Наш възпитаник от Австралия направи дарение, за да могат колеги да учат в Оксфорд
След ремонта в 272-ра аудитория може да се изнасят дори концерти, казва проф. Сашо Пенов
На 15 април Софийският университет ще открие след реконструкция емблематичната си 272-ра аудитория в Юридическия факултет. Тя е модернизирана с помощта и на фондация "Америка за България". Аудиторията е мястото, където са чели лекции емблематични имена на българската юридическа мисъл, там от години се теглят и темите за най-масовите кандидатстудентски изпити като български език и история. За промените в аудиторията и за новостите в Юридическия факултет "Стандарт" разговаря с декана проф. д-р Сашо Пенов.
- Проф. Пенов, Юридическият факултет приключи с ремонта на емблематичната 272-ра аудитория. Кое е новото там?
- По повод 120-годишнината от създаването на Юридическия факултет решихме да създадем фондация, която да служи като алумни на факултета, и един от колегите предложи да ремонтираме най-голямата аудитория. Обърнахме се за съдействие към фондация "Америка за България", която реши да подпомогне този проект. Значителната част от средствата за ремонта - 1,2 млн. лв., бяха отпуснати от тях. Останалата част от 150 000 събрахме от колеги юристи, университетът също финансира част от дейностите. При ремонта на 272-ра аудитория с оглед особеностите на залата и желанието на проектантите да стане най-добре оборудваната и съвременна зала в българските университети, се наложи голяма част от детайлите да бъдат решавани на място. Вътре няма неща, които човек би могъл да си купи на пазара, всеки детайл е проектиран и съобразен с особеностите на залата и изискванията на преподавателите. Използвани са качествени материали и най-съвременната мултимедийна техника, която съществува на пазара.
На първо място я отличава броят места - 700. Банките вече са в три редици, човек може свободно да се движи между тях. Уникалното е и техниката, с която е оборудвана, акустиката и преводаческите кабини за симултантен превод от няколко езика. Залата ще се използва не само за учебен процес, а за сериозни изяви на университета или външни организации. Тук могат да се провеждат конференции, да се прожектират филми, да се изнасят концерти. Учебната банка е разглобяема, така че да може при концерти да се използва пространството там. Целта беше мултифункционалност, за да може да се ползва от цялата академична общност и всички институции в България. При изготвянето на проекта ние гледахме зали в различни университети - Кеймбридж, Харвард, Берлин, Хайделберг. Гледахме и съвременни зали, като много ни впечатли тази на Apple, в която
виждахме как Стив Джобс се отличава, презентирайки
подобния продукт. И с проектантите решихме проектът да бъде направен така, че всъщност преподавателят да може да концентрира върху себе си аудиторията чрез т. нар. крива на видимост - всеки да може да наблюдава какво става на учебната банка. При възстановяването на фоайето пред залата пък бе издирено чешкото дружество, което е предоставило през 1952 година гранитогреса. Те се съгласиха ръчно да изработят същите керамични плочки, за да се запази старият стил и университетът да остане в същия вид като паметник на културата.
- Какво друго се случи във факултета, откакто сте негов декан, преди това той се прочу с доста скандали...
- Другото, което свършихме през този период, беше създаването на повече места в библиотеката. Успяхме да я разширим така, че от 35 места да се обособи втора част, в която да могат да четат около 100 студенти. Тук се изгради и най-голямото хранилище за юридическа литература. Имаме възможност да съхраняваме 180 000 заглавия. Фондът ни се ползва не само от студентите и преподавателите, а и от всички, които имат нужда от по-специализирани издания. А иначе смятам, че факултетът винаги се е развивал нормално.
- Неотдавна отново припламна един скандал около човек, който е бил отхвърлен при кандидатстването си за докторант при вас, а след това е приет в Кеймбридж. Проверихте ли тази история?
- Аз проверих наличната документация оттогава, защото ние нямаме задължението да пазим три или четири години документи, свързани с докторантите. Колегата е изпитван от комисия и явно тя
не е оценила възможностите му към онзи момент да бъде приет за докторант
А това, че се е класирал в Кеймбридж - аз мога да му пожелая само всичко добро. И когато защити, да публикува дисертацията си на български, за да могат и другите колеги в България да черпят знания от този научен труд, който той би създал, когато успешно защити. Но има нещо, което прави впечатление при явяването на докторантските изпити и се коментира в нашите среди - напоследък много хора се явяват на изпити за докторанти без сериозна подготовка. Явяват се с ниво на познание като за семестриален или държавен изпит. Докато подготовката за един докторантски изпит изисква един дълъг период, в който кандидатът да се запознае с цялата литература, писана по съответната проблематика, да познава добре съдебната практика, проблемите, тълкуването на законите. И да може да изложи това в писмената си работа, за да се оцени възможността му за научна критика на проблемите в законодателството. Това води до неуспех на някои от кандидатите.
Що се отнася до докторанта, за който ме попитахте, публикациите, които излязоха в пресата, са лична кореспонденция, затова не искам да ги коментирам. Но ние даваме множество характеристики на завършилите студенти за кандидатстване по магистърски програми в чужбина. Имаме вече асистенти, които са защитили докторати във Франция, единият в Сорбоната. Много от нашите студенти продължават обучението си в чужбина, преподавателите им дават препоръки и досега отзивите от тяхната реализация са много добри. Затова смятам, че базовите познания, които се дават във факултета, са добри, за да продължат студентите нататък с реализацията си у нас или да специализират по съответната материя, която им е на сърцето. Повечето от преподавателите ни, дори бих казал всички, са специализирали в чужбина - в Германия, в Швейцария, Франция, САЩ, Япония. Имаме дарение от бивш възпитаник от Австралия на голяма стойност за специализация на преподаватели от катедрите по административно и конституционно право в Оксфорд. Имиджът на един факултет или университет се гради 1/3 от действащите преподаватели в него и в 2/3 - от резултатите на бившите му студенти. Неслучайно бюджетите на университети като Харвард се формират основно от дарения от техни бивши възпитаници. От тази съпричастност, която бившите възпитаници имат към обучението на следващите поколения. Затова и фондация "Америка за България" сподели нашата идея и отпусна такава голяма сума - за да насърчи този дарителски дух.
- Констатирате ли спад в нивото на студентите, идващи от средното образование, много ваши колеги се оплакват от този проблем..
- Ние приемаме студентите си след тежки кандидатстудентски изпити.
Не можем да променим средното образование
но пък въведохме една интересна дисциплина "Език и право", която се занимава с българската граматика, с политическата реч, езиковата култура на студентите. Мога да ви кажа, че се ползва със страшно голям интерес, въпреки че е изборна. Пълно е със студенти, които искат да я посещават, преподавателите са много атрактивни. И смятам, че това дава шанс да се навакса онова, което студентите са пропуснали в средното си образование. Студентите с помощта на преподавателите непрекъснато си организират състезания - за решаване на казуси по гражданско, по международно право. Наскоро наш отбор се върна от Гърция, където спечели трето място за решаване на казуси по право на ЕС, организирано от председателя на съда в Люксембург. Непрекъснато командироваме студенти за участие в състезания в чужбина. Преди две години, точно когато бяха стачките, един отбор сам се беше организирал и спечели състезание по проблеми на НАТО в Белград.
- Много ли са ни в момента юридическите факултети според вас?
- Не мога да давам оценки за реализацията и дейността на останалите факултети, защото това са колеги. Но смятам, че като цяло броят на студентите юристи е голям. Доколкото имам информация, по 2000 души на година завършват право. Пазарът като цяло според мен не би могъл да поеме толкова. И оттук вече идва въпросът за качеството на обучение. Ние правихме срещи с другите колеги за сравнение на учебните планове, имаше и няколко конференции за подобряване качеството на юридическото образование. Но това става постепенно с натрупване на опит.
- От години се говори за прословутата съдебна реформа - тестват се идеи, после се оттеглят. Кое е според вас най-важното, което трябва да се случи там?
- За мен
съдебната реформа трябва да се прави от тези, които са вътре в съдебната система
Политиците вземат управленското решение под формата на закон, но основно трябва да се чуят проблемите и становищата на хората, които пряко работят в съдебната система, както и мнението на обществените организации. Конституцията е най-често изменяна в частта за съдебната система. Но явно към този момент въпреки измененията все още се твърди, че има проблеми в съдебната система. А тя е важна, защото всеки разчита на справедливост, дадена му именно от тази система. Човек трябва да може да отиде спокойно в съда. Дори и когато губи делото, трябва да е с разбирането, че го губи справедливо, а да няма други усещания.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
