, защото ги подлагат на същото - Лайф или жизнь? Поради това и се подписват под петиция срещу наредба, която на практика ги превръща в пъдари. Хора, които гледат някоя шугава овца да не се открои, вместо да вършат реалната си работа - тоест не да прибират отклонилите се от стадото, а да обучават онези, които искат да се научат, но нямат силата и способностите за това. А всъщност това е най-важното.
Защото протестиращите учители няма да обхождат домовете на децата, които и без това идват в клас. Те ще чукат по вратите на семейства, които посочват, че 20 души живеят в един апартамент или къща с неустановен адрес, и където дори кварталните полицаи не смеят да влязат, без да извикат помощ от регионалното управление. Даскалите обаче някак си ще трябва да проявят тази смелост, нищо че в последните дни в социалните мрежи бе споделено от преподаватели как ромски свекърви ги гонили с камъни и други подобни. Учителите на подобни деца от ромски общности може да бъдат компенсирани финансово, но със жълти стотинки. Дали това наистина е задачата на преподавателката по български, която щеше да е по-полезна, ако може да обучи децата, вместо просто да ги задържи в клас с кифли и сандвичи. Все пак изискването към един учител е не да прибира хлапетата от махалата, което могат да направят единствено така наречените ромски медиатори, а да обучи вече върнатите в клас ученици, така че да не изкарат среден успех на випуска 2,00. Нещо, което се случи преди няколко години в училището във "Филиповци". Ако върнеш двеста ромчета в класната стая, без да имаш стратегия какво ще учат и как ще се ограмотят, значи нищо не си направил. Казвам го и за МОН, и за школата. Една от съществените промени, които трябва да се направят, е в Закона за Училищно и предучилищно образование и възпитание, където децата не бива да повтарят до четвърти клас. В резултат системата мъкне на гърба си неграмотни четвъртокласници, които в пети клас вече не разбират нищо от уроците. Когато в учебната им програма влязат предмети като химия, физика и биология, положението става неудържимо. Вероятно начинът е наистина въвеждане на професионални паралелки, които обаче не са обвързани със средно образование, и за които специални педагогически съветници от училището могат да дават препоръки. Има примери с такива училища, дори "Факултето". Но не и да тормозим педагозите с обхождане на жилища, където кварталният не влиза, срещу жълти стотинки за извънреден труд, за да обясняват на трето поколение неграмотни родители какви благини ще извлече детето им от образованието. Хайде все пак с любов за учителя.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com