Индия е празник на абсурда, сюрреална приказка с 1 млрд. лица
Приключението не е свършило, кой знае какво още лежи от тук до България, казва Борис Кънев
Пеш до Индия за 511 дни. Това приключение на българина Борис, испанската му приятелка Марта и котката им Бурма в началото на седмица бе топновина от Азия, през Америка, до Европа. Как човек се решава да тръгне само с карта и раница на гърба към другия край на света? Борис Кънев разказа специално за "Стандарт" от Индия.
Младият мъж напуска дома си на 17 г., за да учи "История и политически науки" във Великобритания. Преди да тръгне пеш из света, работи като учител по английски език, но всъщност мечтае да стане планински водач (или просто да аранжира малка градинка, ако пък не - да събира планински билки). Борис обича спорта и е склонен да забрави за всичко, ако наоколо има футболно игрище или тенис маса. През останалото време можем да го открием да чете приказни книги. Рядко докосва фотокамерата и търси начин телепатически да отразява спомените си на екрана.
* С Марта решихме да тръгнем към Азия дни след като се запознахме
* По пазарите в Бопал сега ни молят за снимка, но скоро пак ще бъдем Пепеляшковци
* Чакаме паспорта на котката си Бурма, тя е азиатка и трудно ще влезе в крепостта ЕС
* Когато събирахме багажа, котлонът и обувките спечелиха битката със смартфона
* Снимаха ни в документален филм в Северен Иран как се учим да тъчем килими и да правим обеци
* Експериментът ни с картичките проработи, сега завършваме е-книга, с която да финансираме връщането си
* Ще помним всяка кухня, в която сме пили чай, и всеки дом, в който напълно непознати хора ни поканиха да пренощуваме
* Никога няма да забравим маранята по бреговете на Тигър, равнините на Месопотамия, пресъхналите солени езера на Хормоз, небето над Тибет, дъното на Аралско море
- Борис, как се запознахте с Марта? И чия беше идеята да тръгнете на подобно пътуване?
- Запознахме се съвсем случайно в София. Един много студен ден Марта влезе в "Апартамента", където тогава аз забърквах чайове с променлив успех. Изглеждаше, че нещо я тормози и нямаше как да не я попитам как се чувства. Много гордо и със силен акцент тя обяви, че след 10 минути ще бъде "прекрасна". Макар очевидно да имаше предвид "прекрасно", може би и в двата случая не е излъгала, защото само няколко дни по-късно вече умувахме над най-подходящия маршрут към Индия. В този смисъл идеята беше импулсивна и спонтанна, но пък и доста инатлива, защото ни отне повече от 2 г., докато тръгнем на път и още 2 - докато най-сетне се доберем до крайната точка.
- Защо избрахте за крайна дестинация точно Индия? Какво се крие там?
- Марта вече беше прекарала няколко крайно недостатъчни месеци там и искаше да се върне за по-дълго, а аз си мечтаех за разходка из Хималаите. Над един милиард лица, всеки живеещ в собствената си сюрреална приказка, била тя тъжна, магическа или изумителна. Празник на абсурда и парадокса. Страна, съставена от много малки страни, езици, руини, истории. Индия винаги е имала притегателна сила за пътешественици, завоеватели, търговци.
- Как и защо решихте да се впуснете в това приключение без смартфон в епохата на бума на дигиталните технологии?
- Всъщност, това не беше решение, което взехме съзнателно. Просто в месеците, преди да тръгнем, жонглирахме с пари за добра екипировка и такива за из път. Та, котлонът и обувките спечелиха битката със смартфона, преди дори да са я започнали. Т.е. това не беше някакъв вид анти-тех становище. Смартфонът е безспорно ужасно удобен, когато си на път, но пък си остава по-скоро комфорт, отколкото нещо повече, а за да пътуваш ти, трябва главно желание. Останалото е бонус и въпрос на решения.
- По всичко личи, че обичате занаятите и изкуствата. Какви успяхте да практикувате по време на пътешествието си?
- Ако зависеше от Марта, щяхме да поседим поне по няколко месеца във всяка работилница. Прекарахме повече време в наблюдаване и документиране на работата на артизани, отколкото в изучаване на занаятите им, защото много от тях изискват години на практика и усъвършенстване, а ние за съжаление можехме единствено да хвърлим само недостатъчен поглед върху работилниците им. Все пак имахме възможността да помагаме за малко в хартиен уоркшоп в Тбилиси, Марта се пробва енамел по чиниите в Исфахан и дори участвахме в документален филм за занаяти в Северен Иран, където тя се учи да тъче килими, а аз се излагах пред камерата в неуспешни опити да превърна сребърна нишка в обеци...
- Марта рисува картички, които са истинска наслада за окото - цветни и разнообразни. Кое е най-далечното място, до което сте изпращали картичка, и има ли интерес към тях от хората, които срещате по пътя си?
- Идеята за картичките се роди в една дъждовна седмица в Пай, която прекарахме свити в палатката. Надявахме се, че ако има интерес към тях, ще можем да финансираме пътуването си и да се задържим по-дълго на пътя. Първо, обаче трябваше да преодолеем срамежливост, неловкост и страхове. В крайна сметка, с много несигурност, пуснахме картичките онлайн и погледнато от моментното ни местоположение, САЩ и Аржентина са най-далечните странни, до които ги изпратихме. Защото и двамата сме ужасно притеснителни търговци обаче, и ни е трудно да поставяме цени, решихме да се опитаме да продаваме картичките по пазарите на Азия на принципа на донация. Всеки може да ги купи на каквато цена прецени. Искаше ни се това да разреши дилемата със самооценяването на собствената ни работа. За щастие експериментът проработи и, окрилени, в момента завършваме малка електронна книга с истории от пътя, илюстрирани от Марта, която също няма да има фиксирана цена и се надяваме да ни донесе до вкъщи.
- Организирате уъркшопове. Разкажете ни повече за тях. Какво точно показвате и каква е аудиторията?
- Уоркшоповете наричаме "Въображаеми земи" или просто "Работилница за пътешественици". Няма абсолютно никакви рестрикции към аудиторията, но обикновено ги провеждаме с деца. В тях се стремим да запалим въображението им, да ги накараме да си помислят повече за мястото, на което живеят, и да си представят света отвъд него, да си помечтаят за смели приключения, да попътуват от квартала им до Луната, изобщо където им хрумне. За целта подготвяме набор от игри в зависимост от възрастта и интересите на децата и рисуваме, разиграваме случки, търсим съкровища. Резултатите не са от значение, може би децата научават няколко нови думи на английски и мъничко география, а може би ние малко повече на техния език или пък някоя фантасмагорична история. Важното е да се разделим доволни, с много въпроси, над които да помислим, и много изтрити граници от съзнанието ни.
- Взимате интервюта на други хора, които пътуват като вас. Как ви хрумна тази идея и кое най-много ви впечатли в техните истории?
- По пътя срещнахме много пътешественици, както на живо, така и онлайн. Присъединихме се към група от хора, които кръстосват всички краища на света по всевъзможни начини. И тъй като се интересуваме от тези, които градят приключeнията си по своеобразен начин и понякога сме на много километри един от друг за разговор на по бира, трябва да си говорим през екрана на компютъра. Едно от интервютата, които направихме, е с Hitchhiker's handbook, които в момента стопират около Азия с куфар с подаръци и учат хората, които срещат, как да използват предмета, който получават, в замяна на урок, свързан с местната култура (например те ти дават джезве за турско кафе, а ти ги научаваш семейната рецепта за лютеница). Тук трябва задължително да споменем и Уолкър, с когото пътищата ни се пресякоха няколко пъти. Той пътува, шмугвайки се в товарни влакове във САЩ и обиколи света за няколко години без самолет... Наборът му от случки е абсолютно неизчерпаем и той е един от нашите герои.
- Уебсайтът и страницата ви във Фейсбук (Roving snails) набират все повече популярност. В тази връзка как ви влияе медийният интерес?
- Замаяни сме и много изненадани, защото познаваме пътешественици с наистина много по-невероятни истории. От друга страна, сме щастливи, че един обикновен и спокоен начин на пътуване набра повече популярност. Всичко започна, когато блогът ни не се претовари от трафик. Тогава разбрахме, че ни чака много работа, защото в Индия хората са безкрайно социални и комуникативни. Отидохме да удължим индийските си визи и полицията ни показваше наши интервюта на хинди, хора на пазара в Бопал ни разпознаха и спираха за снимки и по цял ден отговаряхме на съобщения с предложения, покани, пожелания, приветствия. Наистина реакцията в Индия е изключително мила. И когато се надявахме всичко скоро да отмине, се събудихме в България, преди да сме се прибирали. Сега роднините вкъщи събират изрезки от вестници, защото след ден-два всичко ще си дойде на мястото и Пепеляшковците трябва да се върнат обратно при тиквата.
- Кои са най-запомнящите се места, които сте посетили заедно, и кое е следващото приключение, което планувате?
- Винаги ще си спомняме всяка кухня, в която сме пили чай, всеки дом, в който напълно непознати хора ни поканиха да пренощуваме. Ще си спомняме бреговете на Тигър с корона от сутрешна мараня, равнините на Месопотамия и зелените иракски планини, къщите, накацали по скалите в Хороман, пресъхналите солени езера на Хормоз, небето над Тибет, дъното на Аралско море, червените пътеки в джунглата, планините на Мизорам, ударите на падащи кокоси през нощта...
- Все още сте в Индия. Коя е магията, която ви задържа в Азия?
- Магията на бюрокрацията и на котката Бурма. Тя е азиатка и за нея е почти толкова трудно да влезе в крепостта ЕС, колкото и за хората от финансово по-нестабилните страни извън Европа. Процедурата по изкарване на паспорт и разрешително за животни отнема месеци. Междувременно на нас не ни остава друго, освен да се наслаждаваме на чудесата на тропиците.
- На какво ви научи това пътешествие? Какви тайни ви разкри и какви дарове ви подари?
- Научи ни на повече търпение, надяваме се, че също ни научи да наблюдаваме повече и да съдим по-малко. Показа ни, че светът наистина е голям и приключeния (също както и спасение) дебнат зад всеки ъгъл и ни подари време, много нови приятелства, безкрай спомени, както и компанията на едно малко коте. И, защото все още пътуването за нас не е свършило, кой знае какво лежи от тук до България?
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
