Медицинската ДАНС тръгна на проверки в големите болници. Какво показаха резултатите? Газят ли се правата на пациентите? Масови ли са плащанията "под масата" и могат ли да бъдат пресечени? И морално и законно ли е болници и лекари да "търгуват" с пациенти? Отговорите дава д-р Симеон Василев, директор на изпълнителна агенция "Медицински одит".
Проверките ни всяват респект, за 1 г. имаме напредък
- Д-р Василев, вече 9 месеца сте начело на "Медицински одит", какво показват резултатите от проверките, има ли проблеми?
- Не бих казал, че всичко е наред, проблеми има. Идеята ни беше да подобрим качеството на проверките, като започнем с големите болници и видим тяхната структура, устройство, дейност, спазват ли медицинските стандарти, как правят обществени поръчки. Резултатите показват, че голяма част от държавните болници през годините са декапитализирани, коeто се отразява негативно и на финансовите резултати.
- Кои са основните причини за това?
- Причините са много, едната е мениджмънтът, а другата, че са принудени да отделят огромни средства за поддръжка на болниците и за издръжка на голям медицински персонал, което не е особено ефективно. В една държавна болница на 45 легла има 24 лекари и 45 сестри при 1000 операции на година. Това няма как да се случи в една частна структура, където обемът на дейността е по-голям, а персоналът е по-малък, но получават по-добри възнаграждения. Затова сме разговаряли с министър Таня Андреева, че е нужно да се вкара държавна регулация и да се знае на колко легла и дейност какъв персонал може да има.
- Колко АГ болници сте проверили и какви са резултатите там?
- Над 20 структури сме проверили и резултатите са положителни. В добро състояние са, имат квалифициран персонал, липсват само неонатолози.
- В тях няма ли нарушения на правата на пациентите?
- В някои има, проверихме няколко АГ болници в София. За тях имаше сигнали, че са сключвани договори със заведения за извънболничната помощ, които поставяха под условие приема на родилките. Медицинските центрове и ДКЦ-та проследяваха дородовия период при родилките срещу суми от 1300 до 2400 лв. за случай. Сключваха и договор с АГ болниците, в който се поставяше под условие приемът там за раждане.
- Какво беше условието?
- Условието беше да се плати определена сума, преди жената да постъпи за раждане. Тя е равностойна на цената на клиничната пътека за раждане, която плаща здравната каса. Тоест - тези болници получаваха двойно финансиране за една и съща дейност, което противоречи на нормативната база. В резултат на проверката тази практика беше прекратена.
- Какви други лоши практики сте открили?
- Най-различни, всички те не са тайна за никого и съществуват от години. Една от тях е наличието на доплащането под формата на дарение или за някаква ВИП услуга. По-често това се среща в частните болници, но е практика в рамките на закона и върху тези приходи лечебните заведения плащат данъци. За разлика от държавните болници, където тези средства се получават по друг начин - т.нар. нерегламентирани плащания.
- Чести ли са случаите, когато всичко става под масата?
- Предполагам, че са чести, защото по неофициална статистика нерегламентираните плащания в системата са за 2-2.5 млрд. лв. на година. Тези пари не се облагат с данъци и са трудно доказуеми.
- До колко стигат конкретните суми?
- Сумите са сериозни, многократно надвишават тавана за избора на екип. Зависят от специалностите и се срещат най-вече в областта на хирургията, както и там, където се използват медицински изделия. В една болница например имаше обявен търг за медицински изделия. Никой не се явява и тя ги купува по нерегламентиран начин, без да е ясно на какви цени. Това е порочна практика. Проблеми смятам, че има при онкотерапията, интензивните грижи, хемодиализата, ин витрото, които се плащаха от държавата, но се делегираха на НЗОК.
- Какви са основните ви притеснения при тези дейности?
- Като член на Надзорния съвет на НЗОК от отчетите, които ни представиха, става ясно, че голяма част от предвидените средства са изхарчени. Дейността най-вече на частните структури се увеличава, затова искаме да видим дали там се спазват всички регламенти. Специално при онкотерапията има случаи, когато колеги, които са членове на онкокомитети в държавни болници, имат и частни структури. Ясно е тогава накъде ще бъдат насочени тези пациенти и къде ще отидат финансовите средства.
- По колко договори работят лекарите, има ли нарушения в това отношение, спазват ли работното време според Кодекса на труда?
- Има практика за продажба на дипломи, тъй като болниците трябва да са с определен брой специалисти, за да сключат договор с касата. От друга страна, всеки специалист има право да работи в болнична и доболнична помощ, но това се отразява както на качеството на работата, така и на продължителността й. Един лекар не може да бъде пълноценен и на двете места, защото физически е непосилно. Но тази практика се дължи на голямата пропаст, която се издълба в годините между болнична и доболнична помощ - не е нормално един лекар в доболничната помощ да получава в пъти повече от колегите си в болниците, където се извършва дефинитивно лечение и отговорността е много по-голяма.
- Натъкнали ли сте се на нелицеприятни отношения между колеги в извънболничната помощ - продажба на талони например?
- В качеството си на директор - не, но като лекар мога да кажа, че този пазар отдавна е разпределен - ти на мен, аз на тебе. Общопрактикуващите лекари са свързани с определен брой специалисти в извънболничната помощ и там става вътрешно преразпределение на талоните, без да има възможност пациентът да избира къде да отиде. Това е недобра практика.
- Има ли практики за сключване на договори за препращане на пациенти между лекари от различни лечебни заведения?
- Да, съществуват. Не са незаконни, но се нарушава правото на свободен избор на пациента, защото специалист го праща при друг с думите: "Иди при еди-кой си, ще ти помогне".
- Защо всички тези практики се знаят, а продължават години наред?
- Това е двустранен процес, в който има кой да дава и да взема парите - ако нямаме сигнал, няма как да реагираме. Много са редки случаите, когато се стига до последствия.
- Какви са нарушенията при медицинските изделия?
- Там практиките са разработени в годините и не са добри. Всеки лекар, който изпрати пациент във фирмата за изделия, получава комисиона. Затова болниците сега са задължени да провеждат търгове, но всичко е свързано с материалния интерес на лечебните заведения и изпълнителите на болнична помощ. В тази връзка не бих казал, че голяма част от цените на медицинските изделия са реални. Преди време една жена трябвало да закупи медицинско изделие за баща си, тя го платила, а се оказало, че дори не е сложено. Но подобни нарушения са много трудно доказуеми, трябва да имаме сигнал.
- Касата прави ново договаряне за медицинските изделия, дали ще постигне реални цени?
- Моето лично мнение е, че, когато НЗОК плаща, трябва да се знае кой е източникът на доставка, какво е производството на изделието и цените, на които се плаща да се реферират, така че да се получи най-добрата за определено качество. Надявам се това да се случи при сегашното договаряне.
- Увеличават ли се като цяло нарушенията в качеството на лечение и правата на пациентите?
- Ние сме коректив на системата и правим съответните препоръки, налагаме санкции при драстични нарушения. Последната 1 г. нещата се променят към добро по отношение на качеството и в отношението на медиците към пациентите.
- Кои са най-притеснителните сигнали?
- Тези, които са свързани със смъртни случаи, особено на деца и родилки. Извършили сме проверки на няколко такива. В основата им седят порочна практика на ангажирания лекар или неразпозната диагноза. В голяма степен това се дължи на ниска квалификация. Една жена например се приема с перфорирана язва и тежък перитонит, държат я 3 дни, правят изследвания и след това я оперират - жената загива. Това е неразпозната диагноза.
- Проверявахте "Пирогов", какви са резултатите?
- Констатирахме редица нарушения както по отношение на мениджмънта, така и на спазване на медицинските стандарти. Открихме и нерегламентирани плащания - например за спешни пациенти. Имаше проверка на обществените поръчки за медицинските изделия. За последната година там са натрупани доста финансови задължения. Имаше несъответствие в сумите за избор на екип. Предлагат се и допълнителни услуги задължително, за които да се иска доплащане.
- Дивата конкуренция между лечебните заведения води ли до лоши практики?
- Да, получаваме сигнали за определени медицински структури от други и трябва да отидем в едно лечебно заведение, за да отворим път на другото. Тук говорим най-вече за частни структури.
- А има ли практики на обиране на пациенти с бусчета или плащане на спешна помощ, за да се карат пациенти в определени болници?
- Има такива практики, констатирали сме ги, но пак са трудно доказуеми. Сключват се договори между юридически лица и макар, че не е добра практика за набавяне на пациенти, е законна.
- Трябват ли тогава промени?
- Дали сме предложения за промяна в нормативната база, която засяга дейността на агенцията, надявам се да има разбиране. Вярвам, че качеството трябва да се подобрява, там, където влизаме на проверка, има сериозен респект и нещата се подобряват.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
