Партийните рамки вече са тесни за Борисов, той търси големи коалиции
С Миков БСП ще е по-лява, а с Нинова ще се отвори към центъра, казва политологът Първан Симеонов
- Г-н Симеонов, обикновено преди всеки конгрес БСП се активизира. Сега обаче като че ли вълнението остава вътрешнопартийно?
- Няма нещо драматично и различно, просто сега всички гледат в БСП. От това, което ще се случи на конгреса й, зависи в каква посока ще поемат останалите политически сили на предстоящите избори. Има два варианта - едната тенденция в БСП около Михаил Миков и Янаки Стоилов е по-лява, по-центробежна, произточна, другата е по-центростремителна, по-всеядна, свързана с Корнелия Нинова. Това освен личностен, е и идеологически сблъсък и от изхода му зависи що за кандидатура за президент ще има БСП. В първия случай това ще бъде нишова номинация, във втория - партията ще изглежда по-отворена за широко сътрудничество и към кандидатура, която звучи обединително за левицата и донякъде се вписва в идеята на Бойко Борисов за креативни общи кандидатури, за което той намеква от известно време.
- Може ли да се ангажирате с прогноза кой има по-големи шансове за успех - Миков, Нинова или някой трети?
- О, не. Това вече е занаятчийска, апаратна игра и прогнозите са недостоверни и излишни.
- Все пак какво е вашето лично мнение - по кой път трябва да поеме БСП, за да може не само да оцелее, а и да увеличи подкрепата?
- Имам чувството, че и двете линии в БСП са наясно, че в не толкова далечното бъдеще ще имат нещо общо с ГЕРБ по-скоро като утрешен съюзник, а не толкова конкурент. Виждате каква е ситуацията сега - своеобразно мъртво вълнение, в което на повърхността уж е спокойно, а отдолу текат процеси на прегрупиране, на потенциални пренареждания.
- Срещу кого може да се окажат съюзници БСП и ГЕРБ?
- Срещу опозицията. И двете линии в БСП си мечтаят за ГЕРБ като партньор във властта. И ми се струва, че Борисов няма нищо против. И се връщам на въпроса коя е по-добрата перспектива за БСП. Лявото пространство все повече напомня на мрежа от хора и организации, вижте колко неусетно заприлича на дясното. Тази мрежа по естествен път може да се окаже шансът за спасение на лявото. Понякога психологическият ефект от гравитацията на разделили се субекти води до събирането им и това дава символен рестарт. Оздравяването на лявото минава през такова мрежово единодействие, през някаква коалиция, червен Реформаторски блок.
- Татяна Дончева и Георги Кадиев опитват да пробият с по-радикално говорене. Има ли бъдеще за българска "Сириза"?
- Кой ли не създаваше българската "Сириза" допреди година, но тази мода отмина. Като цяло има шанс за нещо, което звучи потребителски, бунтовно, срещу елита, популистки, социално. Само че има един проблем - в последните 10-15 години всичко, което се появява на политическия терен, горе-долу звучи така.
Лявото у нас продължава да звучи непрестижно и дълго време бяхме свикнали то да е носталгично, ориентирано към статуквото, дори национално-консервативно звучащо. Лека-полека със смяната на поколенията понятията се запълват със съдържание - икономическо и социокултурно. По-актуалният делител не е ляво и дясно, а консервативно, национално, затворено срещу либерално, отворено, космополитно. Така е в цяла Европа, а и в САЩ.
- Патриотичното ли е новото модерно?
- Патриотичният фронт и въобще патриотичното пространство могат да бъдат големият печеливш от случващото се покрай бежанската вълна и терористичната заплаха. Това са ветровете, които духат в момента. Дори политици като Даниел Митов започват да звучат така. Въобще разбирането за консерватизма като здрав разум може да се превърне в политическа мода.
Само че в същото време какво се случва - в РБ цари раздвоение най-общо казано на тесни и широки реформатори, ДПС-тата вече са две, левиците също са две по две, две са и радикалните популистки звучащи алтернативи - Слави и Веселин Марешки, а от известно време насам на два гласа звучи и ГЕРБ. Борисов и Цветанов не говорят по един и същи начин, там също има напрежение. Всичко в българското политическо пространство е по две. Ето затова си мисля, че ако патриотичното пространство успее да излъчи единен глас, то може да бъде големият печеливш, просто защото такава е модата, политическият климат. Но пък и там има пробойни, още повече, че наскоро към тях намигна и Георги Първанов.
- Първанов както настояваше за общ ляв кандидат за президент с БСП, така изведнъж протегна ръка към Патриотите.
- И там личи раздвоението - своеобразно брауново движение, в което хаосът взема размерите на естествено състояние и прилича на стабилност. Точно по тази причина никой няма ясен план какво да прави. Да вземем за пример ГЕРБ - дилемата е дали да имат своя кандидатура, дали да издигнат центристки кандидат с по-левичарска идентификация или да подкрепят досегашния президент. Виждате какво е при Първанов - говори за единна лява кандидатура, в определени моменти имайки предвид себе си, но пък в същото време намига към патриотичното пространство, където мнозина привиждат форми на проруско обединение. При реформаторите вътрешната конкуренция може да доведе дори до двама кандидати.
Ако пък Росен Плевнелиев бъде кандидат, макар и да не е най-популярният и лесен вариант, тогава реформаторите отново ще трябва да премислят, защото пък те му се радват. На един акъл са горе-долу.
- Засега усещанието е, че когото издигне ГЕРБ, той ще спечели. Така ли е?
- Още преди година казах, че вече се намираме в ситуация на еднополюсен модел - един Борисов и всичко се върти около него в насипно състояние. Дори не ГЕРБ, защото ГЕРБ е сложен конгломерат от личности и лагери, които Борисов разделя и владее, както прави и с цялото политическо пространство. Сложно е. Борисов за добро или лошо, трайно се срастна с България като национална съдба. И въпросът не е докога ГЕРБ, а какво ще прави Борисов оттук нататък, защото една немалка част от българите вече не си представят политическия процес без Борисов. Аз лично смятам, че партия ГЕРБ също не е застрахована от износване в дългосрочен план и Борисов съзнава това. Точно по тази причина той мисли за форми, надмогващи теснопартийните рамки и големи коалиции, които да изнасят тежестта на управлението. Проблемът е, че когато елитът започва да не ражда алтернативи, те се появяват отдолу. Всяка сработка между големите политически сили ражда скърцане със зъби. Когато реално опозиция няма, шанс за пробив имат проекти като тези на Слави Трифонов и Веселин Марешки.
- Хаос цари и в центъра.
- Съществена новост е заявката на формация като ДОСТ, която търси и намира легитимация през външни интереси - на Турция. Не съм убеден, че интересите на България са в съзвучие с турските, затова тази алтернатива буди притеснение. Лошо е, ако трайно свикнем с идеята, че една етническа група има свое собствено политическо състезание - затворено за нас и паралелно на нашето. Така спокойно и неусетно, та дори и от съображения за краткост на заглавията, ще свикнем да говорим за български и турски партии. А това е много опасно. Македония живее в такава перспектива и тя показва, че не бива да се върви натам. Поне за момента не виждам някакви страшни пробойни за ДПС, но без съмнение заявката на ДОСТ е сериозна, защото и Местан е политик с по-различно качество, а освен Анкара определен ангажимент има и духовенството. Разбира се, това ще бъде проверено на избори. Но това все пак е ДПС. Много опити е имало да бъде разцепено, отстоявало е. Каквото и да стане обаче, е тревожно - и една партия да монополизира етническият вот, и да има отделно паралелно партийно състезание. Най-тревожно е, че останалите партии не търсят път към тези хора, не намират общ език с тях.
- Какви са шансовете на Слави Трифонов и Веселин Марешки да станат фактори в родната политика?
- Заедно с края на българския преход, който настъпи с членството в ЕС и НАТО, свърши и двублоковостта и редуването. Оттогава насам не Другият заменя предния, а идва Новият. Така в политиката влязоха и Борисов, и Сидеров, и Яне Янев, и Бареков. Основният патос, без да влагам оценъчност, е популизмът. Всеки нов казва - няма ляво, няма дясно, има народ срещу елит, онези горе крадат, аз идвам да ги махна. И това винаги върви с харизматичност. Колкото и да сме играли това хоро, не си взимаме поука явно и продължаваме да се ловим на приказки като мантрата за мажоритарна избирателна система, които са крайно непродуктивни. Слави Трифонов има своите шансове и в момента опитите да се неглижира референдума или дори да му се попречи, работят за него. Има още нещо интересно - едно цивилизационно слепване, което би ме изумило преди година. Западно ориентираните либерални хора в стил "Радан Кънев" взеха, че припознаха Трифонов като свой текущ съюзник. А той представлява другата част от обществото - по-балканска, битова, популистки настроена, националсоциална. Нещо повече - западно ориентираните либерални медии се радват или поне нямат нищо против Лютви Местан. Заемайки антируската ниша, нещо почва да им импонира. Марешки също има нелоши шансове, защото напипа много тънка струна - потребителската.
- Президентските избори ще разрешат ли, или ще усложнят ситуацията?
- Президентските избори като че ли ще се явят допълнителна завръзка, а не развръзка. Всички ги мислят по-скоро като прелюдия към ново раздаване на картите после. Възможни са всички сценарии - преформатиране на коалицията, предсрочни избори или просто всичко да продължи постарому.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
